Решение № 9726 от 15.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3701/2009 г.

Решение № 9726 от 15.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3701/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената от "СТЕ - ПА" - ООД - гр. Добрич чрез управителя и представляващ дружеството Павлета Тодорова Иванова касационна жалба срещу решение № 755 от 09.12.08 г. на Варненския окръжен съд, постановено по адм. д. № 1877/06 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ДРА № 1046/16.12.05 г., издаден от данъчен орган при ТДД-гр. Добрич, потвърден в обжалваната част с решение № 107/23.02.06 г. на Зам. Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 7906.91лв. и начислени лихви по фактури, издадени от ЕТ "Милитан - Милен Михайлов", за данъчните периоди м. м. март, м. април, м. юни 2003 г., март, април и юли 2004 г. и по фактури, издадени от "Милитан"-ЕООД, за данъчните периоди м. юни и м. юли 2003 г., м. май 2004 г. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно, поради нарушение на процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По отношение на доставчика ЕТ "Милитан - Милен Михайлов" е доказано начисляването на данъка в счетоводството на доставчика чрез заключението на ССЕ и представените доказателства и по този начин са опровергани констатациите в ДРА относно липсата на тази предпоставка за признаване правото на данъчен кредит. По отношение на "Милитан"-ЕООД начисляването на данъка е установено от данъчните органи в хода на ревизията. Доказана е реалността на извършените доставки, като по делото е установено, че стоката е произведена в мандра в с. Йорданово, обл. Силистра. Представени са трудови договори и ведомости за заплати, които доказват кадрова обезпеченост до м. юли 2004 г. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени ДРА в обжалваната част, както и да се присъдят направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол пред ВОС е бил ДРА № 1046/16.12.05 г., издаден от данъчен орган при ТДД-гр. Добрич, потвърден в обжалваната част с решение № 107/23.02.06 г. на Зам. Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 7906.91лв. и начислени лихви по фактури, издадени от ЕТ "Милитан - Милен Михайлов", за данъчните периоди м. м. март, м. април, м. юни 2003 г., март, април и юли 2004 г. и по фактури, издадени от "Милитан"-ЕООД, за данъчните периоди м. юни и м. юли 2003 г., м. май 2004 г. В частта, в която ДРА е потвърден относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по една фактура, издадена от "Метропол 2000"-ЕООД, решението не се обжалва от касатора. За да потвърди ДРА, съдът е приел, че от доказателствата по делото не се установява реалността на доставките. Констатациите на ДРА не се опровергават от заключението на вещото лице по назначената ССЕ. Не са представени доказателства за това, че сиренето е заприходено при доставчиците като собствена продукция и че е било налично към момента на реализацията му. Такива документи не са били представени и на вещото лице. Не е установен и начинът на транспортиране на стоката. От констатациите в ДРА (л. 8) е видно, че с ДАПВ № 7015/21.08.03 г. ДДС за възстановяване по СД с № 11260/14.08.03 г. за данъчния период м. юли 2003 г. в размер на 132.07 лв. е възстановен. Съгласно чл. 115, ал. 1 ДПК данъчно задължение, определено с влязъл в сила данъчен акт, може да бъде изменено по инициатива на лицата по чл. 38, ал. 1 (данъчният орган и данъчният субект) при наличие на основанията по ал. 2. В разпоредбата не е предвидено ограничение данъчните задължения да са били определени само с данъчен ревизионен акт, поради което следва да се приеме, че разпоредбата е приложима и за случаите при които задълженията са определени с данъчен акт за прихващане или връщане, който представлява данъчен акт по смисъла на чл. 26, ал. 1 ДПК. При наличие на основание по чл. 115, ал. 2 ДПК нова данъчна ревизия може да бъде възложена от съответния регионален данъчен директор при спазване на процедурата, установена в чл. 116 ДПК. В конкретния случай ревизията, по която е издаден обжалвания ДРА, не е възложена от директора на РДД, а от Началник сектор "ПР" на ТДД-Добрич с АВДР № 1046/28.09.05 г., на когото са възложени правомощията да издава АВДР със заповед № 029/14.03.05 г. на Териториалния данъчен директор. Няма данни също така възлагането да е извършено при наличие на някое от основанията по чл. 115, ал. 2 ДПК. Изложеното налага извод за нищожност на ДРА в частта му относно определените данъчни задължения за данъчния период м. юли 2003 г. във връзка с непризнат данъчен кредит в размер на 1785.40 лв. по две фактури, издадени от "МИЛИТАН"-ЕООД - №№ 103/28.07.03 г. и 106/31.07.03г и начислената лихва в размер на 524.70 лв. На доставчикът ЕТ "Милитан - Милен Михайлов" е изпратено искане за представяне на документи и писмени обяснения с писмо с обратна разписка, като на върнатата обратна разписка е отбелязано, че не е потърсено. Данъчният орган е приел, че не може да се установи начисляването на данъка по процесните фактури по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и не е доказана предпоставката по чл. 64, ал. 1, т. 2 от закона за признаване правото на данъчен кредит. Не е възможно да се установи и реалността на извършените доставки. Посочените в искането документи във връзка с начисляването на данъка са представени от този доставчик в хода на съдебното производство заедно с писмена декларация, че съобщение не му е било връчвано. От представения дневник на сметка 4532 за м. юни 2003 г. се установява отразяването по тази сметка на данъка по фактура № 1458/30.06.03 г. в размер на 538.35 и кореспонденцията със сметка 501. От представения дневник на сметка 4532 за м. март и м. април 2003 г. се установява отразяването по тази сметка на данъка по фактури № № 1443/31.03.03 г. в размер на 570 лв. и 1445/31.03.03 г. в размер на 261 лв., фактура № 1449/30.04.03 г. в размер на 665.85 лв., както и кореспонденцията със сметка 501. От представения журнал по