Решение № 80 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5780/2007 г.

Решение № 80 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5780/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на "168 часа" Е., гр. С., срещу решение от 21.06.2007 г. по гр.д. № 3502/2005 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е оставено в сила решението от 18.07.2005 г. по гр.д. № 9021/2004 г. на Софийски районен съд, с което е уважен изцяло предявения от Б. Б. Х.против "168 часа" Е. частичен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за сумата 5001 лв. и е присъдил част от увеличения по реда на чл. 116 от ГПК (отм.) размер на частичния иск - още сумата 1 999 лв., ведно със законната лихва. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата и писмени бележки се иска да бъде отменено решението. Претендират се разноски. Ответникът Б. Б. Х. оспорва жалбата като неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила в обжалваната част. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с която е уважен предявения от Б. Б. Х. против "168 часа" Е. частичен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за сумата 5001 лв., представляваща част от общия размер 50 000 лв. на обезщетението за неимуществени вреди, изразяващи се в нервно-психично разстройство на здравето, в резултат на статия "А", публикувана във вестник "24 часа", бр.183/7.07.2003 г., ведно със законната лихва. Въззивният съд е присъдил част от увеличения по реда на чл. 116 от ГПК (отм.) размер на частичния иск - още сумата 1 999 лв., ведно със законната лихва. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че са налице елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника. Неоснователни са доводите на касатора, че в нарушение на процесуалните правила е допуснато увеличението на иска по въззивното дело, образувано по жалба единствено на ответника. При изменение на иска, представляващо увеличаване размера на заявения петитум, всъщност не е налице промяна на претендираното спорно право, поради което може да бъде предприето и във въззивна инстанция (т. 9 на Тълкувателно решение № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС). Когато искът не е предявен като частичен това изменение на иска е допустимо само при условие, че решението е обжалвано от ищеца, поради което не е влязло в сила в отхвърлителната си част. Когато искът е предявен като частичен ищецът предявява за защита не цялото свое право, а само част от него, поради което предмет на делото е само предявената част от правото. Непредявената част от спорното право не се преклудира от силата на пресъдено нещо и ищецът може да увеличи размера на заявения петимум във въззивната инстанция, независимо от това, че предявеният от него частичен иск е уважен в пълния предявен размер. Подадената от ответника въззивна жалба поддържа висящността на процеса и няма процесуални пречки за увеличение на размера на иска, а се постига процесуална икономия от водене на нов процес. Установено е, че в периода 17.05.2003 г.-14.08.2003 г. Б. Б. Х. е командирован и пребивава в М. Х. е в граждански брак с М. Х. от 23.10.1999 г. На7.07.2003 г. във вестник "24 часа" излиза статия със заглавие "Б". Според статията Б. Х. и А. Б. отдъхвали предишния ден във вила в П. при приятели. Там те се отърсвали от шока, преживян след атентата на летище Т., където двамата били на рок-концерт. Българите, които били командировани в М., били добре и спокойни, като в статията се отбелязва, че те щели да продължат да помагат в консулската служба в М. Съдържат се биографични данни за двамата българи, както и информация за образованието и професионалните им предпочитания. Статията, както и цялата страница, на която е поместена, била подготвена от нещатен кореспондент на вестника в М. Правилни и съответни на събраните доказателства са изводите на въззивния съд, че верността на отразената в статията информация, че българите "отдъхват след шока", "във вила при приятели в П. ", "отърсват се от шока", не е доказана от ответника по иска, чиято е доказателствената тежест да установи, че тези факти са се осъществили. Правилни и съответни на доказателствата са изводите на съда, че ответникът не е доказал твърденията си, че информацията е била получена от официални източници, нито е доказал верността й. При така установените фактически данни правилно въззивният съд е приел, че са налице елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: деяние /действие или бездействие/, вредата, противоправността на деянието, причинната връзка и вината, съединени от правната норма в едно единство. Правилни са изводите на съда за установена противоправност на деянието. В чл. 40, ал. 1 от Конституцията на РБългария се прогласяват свободата на печата и другите средства за масова информация. Средствата за масова информация осъществяват правото на личността, и на социалната общност да бъдат информирани, включително и чрез средствата за масова информация, по въпроси, които представляват интерес. В разглеждания случай правилно е прието, че отразеното в статията, че българите "отдъхват след шока", "във вила при приятели в П. ", "отърсват се от шока" е неправомерна намеса в личния живот на двамата българи и нахлуване в тяхното лично пространство. Изнасянето на тези факти не помагат на обществото да формира своя представа за трагедията, за състоянието на двамата българи и не помага за тяхното индивидуализиране - каквито според показанията на зам. главния редактор на вестника са били основните цели, преследвани от журналистите при отразяване на такива събития. Тази информация излиза от отразяването на фактите около събитието и разкриване самоличността на българските граждани, които евентуално са присъствали по време на терора и за тяхното състояние. Отговорният по чл. 49 от ЗЗД отговаря заради вината, действието или бездействието на свои работници или служители, на които е възложил работа. Не може да бъде споделен довод, че не са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД по отношение на лицата, на които ответникът е възложил работата. Презумпцията за вина на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не е оборена в инстанциите по съществото на спора, поради което при наличие на останалите предпоставки на чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД, по делото правилно е прието, че следва да бъде ангажирана отговорността на ответника-възложител на работата за претърпените от ищеца неимуществени вреди, в резултат на статия "А", публикувана във вестник "24 часа", бр.183/7.07.2003 г. На определяне и присъждане подлежат всички вреди, които са настъпили, като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане/чл. 51 от ЗЗД/. По делото са установени претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на отразеното в статията. Отразеното в статията довело до влошени отношения в семейството му, засегнало колегиалните му и приятелски отношения, което негативно отражение в отношенията му ищецът преживял тежко. Основателни са доводите на касатора, че с обжалваното решение се репарират вредни последици в службата на ищеца, за които няма твърдяни обстоятелства в исковата молба. Въззивният съд е съобразил отрицателните последици в емоционално и психическо отношение, които е претърпял ищецът, вследствие публикуваните неверните данни. В тази насока са обсъдени показанията на свидетелките Б. и Х. на ищеца, които са установили как ищецът е изживял случилото се с него. Показанията на съпругата правилно са преценени при условията на чл. 136 от ГПК (отм.). Неправилно обаче е приложен от въззивния съд критерият на чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди с оглед релевираните в исковата молба и установени обстоятелства, и определеният размер от 7000 лв. е завишен за размера над 3 000 лв. Размерът на обезщетението от 3 000 лв. удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществени- икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото. Не може да бъде споделен довод, че ищецът е могъл да представи за публикуване опровержение и с това да намали вредите. Непредставянето на опровержение не би могло да се приеме за допринасяне от страна на увредения за настъпването на вредите, поради което са неоснователни доводите за наличие на основание за намаляване на обезщетението /арг.чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение в обжалваната част, с която е уважен иска за обезщетение на неимуществени вреди за размера над 3 000 лв., поради което и съобразно разпоредбата на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.) въззивното решение следва да се отмени в тази част и вместо него се постанови решение, с което в тази част искът се отхвърли, а в останалата обжалвана част въззивното решение се остави в сила. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на въззивното решение поради това, че не са обсъдени доводите му за неправилност на първоинстанционното решение. Въззивната инстанция при проверка правилността на първоинстанционното решение не е обвързана от оплакванията в жалбата, а разглежда спора по същество. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение