Решение № 8634 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8304/2016 г.

Решение № 8634 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8304/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието е подала касационна жалба срещу решението от 18.05.2016 г. по адм. дело № 1671/2015 г. по описа на Административния съд-Б. в частта, в която е била осъдена да заплати на С. К. Г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска - 25.08.2015 г., както и в частта за разноските. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли съответната част от предявения иск и се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. О. С. К. Г. не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението в обжалваната част е неправилно и следва да се отмени. Върховният административен съд, като провери правилността на решението в осъдителната част и в частта за разноските, с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд било образувано по исковата молба на С. К. Г. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която е предявил иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лева за неимуществени вреди, понесени в периода 7.08.2014 г. - 19.06.2015 г., причинени от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от администрацията на З.-Б., заедно със законната лихва от предявяването на иска. В исковата молба са направени твърдения, че поради липсата на адекватни мерки на управление осъденото лице изтърпява наложеното му наказание при лоши битови условия, което представлява нечовешко и унизително отнасяне по смисъла на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Административният съд установил, че С. К. Г. постъпил в Затвора - Б. за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" на 7.08.2014 г. При настаняването му в приемно отделение обитавал помещение с площ от 13,40 кв м заедно с още шест лица. В периода 4.09.2014 - 17.06.2015 г. бил настанен в помещение № 127 за лица със здравословни проблеми, с площ от 16,00 м?, което е обитавал с още 9 лица. Във всички помещения, в които ищецът пребивавал по време на престоя си в З.-Б., имало отваряеми прозорци, но помещенията не били снабдени с течаща вода и в тях нямало санитарни възли. През деня помещенията били отворени и осъдените лица имали свободен достъп до течаща вода и санитарен възел в специално обособено помещение, отворено за ползване до 20:00 часа вечерта. Топлата вода се подавала по график - от 12:00 до 17:00 часа, всеки вторник и четвъртък, а постоянно и неограничено е имало течаща студена вода. След заключване на килиите, за времето от 20:00 часа до 6:00 часа на следващия ден, лишените от свобода, в това число и ищецът, били лишени от достъп до санитарен възел и ползвали кофи. Според съда по делото било доказано незаконосъобразно бездействие от страна на длъжностни лица на дирекцията, на които е възложено да осъществяват ръководството и контрола върху дейността по изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" и да обезпечат битови условия, които не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото здраве на осъдените лица, както и да уронват човешкото им достойнство. Административният съд посочил, че ищецът не ангажирал доказателства за емоционалното и психичното си състояние по време на престоя в З.-Б., но независимо от това следвало да се приеме, че условията на живот били такива, че биха предизвикали страдания у всеки нормален, психически здрав човек. Поради това направил извод, че С. Г. е понесъл морални вреди, причинени от лошите битови условия, в причинна връзка с незаконното бездействие на администрацията, за което следва да бъде обезщетен. При определяне на обезщетението съдът съобразил характера на осъщественото бездействие, естеството и степента на претърпените морални страдания и продължителността на престоя на ищеца в З.-Б. и присъдил обезщетение по справедливост в размер на 1 000 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба. В останалата част до пълния предявен размер от 10 000 лева административният съд отхвърлил предявения иск. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Административният съд е изяснил относимите факти и е обсъдил доказателствата и доводите на страните. Съдът е направил обосновани фактически констатации и е изложил логически и правно издържани мотиви, които се възприемат от касационната инстанция. По делото е установено бездействие на длъжностните лица от администрацията на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за осигуряване на нормални условия за изтърпяване на наказанието, така че лишеният от свобода да разполага с необходимата жилищна площ, и да обитава помещения с достатъчен достъп на дневна светлина и чист въздух. Вярно е, че длъжностните лица в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" нямат задължения във връзка с изграждането на местата за лишаване от свобода, така че лишените от свобода да разполагат с необходимите жилищни и битови помещения и самостоятелен санитарен възел. Те обаче имат задължения, свързани с организацията на настаняването на осъдените лица в местата за лишаване от свобода. Както правилно е приел първоинстанционният съд, длъжностните лица следва да не допускат пренаселеност на помещенията, а да направят възможното, за да осигурят достатъчно жизнена площ и възможност за проветряване. В пряка причинна връзка с проявеното бездействие за предприемане на организационни мерки, за ищеца са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в ежедневен физически дискомфорт и засягане на човешкото му достойнство. Негативните преживявания на лишения от свобода вследствие на неблагоприятната жилищна среда превишават неизбежното ниво на страдания, присъщо на задържането, поради което подлежат на обезщетяване на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Във връзка с оплакванията на касационния жалбоподател относно размера на обезщетението касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като е присъдил по-висок от справедливия размер. Ищецът не е ангажирал доказателства за това как битовите условия в затвора са се отразили конкретно върху неговото психично състояние. Съдът отбелязал липсата на доказателства в тази насока, но е приел, че всяко лице би изпитало негативни преживявания в подобна среда. При това положение обаче е следвало да възприеме минимален оценъчен стандарт при определяне на обезщетението. Административният съд не е съобразил и краткия период, от около десет месеца, през който ищецът понасял неблагоприятните жизнени условия. Отделно от това, макар да го е установил, съдът не е отчел обстоятелството, че в затвора съществуват помещения със санитарен възел и течаща вода за общо ползване, до които лишените от свобода имат неограничен достъп през деня. Като се вземат предвид всички тези обстоятелства, следва да се направи извод, че справедливият размер на обезщетението възлиза на 750 лева. Поради това обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която искът е уважен за разликата над 750 лева до присъдения размер от 1000 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск за обезщетение за разликата над 750 лева до 1000 лева ведно със законната лихва, считано от 25.08.2015 г. В останалата част относно за присъденото обезщетение до 750 лева, както и в частта за разноските, решението следва да остави в сила. Касационната инстанция не споделя разбирането на първоинстанционния съд, че на ответника Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" не се дължи юрисконсултско възнаграждение при частично отхвърляне на исковите претенции. Нормата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ не се отклонява от уредбата на разноските, предвидена в чл. 143 АПК, поради което ответната страна има право на разноски при частично отхвърляне на иска. Независимо от това, в разглеждания случай не е имало основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", тъй като искането е било направено след приключване на устните състезания, в допълнително представени писмени бележки. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, съразмерно с отменената част от решението, в полза на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд