Решение № 5106 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12382/2009 г.

Решение № 5106 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12382/2009 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано: 1. По касационна жалба на Агенция "Митници" гр. София срещу решение № 175 от 28.05.2009 г. по адм. д. № 298/2008 г. на Административен съд гр. Стара Загора в частта, в която Агенцията е осъдена да заплати на "Олимп - 67" ЕООД гр. Казанлък сумата 31857.40 лева, ведно със законната лихва считано от 12.08.2005 г. до окончателното изплащане на главницата, сумата 215714, ведно със законната лихва считано от 12.08.2005 г. до окончателното изплащане на главницата и сумата 348.85 лева, направени разноски по делото по съразмерност, и 2. По касационна жалба на "Олипм - 67" ЕООД гр. Казанлък срещу същото решение в частта, в която е отхвърлена претенцията му срещу Агенция "Митници" гр. София за разликата от 31857.40 лева до 43321.80 лева. В касационните жалби се навеждат доводи за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Претендират се разноски за тази инстанция. Всяка от страните оспорва касационната жалба на насрещната страна и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че решението е валидно, допустимо и правилно и затова като цяло следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. С посоченото решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди / ЗОДОВ /, е осъдена Агенция "Митници" гр. София да заплати на "Олимп - 67" ЕООД гр. Казанлък сумата 31857.40 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за нанесени щети на собствените му превозни средства, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на главницата, като иска в останалата му част да размер на сумата 43321.80 лева е отхвърлена, като неоснователен. Със същото решение е осъдена Агенция "Митници" гр. София да заплати на "Олимп - 67" ЕООД гр. Казанлък сумата 215714 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на допълнително понесени разноски за "навло", ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на главницата и са присъдени разноски по делото по съразмерност. С определение № 12687 от 24.11.2008 г. по адм. д. № 8075/2008 г. на Върховния административен съд е отменено определение № 221 от 16.05.2008 г., с което е прекратено производството по адм. д. № 298/2008 г. и същото е върнато на Административен съд гр. Стара Загора за продължаване на съдопроизводствените действия. Прието е, че искането е допустимо, тъй като между собственика на вещите, който в случая дори не е наказаното лице, и митническото учреждение възниква материално административно правоотношение, в което на правото да се отнемат същите съответствува законовото задължение за митницата да ги съхранява с грижата на добър стопанин до приключване на административнонаказателното производство с влязъл в сила акт. По същество спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. Събрани са всички относими доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. Изводите са направени при изяснена фактическа обстановка. Ищецът е собственик на ремарке - автомобилно - цистерна - влекач "Волво" с рег. № СТ 4890 ЕЕ и влекач " Волво" с рег. № СТ 1840 СС, които, във връзка с установено митническо нарушение, са иззети със съответни протоколи на 07.11.2000 г. Към момента на приемането им от митническите служители транспортните средства са били здрави, без липси и неизправности. С решение от 24.06.2005 г. по НАХД № 179/05 г. на Пловдивския районен съд, влязло в сила на 12.08.2005 г., наказателно постановление № 1129/04.04.2001 г. в частта относно отнемането на превозните средства е отменено. Установено е, че към него момент същите са в лошо техническо състояние с множество липси, които ги прави негодни за употреба. Това налага предаването им за скраб, от което ищецът е получил сумата 11464 лева. От заключението на неоспорената от страните комплексна автотехническа и транспортно - икономическа експертиза е установено, че общо размерът на нанесените щети върху ППС за периода на съхранение по чл. 229 от Закона за митниците възлиза на сумата 43321.80 лева. Длъжностните лица на ответника не са изпълнили задължението си по закон и настъпилата на ищеца вреда е пряка и непосредствена последица от това. Твърдението за наличие на хипотезата на чл. 5 от ЗОДОВ не е доказано. За да предотврати неоснователното обогатяване, съдът е приел, че при определяне окончателния размер на дължимото обезщетение следва да се приспадне получената сума от предаване на транспортните средства за скраб. По делото е установено, че ищецът е претърпял вреда и от това, че през посочения период, във връзка с основната си стопанска дейност - търговия и доставка на течни горива, е ползвал транспортни услуги от други превозвачи. Видно от неоспореното заключение на комплексната автотехническа и транспортно - икономическа експертиза, вредата, определена като разлика между стойността на получените транспортни услуги и определените разходи за собствен транспорт, възлиза на сумата 215714 лева. Претенцията в претендирания размер е основателна и затова е уважена. От изложеното е видно, че съдът е направил обосновани и законосъобразни изводи относно основанието и размера на дължимото обезщетение за вреди причинени от държавата в хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В касационната жалба на Агенция "Митници" София се навежда довод за недопустимост на решението в една част, тъй като решаващият състав е разширил, според касатора, предмета на спора досежно периода на претендираното обезщетение. Това нарушение не е налице. Видно от съдържанието на исковата молба, за причинените вреди от денгуби и по - високи разходи за транспортни услуги, извършвани от други превозвачи, е предявено искане, по отношение на което се претендира законна лихва, считано от отмяната на наказателното постановление, т. е. датата на отмяната на наказателното постановление с влязло в сила съдебно решение касае лихвата, а не главницата. Това личи както от съдържанието на първоначалната искова молба, така и от молбата за изменение размера на предявения иск / л. 128 /. Доводите, свързани с липса на индивидуализация на спорния предмет на делото, което според касатора, е намерило отражение и в диспозитивите на решението и водело до невъзможност да се установи сила на присъдено нещо върху предмета на правния спор, също са неоснователни. С оглед процесуалноправния характер на специалния закон, неоснователно е и възражението, че ищецът, като юридическо лице, може успешно да провежда искове по този ред само въз основа на факти, настъпили след 01.01.2006 г. В разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, към която препраща § 1 от ЗР на ЗОДОВ, е регламентирано, че с изтичането на петгодишния давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а в чл. 114 от ЗЗД е посочено, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. След като вземането за обезщетение става изискуемо от момента на влизането в сила на решението, с което се признава незаконността на фактическите действия и бездействия, от които произтичат вредите - в случая 12.08.2005 г., неоснователен е и доводът, че предявената на 24.04.2008 г. претенция е погасена по давност. В касационната жалба на "Олимп - 67" ЕООД гр. Казанлък, се твърди, че незаконосъобразно съдът е приспаднал от дължимото обезщетение сумата, получена от него при предаването на вещите за скраб. Този довод е неоснователен. Съдът правилно е приложил принципа за справедливо обезщетение на действително понесените щети, който не допуска неоснователно обогатяване, а това от своя страна изисква да се вземат предвид и ползите, извлечени от увреждането, каквато е сумата, получена от дружеството - ищец при предаване на ППС за скраб. От изложеното е видно, че не са налице посочените в касационните жалби отменителни основания. Решението е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение