Решение № 154 от 9.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 374/2017 г.

Решение № 154 от 9.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 374/2017 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Елеонора Чаначева Производството е по чл. 290 ГПК. С. М. С. от [населено място], чрез пълномощника му - адв. Я. А. е подал касационна жалба против решение № 2187 от 21.11.2016 г. по гр. д. № 3089/2016 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е отменено решение № 2466/25.03.2016 г. по гр. д. № 2526/2015 г. на СГС, в частта му, с която е уважен предявеният от С. С. против ЗК [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 226 КЗ (отм.) за разликата над 16 000 лв. до уважения размер от 48000 лв., и в същата част по същество иска е отхвърлен и в частта за разноските. Касаторът е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. По -конкретно е изложил разбирането си за неправилност на решението, поради това, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, като последица от ПТП, при което е бил увреден, съдът е следвало да отчете всички специфични обстоятелства на базата, на които е определил стойностния адекват на вредата, да ги анализира, като изясни точното им значение за неговото определяне. Страната е разгледала обстоятелствата, установени по спора, които счита, че не е взел предвид въззивният съд при определяне размера на обезщетението от непозволеното увреждане. Ответникът по касация- ЗК [фирма], [населено място], чрез пълномощника- си юрк. Б. В. е заявила становище с оглед допускане на касационно обжалване, с което е изложила съображения и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С решението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е приел за установено наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за настъпилите за ищеца в резултат на виновното нарушаване на правилата за движение от М. Т., водач на МПС, неимуществени вреди от предизвиканото от него на 18.08.2012 г. ПТП. При определяне размера на следващото се на ищеца обезщетение за причинените неимуществени вреди, в частта предмет на настоящето обжалване, за да намали присъденото от първостепенния съд обезщетение, въззивният съд, след като подробно е изброил уврежданията получени от ищеца и част от експертното заключение е заключил, че присъденото обезщетение било завишено. С определение № 861 от 24.11.2015 г. на ВКС, I т. о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса, за приложение принципа на справедливост, за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ. Този въпрос е разрешен в противоречие с даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл. 52 ЗЗД и соченото от касатора ППВС № 4/68 г., според т. 11, на което справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД предполага намиране от страна на съда на точния паричен еквивалент на болките страданията, емоционалните, физическите и психически сътресения нанесени на пострадалото лице. По същество, касационната жалба е частично основателна. В случая, съставът на Софийски апелативен съд не е съобразил в достатъчна степен конкретните обективно съществуващи факти, които е интерпретирал едностранчиво и само относно части от експертното заключение, без да съобрази останалите събрани доказателства - напр. свидетелските показания, поради което не е разгледал настъпилите в резултат на процесното ПТП увреждания в контекста на цялостното състояние на ищеца, както и последиците от това увреждане. Доказани са причинените физически страдания на ищеца - установеният по спора конкретен травматизъм, а именно - контузия на главата с мозъчно сътресение, рана в областта на десен горен клепач и дясна скулна област, контузия на гръбначния стълб в шийната област, охлузвания по коленете и левия хълбок. Експертът е констатирал, че болничното лечение е било 13 дневно, а възстановителния период, с оглед съпътстващите заболявания на лицето е бил около четири месеца, минимум един, от които същият е бил с нужда от чужда помощ. Установено е от свидетелските показания и това, че С. е търпял интензивни болки и страдания, бил е зависим от чужда помощ, както и че не е могъл след ПТП да продължи своята работа като бояджия. Или, с оглед цялостният доказателствен материал, доказани са претърпяните във връзка с катастрофата, конкретни, установени по спора, болки и страдания, довели до разстройство на здравето - временно опасно за живота. Последиците за пострадалия от тези увреждания - трайно затруднение на движенията, наличие на гръбначно увреждане, ограничаващи обема на движенията и включено в решението на ТЕЛК за определяне на висока степен инвалидност, което разстройство е постоянно, както и описаните от експерта и свидетелите посттравматични остатъчни промени, имащи за последица нуждата от постоянни чужди грижи. Тези безспорно доказани по спора факти, съпоставени с определеното от въззивния съд обезщетение, водят до извод, че е вложено различно от съдържащото се в задължителната практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД разбиране за " справедливост", като критерий, по който следва да бъде определен необходимия за възмездяване причинените на ищеца по спора - сега касатор - вреди, изразени в стойностния им адекват. Следователно, с оглед едностранчивото отчитане на събраните по делото доказателства в мотивите на решението на установените по спора данни, съдът не е съобразил реалното остойностяване на вредата и така се е отклонил от даденото в т. 11 на ППВС № 4/68 г. тълкуване на нормата, което от своя страна е довело до присъждане на занижено по размер обезщетение. С оглед изложеното и във връзка с разгледаните увреждания, както и последиците от тях, променящи съществено живота на пострадалия, настоящият състав намира, че справедливо, според посочените критерии, обосновани със задължителна практика е обезщетение в размер на 40 000 лв С оглед липсата на жалба по приетия процент съпричиняване - 20%, същият следва да бъде съобразен така, както е констатиран и разгледан от съдилищата. Или, във връзка с това, дължимото обезщетение, при този размер съпричиняване би било 32000 лв. . Решението, обективиращо присъждане на обезщетение, в частта до тази сума - за разликата над 16 000 лв., следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което до посочения размер на основание чл. 226, ал. 1 КЗ да бъде присъдено допълнително обезщетение. В останалата обжалвана част за разликата над 32000 до 48000 лв. решението следва да бъде оставено в сила. С оглед този изход на спора, следва да бъде уважено и искането за разноски. Съобразно представеният пред настоящата инстанция списък по чл. 80 ГПК, съдържащ искане за съобразяване на минималният размер на адвокатство възнаграждение, дължимо по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. Я. А., както и с оглед коригираното при промяна на постановения резултат присъдено от САС обезщетение за неимуществени вреди, следва да бъдат присъдени разноски на процесуалния представител, след съобразяване на уважената част от претенцията, в общ размер за двете съдебни инстанции на 1590 лв. По тези мотиви и на основание чл. 293 ГПК Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение