Решение № 15781 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11160/2012 г.
ВАСVII отделение11.12.2012 г.докладчик т Йовка Дражева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 96 от 18.07.2012 г. по адм. д. № 98/2012 г. по описа на Административен съд - Ямбол. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15781 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11160/2012 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалбата на "Динас" АД против решение по адм. д. № 98 от 2012 г. по описа на Административен съд - Ямбол. Иска отмяна на решението и уважаване на жалбата. Твърди, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът се е мотивирал и обосновал решението си на факти, установени с оспорени по надлежния ред писмени доказателства - товарителница и пътен лист. Действителните товарителници и пътен лист са представени от ЕТ "Цвета - Иван Дуков" и са представени на контролиращия орган. Съдът не е обсъдил представени от жалбоподателя и релевантни за спора договор за наем и лиценз. Административният акт е немотивиран, тъй като съдържа мотиви и обстоятелства неотговарящи на истината. Представя нови писмени доказателства. Ответната страна началник на Областен отдел "Контролна дейност" ДАИ Ямбол не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Титулярът на договора за лиценз е жалбоподателя и задължението за представяне на необходимите документи е негово. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Пред първоинстанционния съд е оспорена заповед № 14-34- 682/14.03.2012 г. на началника ОО "КД - ДАИ", гр. Ямбол, с която на основание чл. 107, ал. 1 вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози е приложена принудителна административна мярка спиране от движение за срок от 6 месеца чрез сваляне и отнемане на предна табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация част II на товарен автомобил МАН ТГА33.350 ББ с рег. № У 01 65 АН, собственост на "Уникредит Лизинг"АД, клон гр. Стара Загора и е определено място за домуване. За да отхвърли по същество като неоснователна жалбата на "Динас" АД, гр. Сливен, лизингополучател по договор за финансов лизинг № 7060 от 12.04.2007 г., съдът приема, че товарният автомобил е предоставен за ползване на "Динас" АД по договора за финансов лизинг. При проведената проверка от контролни органи на "ДАИ" на 14.03.2012 г. не е предоставен лиценз за превоз на товари по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗАП. Решението е обосновано с писмени доказателства, които не са оспорени от страните и установяващи, че превозът на посочената дата е извършван от оспорващия "Динас" АД. Решението е допустимо и правилно и следва да се остави в сила. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАП обществен превоз на товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър на моторните превозни средства към всеки лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България и издава удостоверение по образец, определен с наредбата по чл. 7, ал. 3 за всяко превозно средство. Няма спор по делото, че на 14.03.2012 г. при извършената проверка не е представено удостоверение за обществен превоз на товари, нито копие на лиценз на Европейската общност. Не е спорен и фактът, че по принцип ЕТ "Цвета - Иван Дуков", гр. Шивачево, има сключен договор за наем от 2.02.2012 г. на автомобила и притежава лиценз № 4380 от 21.09.2010 г. за извършване на международен превоз на товари срещу заплащане по всички маршрути. Спорен въпрос по делото е кой е бил превозвачът на посочената дата с МАН ТГА 33-350 ББ с рег. № У 01 65 АН и чие е задължението за представяне на лиценз за извършване на превоз. Пред настоящата съдебна инстанция касационният жалбоподател представя за първи път пътен лист № 186605 от 14.03.2012 г. и товарителница № 0181784/14.03.2012 г., в които като превозвач е посочен ЕТ "Цвета - Иван Дуков", гр. Шивачево. В съдебно заседание на 18.05.2012 г. с административната преписка са приети като доказателства товарителница № 0181948/14.03.2012 г. и пътен лист № 751411, в които като превозвач е посочен "Динас" АД. Тези частни писмени документи са представени от водача при проверката на 14.03.2012 г. пред органите на ДАИ и не са оспорени по реда на чл. 193 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК. Оспорването на истинността на документ е процесуално действие на страната, което се извършва най-късно до края на първото съдебно заседание - чл. 193, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК. Видно от протокола от о. с. з. на 18.05.2012 г. такова оспорване не е извършено. Навеждането само на твърдение относно авторството на документа, направени във второто о. с. з. от 22.06.2012 г., не представлява "оспорване" по смисъла на посочената разпоредба. Освен това дори да беше поискано откриване на производство по чл. 193 от ГПК, то е било извън преклузивния срок по чл. 193, ал. 3 от ГПК. Страната не се е справила и с доказателствената тежест и не е доказала, че водачът Живко Калчев е работник към наемателя на автомобила - ЕТ "Цвета - Иван Дуков". След като липсва надлежно оспорване на представените пред ДАИ товарителница № 0181948 от 14.03.2012 г. и пътен лист № 751411 от същата дата в нарочното производство по чл. 193 от ГПК, представените с касационната жалба частни писмени документи не доказват обстоятелства, на които жалбоподателя основава своите твърдения и не са основание за отмяна на постановеното съдебно решение. Следователно изводът на съда, че на 14.03.2012 г. е извършен превоз от лизингополучателят "Динас" АД без лиценз за извършване на превоз и е налице основание по чл. 107, ал. 1 вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози за прилагане на принудителна административна мярка е обоснован и законосъобразен. Първоинстанционният съд е постановил решение при спазване на съдопроизводствените правила, а подадената касационна жалба е неоснователна. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, VII отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 106, ал. 1, т. 1