Решение № 14287 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5511/2013 г.

Решение № 14287 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5511/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени: от директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. Варна при ЦУ на НАП и от "НОРМЕКС" ЕООД. Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. Варна обжалва Решение № 332 от 14.02.2013 г., поставено по адм. дело 1928/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Варна в частта, с която е отменен ревизионен акт № 03251100190/11.11.11 г. на орган по приходите при ТД на НАП-Варна, поправен с РА за поправка на ревизионен акт № 1200217/08.02.12 г., потвърден с решение № 133/23.04.12 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна в частта, с която на "НОРМЕКС" ЕООД с ЕИК 117545390, седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. Тутракан 44, представлявано от Пламен Хараламбиев Чобанов - управител е отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Пектра БГ" ЕООД за д. п. м. 03.10 г. в размер на 18 408.34 лв., за д. п. м. 04.10 г. в размер на 14038.26 лв., за д. п. м. 05.10 г. в размер на 8395.13 лв., за д. п. м. 06.10 г. в размер на 11102.76 лв., за д. п. м. 07.10 г. в размер на 4406.28 лв., за д. п. м. 08.10 г. в размер на 9536.99 лв., за д. п. м. 09.10 г. в размер на 8652.43 лв., за д. п. м. 10.10 г. в размер на 8658.58 лв. и за д. п. м. 11.10 г. в размер на 10625.90 лв., вследствие на което са му определени задължения за ДДС и съответните лихви. "НОРМЕКС" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Русе, бул. "Тутракан" № 44, обжалва чрез процесуалния си представител адв. Братованов решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 03251100190/11.11.11 г. на орган по приходите при ТД на НАП-Варна, поправен с РА за поправка на ревизионен акт № 1200217/08.02.12 г., потвърден с решение № 133/23.04.12 г. на директора на дирекция "ОУИ"- Варна. Касаторите релевират касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. По съображения, изложени в касационните жалби, се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятните за касаторите части. Касаторите искат потвърждаване на решението в съответните благоприятни за страните части на съдебния акт. Претендира се и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението, на посочените основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими, а по същество - за неоснователни. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 03251100190/11.11.11 г. на орган по приходите при ТД на НАП-Варна, поправен с РА за поправка на ревизионен акт № 1200217/08.02.12 г., потвърден с решение № 133/23.04.12 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"-Варна. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отмени обжалвания РА по отношение на отказаното право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Пектра" ЕООД за д. п. м. 03.10 г. в размер на 18 408.34 лв., за д. п. м. 04.10 г. в размер на 14038.26 лв., за д. п. м. 05.10 г. в размер на 8395.13 лв., за д. п. м. 06.10 г. в размер на 11102.76 лв., за д. п. м. 07.10 г. в размер на 4406.28 лв., за д. п. м. 08.10 г. в размер на 9536.99 лв., за д. п. м. 09.10 г. в размер на 8652.43 лв., за д. п. м. 10.10 г. в размер на 8658.58 лв. и за д. п. м. 11.10 г. в размер на 10625.90 лв., вследствие на което са му определени задължения за ДДС и съответните лихви, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят притежава фактури, съгласно изискванията на ЗДДС; подлежащият на приспадане данък е изискуем; фактурите са отразени в счетоводството на жалбоподателя и в това на доставчика му, съответно са включени в дневниците им за покупки и дневниците за продажби и СД за съответните данъчни периоди; стоките, предмет на процесните фактури са използвани за целите на облагаеми доставки на данъчнозадълженото лице - стоките са вложени в продукция /основната му дейност е производство и преработка на месни изделия/, стоките, предмет на фактурите са заприходени по материалните сметки на дружеството- жалбоподател и същият е отчел разходи за придобиване на стоката по процесните фактури. В мотивите си съдът е изложил доводи в подкрепа на възприетата от него теза за незаконосъобразност на констатациите от РА, поради което е счел, че неправилно е отказано право на данъчен кредит на доставчика. Съдът е установил още, че издадените фактури отразяват реално осъществени облагаеми доставки, поради което по тях е възникнало право на данъчен кредит за ревизираното лице. Според съда незаконосъобразно с РА не е признато право на данъчен кредит по спорните фактури. В останалата част, административният съд е приел, че с оспореният РА на касатора правилно е отказан данъчен кредит по фактурите, издадени от "Лотос Ай енд Ай" ЕООД, "Лили 2010" ЕООД, "Евротрейд 2007" ЕООД и "Ви Ем Корпорейшън" ЕООД. Съдът е приел, че жалбоподателят не е доказал извършването на реални доставки на стоки или услуги по смисъла на чл. 6, съответно чл. 9 ЗДДС, което е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Изложено е съображение, че начисляването на данък при липсата на реална доставка на стока или услуга, следва да се счита за "неправомерно" (начисляване на ДДС в нарушение на императивни законови разпоредби), съгласно нормата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. В решението си съдът е обсъдил всички доказателствата, представени в хода на ревизионното и съдебното производство, по отделни доставчици, посочил е кои от тях кредитира и кои счита, че са съставени само с оглед съдебния процес. По жалбата на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. Варна. Жалбата е неоснователна. Относно частта от решението, отменяща РА, административният съд е формулирал много подробни мотиви касателно установената от него фактическа обстановка, подкрепени със събраните по делото доказателства. При тяхната преценка не са допуснати съществени процесуални нарушения. Неоснователен е доводът в касационната жалба на директора на Д "ОДОП" - Варна за нереалност на доставките между жалбоподателя "Нормекс" ЕООД - в качеството му на получател - и доставчика "Пектра" ЕООД, с оглед на което с РА е отказан процесният размер на данъчен кредит за данъчни периоди от м. 03 - м. 11.2010 г. включително на основание чл. 70, ал. 5 вр. чл. 6 от ЗДДС, предвид отсъствие на предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от същия закон. Обосновано в тази връзка съдът е приел за неправилно становището на приходния орган, основавайки се на приетите по делото многобройни писмени доказателства, от които се установява по безпротиворечив начин действителното предаване на стоките по всяка от процесните доставки между двете дружества. С оглед изяснените факти за възникналото за жалбоподателя право на данъчен кредит, правилно е счетен за незаконосъобразен отказът за неговото признаване. Още повече, че това право не е обвързано от неизправност на сделките между доставчика "Пектра" ЕООД и негови предходни доставчици, в каквато насока са мотивите за отказа в РА, заявени в същия смисъл и в касационната жалба. В подкрепа на извода за реалност на тези доставки основателно съдът се е позовал на практиката на СЕС, конкретно на цитираното решение по съединените дела. Следва да се отбележи, че в трайната практика на Европейския съд се приема, че за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена доставката от издателя на фактурата, по която се претендира това право. В този смисъл са редица решения, като тези по дела: С-152/02, С-285/09 /т. 48 и т. 49/, С-643/11 и др. По жалбата на "НОРМЕКС" ЕООД против отхвърлителната част на решението. Оплакванията, свързани с тази жалба са неоснователни и решението в тази част следва да бъде оставено в сила. По тази част от спора, първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. По отношение частта от решението, с която е отхвърлена жалбата против РА, относно отказ да бъде признато право на данъчен кредит, административният съд е изложил подробни мотиви относно установената от него фактическа обстановка, която е в съответствие със събраните по делото доказателства. Обоснован на преценката на доказателствата и относимостта им към приложимото право, е изводът на решаващия съд за законосъобразността на отказаното с обжалвания в тази част РА право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от ""Лотос Ай енд Ай" ЕООД, "Лили 2010" ЕООД, "Евротрейд 2007" ЕООД и "Ви Ем Корпорейшън" ЕООД. Предмет на фактурите, издадени от тези доставчици са стоки- месо. В случая правилно административният съд е очертал предмета на спора, а именно: налице ли е реалност на процесните доставки на месо. Относно нереалността на тези доставки съдът е отчел липсата на редица документи, които да обосновават действителното предаване на стоките - родово определени вещи /месо/, съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, непредставянето на такива за превоз, за заприходяване и съхранение, както и други относими и надлежно оформени писмени доказателства за наличието на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. В случая логично може да се приеме, че щом данъчно задълженото лице е получило фактура от неговия доставчик без посочените стоки да са му доставени, то самото по неправомерен начин е ползвало данъчен кредит по тази фактура, намалявайки дължимият за внасяне ДДС за съответния данъчен период. В първоинстанционното производство са представени търговски документи, в които не е посочено транспортно средство, същите не са подписани от лицето което ги е предало и приело. Представени са стокови разписки, които не удостоверяват предаване на стоки между страните, тъй като не са подписани. В част от стоковите разписки за приемане на СМЦ, са посочени номера на автомобили и имена на лице, което не се е подписало на мястото за предал, а и липсват доказателства, че това лице е получило стоката от доставчика - издател на фактурата, а и нито лицето, нито автомобила са посочени в търговските документи. Посочените количества в търговските документи, стоковите разписки, разписките за приемане на СМЦ и фактурите, не съответстват помежду си. В разписките за приемане на СМЦ не се съдържат данните за стоките, описани в търговските документи - номер на партида, производител и др. Представени са и чек - листи, в които също не са попълнени данни за номер на автомобил, с който да е доставена стоката. Не се установява от събраните по делото доказателства, че тези доставчици са притежавали право на собственост върху родово определените вещи - предмет на издадените от тях фактури, относно транспортирането - пътни листи, договори за превоз, за собствени или наети транспортни средства и то отговарящи на изискванията за превоз на такъв вид стоки, договори с шофьори и други, от които по безспорен начин да се установи превоза на стоката, от къде е натоварена и къде е разтоварена. Съдът правилно е намерил изводите на органа по приходите по отношение на отказаното право на данъчен кредит по фактурите, издадени от тези доставчици за правилни и законосъобразни. Правото на данъчен кредит възниква при наличие на определени в закона предпоставки, които в случая не са установени от жалбоподателя. Обосновани са изводите на първостепенният съд, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, извършването на инвентаризация в обект на жалбоподателя относно наличните количества стоки, за които са съставени инвентаризационни описи. При съпоставка с представените от жалбоподателя справки за закупени, продадени и предоставени стоки, е видно наличието на липса на стоки на стойност 74 669.73 лева. Съществува задължение на дружеството, на основанията на чл. 79, ал. 3 ЗДДС за закупените от него стоки, за които е приспаднало данъчен кредит, което обстоятелство не е спорно по делото. При установяване на липси на стоките следва седа начисли данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. С оглед на гореизложеното, касационната инстанция счита, че правилно и законосъобразно органът по приходите е начислил за констатираните липси ДДС в размер на 14 933.95 лв. за д. п. м. 04.11 г. По тези съображения решението на първоинстанционния съд, като валидно, допустимо и правилно, трябва да бъде оставено в сила. Касационната инстанция не присъжда разноски, тъй като юрисконсултското възнаграждение в дължимия размер, вече е било присъдено от административния съд. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,