Решение № 1777 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15068/2009 г.

Решение № 1777 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15068/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Васил Христов Тодоров от гр. Пловдив, подадено от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Снежана Стефанова от същия град, за отмяна на влязлото в сила (като неподлежащо на обжалване) Решение № 6714 от 22.05.2009 г. по адм. дело № 717/2009 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Искането е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, направено е от страна по посоченото по-горе дело и е допустимо. Разгледано по същество е основателно. От данните по делото е видно, че с Решение № 1086 от 29.10.2008 г. по адм. дело № 1654/2007 г. Административен съд - гр. Пловдив на основание чл. 71, ал. 1, във връзка с чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) е осъдил Община Пловдив да заплати на искателя Васил Христов Тодоров обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ограничения му по вина на общината достъп до публични места, но сезиран с касационна жалба, подадена от кмета на Община Пловдив, тричленен състав на Върховния административен съд с посоченото по-горе решение (чиято отмяна сега се иска) е приел, че Пловдивският административен съд е постановил недопустимо решение по иск, подсъден на общите (граждански) съдилища, поради което е обезсилил постановеното от този съд решение и е изпратил делото по подсъдност на Пловдивския районен съд. Пловдивският районен съд с определение от 01.06.2009 г. по гр. дело № 6507/2009 г. е повдигнал препирня за подсъдност. С опр. № 40 от 20.07.2009 г. по дело А № 34/2009 г. смесен петчленен състав по чл. 135, ал. 4 АПК е постановил, че компетентен да разгледа исковата молба на Васил Христов Тодоров е Пловдивският административен съд, на когото е изпратил делото по подсъдност. Пловдивският административен съд обаче по същата искова молба има постановено вече решение, т. е. той е приел становището на искателя, че заявеният с исковата молба спор е подсъден на него. При тези данни настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, втора колегия, счита, че основаното на чл. 239, т. 1 и 4 АПК искане за отмяна е основателно и следва да бъде уважено. По въпроса за подсъдността на иска решението на тричленния състав, чиято отмяна се иска, противоречи на приетото от смесения петчленен състав, т. е. между същите страни по един и същ процесуален въпрос има постановен друг съдебен акт, който противоречи на решението на тричленния състав. Определението на смесения състав е и ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК - искателят през цялото време е поддържал становище, споделено и от Пловдивския административен съд, че предявения от него иск е подсъден именно на административен съд; доказателство за основателността на това негово становище обаче е само едва сега постановеното от смесения петчленен състав определение. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 2-ро и ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,