Решение № 7040 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2660/2015 г.

Решение № 7040 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2660/2015 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - [населено място] при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 33 от 09.01.2015 г. по адм. дело № 2176/2014 г. по описа на Административния съд - В. (АСВ), с което е отменен по жалба на [фирма] ревизионен акт (РА) № 081304930 от 10.03.2014 г., издаден от Г. К. А. на длъжност началник сектор "Ревизии", възложила ревизията и С. Й. Г. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - [населено място], ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 229 от 29.05.2014 г. на и. д. директор на Дирекция "ОДОП"- [населено място] при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени данъчни задължения по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 45 950.14 лв. и лихва за просрочие в размер на 6 952.90 лв. и Дирекция "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП е осъдена да заплати разноски по делото на ревизираното лице в размер на 2 982 лв. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че административният съд неправилно е преценил доказателствата по делото и неправилно е приел, че не са налице предпоставките на чл. 79, ал. 3 ЗДДС. Касаторът твърди, че съдът не е взел предвид факта, че [фирма] и [фирма] са свързани лица, поради което представеният договор за влог, сключен между двете дружества не следва да се кредитира. Представените документи след инвентаризацията, във връзка с твърдението на ревизираното лице, че слънчогледът е предаден на [фирма] са съставени единствено и само за целите на проверката. Съдът не е следвало да кредитира показанията на двамата свидетели, тъй като същите са заинтересовани от изхода на делото. Касаторът иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да бъде отхвърлена жабата на ревизираното лице. Претендира юрисконсултско възнаграждение Ответникът - [фирма] не е взел становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, а по съществото й настоящият състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АСВ е бил РА № 081304930 от 10.03.2014 г., издаден от Г. К. А. на длъжност началник сектор "Ревизии", възложила ревизията и С. Й. Г. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - [населено място], ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 229 от 29.05.2014 г. на и. д. директор на Дирекция "ОДОП"- [населено място] при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени данъчни задължения по ЗДДС в размер на 45 950.14 лв. и лихва за просрочие в размер на 6 952.90 лв. С обжалваното решение съдът е уважил жалбата на ревизираното лице изцяло, като е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК след надлежно възложена ревизия и отговаря на изискванията за форма по чл. 120 ДОПК. Относно материалната законосъобразност на РА първоинстанционният съд е приел, че от представените по делото доказателства и заключението на вещото лице по ССЕ се оборват констатациите на органа по приходите, че са налице основанията по чл. 79, ал. 3 ЗДДС за начисляване на ДДС в размера на приспаднатия данъчен кредит върху приетите за липсващи стоки - слънчоглед. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. АСВ е извършил дължимата проверка по чл. 160, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, като е разгледал и се е произнесъл по всички основания за законосъобразност на ревизионния акт, предмет на съдебен контрол, но неправилно е приел, че актът е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК. От доказателствата по делото се установява, че процесният ревизионен акт е издаден във връзка с Решение № 358 от 25.07.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП, с което е отменен предходен ревизионен акт № 081300360 от 15.04.2013 г., във връзка с определени данъчни задължения на [фирма] за данъчния период м. 08.2012 г. и преписката е върната в тази част на органите по приходите за нова ревизия, поради което е възстановена висящността на ревизионното производство. Делото е образувано преди 01.01.2013 г. (първата ЗВР е издадена на 20.09.2012 г.). Нормата на чл. 119, ал. 2 ДОПК е изменена с ДВ, бр. 82/2012, в сила от 1.01.2013 г. и същата предвижда, че ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за възражения. Съгласно § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК (ДВ, бр. 82/2012 г. в сила от 1.01.2013 г.) всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизане в сила на този закон, се довършват по досегашния ред. В този преходен режим попадат образуваните и висящи ревизионни производства, по които преписката е върната за нова ревизия от решаващия орган, тъй като съгласно чл. 155, ал. 6 ДОПК, с решението по чл. 155, ал. 4 ДОПК не се поставя началото на ново ревизионно производство. Производството по извършване на процесната ревизия, се явява образувано и висящо към момента на изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК (ДВ, бр. 82/2012), поради което и на основание § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК е приложим действащият до 1.01.2013 г. ред за издаване на ревизионния акт, който изисква компетентният орган по приходите да бъде оправомощен със заповед на органа, възложил ревизията. В случая по делото няма спор, че ревизионният акт е издаден от органа, възложил ревизията и от ръководител екип, които не са оправомощени със заповед по чл. 119, ал. 2 ДОПК (в ред., действаща преди изм. с ДВ, бр. 82/2012 г.) и не разполагат с материална компетентност да издадат ревизионния акт на ревизираното лице. При липса на компетентност на органа - издател, ревизионният акт се явява нищожен. Като е приел, че актът е валиден, АСВ е постановил решението си в противоречие с чл. 119, ал. 2 ДОПК във връзка с § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК, поради което и на основание чл. 218, ал. 2 АПК във връзка с чл. 221, ал. 1 АПК то следва да бъде отменено в частта, с която е отменен РА. Спорът следва да се реши по същество като на основание чл. 168, ал. 2 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК се прогласи нищожността на оспорения ревизионен акт. Независимо от това, решението на АСВ следва да се потвърди в частта за разноските. Пред АСВ ревизираното лице е претендирало своевременно разноски по делото. Представило е списък по чл. 80 ГПК, договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че е заплатило адвокатско възнаграждение в размер на 2 532 лв. По делото са представени доказателства за внесен депозит за вещо лице в размер на 400 лв. и платена държавна такса в размер на 50 лв. Поради изхода от спора правилно са му били присъдени разноски в размер на 2982 лв. Независимо, че с настоящото решение се отменя решението на АСВ, това не променя обстоятелството, че резултатът от разрешаването на спора е благоприятен за ревизираното лице, от което произтича и правото му на разноски. Ответникът по касация не е взел становище по касационната жалба и не е претендирал разноски по делото за настоящата инстанция, поради което такива не следва да му се присъждат за тази инстанция. С оглед на гореизложеното, Върховният административен съд, Осмо отделение,