сметка 4532 за периода март-юли 2004 г. се установява отразяването на фактурите с №№ 1528/19.03.04 г., 1531/31.03.04 г., 1536/29.04.04 г. и 1540/30.07.04 г. с начислен данък по сметка 4532 и кореспонденцията със сметка 501 "Каса в лева", както и със сметка 7010 "Приходи от продажба на продукция, партида краве сирене". Начисленият данък по продажбите е отразен и в оборотните ведомости за 2003 г. и 2004 г. Заключението на вещото лице, изготвено след проверка на счетоводството на доставчика потвърждава съставянето на първичните счетоводни документи за извършените продажби на жалбоподателя от ЕТ "Милитан-Милен Михайлов", както и отразяването им счетоводно в съответните счетоводни регистри и регистрите по ЗДДС (отм.), за продажбите и в справките-декларации за съответните данъчни периоди. С оглед на изложеното, следва да се приеме, че е доказано начисляването на данъка по процесните фактури в счетоводството на доставчика. По отношение на доставчика "Милитан" - ЕООД начисляването на данъка по фактурите в неговото счетоводство е установено още в хода на ревизията при извършената насрещна проверка, видно от констатациите в ПНП № 9-2374/19.10.05 г. и правото на данъчен кредит не е отказано на това основание. По тези фактури, както и по фактурите, издадени от ЕТ "Милитан-Милен Михайлов" спорът се свежда основно до реалността на доставките. Според заключението на вещото лице, по всяка една от фактурите е извършено плащане както на данъчната основа, така и на ДДС, което се установява от фискалните бонове (л. 181 от преписката), както и от счетоводното отразяване на тези плащания в счетоводствата на доставчиците (приложени са по делото извлечения от хронология на сметка Каса). Фактурите са отразени и в счетоводството на жалбоподателя като намаление на паричните средства в брой и придобиване на стоки, които след това са продадени. Не се спори, че жалбоподателят е осъществявал дейност търговия на едро с хранителни стоки в стоково тържище за търговия на едро в гр. Добрич и склад на ул. "Антон Стоянов" № 2. Фактурите за продажбите на краве сирене са описани и описът е приложен по делото. Според заключението на вещото лице, производствената дейност е осъществявана в предприятието на ЕТ "Милитан-Милен Михайлов" за производство на млечни продукти в с. Йорданово, обл. Силистра. Представени са Ветеринарно-санитарно разрешително № 2351/09.04.01 г. за производство на сирене краве и овче и кашкавал. Санитарно разрешително за разкриване на обект № 409/30.11.01 г. на ЕТ "Милитан-Милен Михайлов". Със същото се разрешава разкриването на обект в с. Йорданова, обл. Силистренска за производство на пресни и кисели млека, саламурено и топено сирене, кашкавал, извара и сметана. С удостоверение № 4893/07.10.03 г. на Министерство на икономиката се удостоверява, че ЕТ "Милитан-Милен Михайлов" е вписан в регистъра на предприятията за производство на мляко и млечни продукти в предприятие за преработка на мляко и млечни продукти в с. Йорданово, обл. Силистра. Отново според вещото лице, производството е осъществявано в тази база както от ЕТ, така и от едноличното дружество, като собственик и на двете е едно и също лице. Има сключен договор за наем за ползване на базата от дружеството. Представени са трудови договори за назначен лаборант (квалифициран работник за преработка на мляко), нискоквалифицирани работници, заети в преработката на мляко, сортировачи в производството, изкупвачи на продукция, домакин, продавач, счетоводител, охрана, шофьори, монтьори на машини. Договорите на заетите в производството лица са сключени през 2002 г. и са прекратявани през различни периоди от 2004 г. Представени са и ведомости за заплати на работниците. Ако по отношение на дружеството, според обясненията на управителя, производството е преустановено през 2003 г., то по отношение на ЕТ от оборотната ведомост за 2004 г. е видно, че са отчитани разходи за материали и за основна дейност, както и приходи от продажби на млечни продукти. От извлечението по сметки 411 "Клиенти" за 2004 г. е видно, че ЕТ е отчел продажбите на краве сирене и съответно килограмите сирене по сметка 303 "Продукция". Според заключението на вещото лице също, производствената дейност е продължена от ЕТ след като е преустановена от страна на дружеството. Факт е, че двамата доставчици са свързани лица и точните им взаимоотношения и разчети не могат да бъдат установени, но това не би следвало да влияе на обстоятелството, че и двамата доставчици са продавали на жалбоподателя продукция (краве сирене), което е произвеждана в собственото на ЕТ предприятие за преработка на мляко и производство на млечни продукти. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС, Първо отделение, приема, че касационната жалба е основателна. От събраните по делото доказателства се установява, както начисляването на данъка по процесните фактури в счетоводствата на двамата доставчици, така и обстоятелството, че стоката е произведена в собственото на ЕТ "Милитан - Милен Михайлов" предприятие за преработка на мляко и производство на млечни продукти, както и че същата е реализирана в последствие от получателя й чрез последващи продажби на клиенти при осъществяваната от него дейност, свързана с търговия с хранителни продукти. Издадените фактури са намерили съответното счетоводно отражение както в счетоводствата на доставчиците, така и в счетоводството на жалбоподателя. Безспорно е установено и извършеното плащане както на данъчната основа, така и данъка. Поради това, неправилен е изводът на съда, че не е доказана реалността на доставките. Решението на ВОС, като постановено в нарушение на материалния закон и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да се отмени и да се постанови друго по съществото на спора. При този изход на делото на жалбоподателя за първоинстанционното производство следва да се присъдят разноски в размер на 850 лв. (държавна такса, депозит за вещо лице и адв. възнаграждение). Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение