Решение № 4588 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5308/2011 г.

Решение № 4588 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5308/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на кмета на община София, против Решение № 1318/21.03.2011 г., постановено по адм. д. № 8461/2010 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. С оспореното решение АССГ е отменил мълчаливия отказ на кмета на Столична община, да се произнесе по заявление за достъп до обществена информация с вх. № 94-ЗДОИ-63/29.09.2010 г. на Георги Иванов Иванов от гр. София и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по подаденото заявление, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на решението. Недоволен от решението, кметът на Столична община го обжалва. Доводите в касационната жалба са за неправилност на решението поради неговата необоснованост и противоречието му с материалния закон. Моли отмяната му и постановяването на друго, по съществото на спора, с което се отхвърли подадената първоначална жалба на Иванов като неоснователна. Ответникът - Георги Иванов, не взима становище по касационната жалба. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС) възприе установената фактическа обстановка от АССГ. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на касационната жалба е правният извод на съда, че исканата от Иванов информация е обществена и следва да му се предостави от кмета на Столична община. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление вх. № 94-ЗДОИ-63/29.09.2010 г. на Георги Иванов, е поискал от кмета на Столична община, да му бъде предоставен достъп до обществена информация, касаеща дейността на кмета по възстановяване на нормалния (безопасен и безпрепятствен) пешеходен и автомобилен достъп до ползване на намиращата се в кв. Овча купел улица Маестро Кънев, в участъка от № 43 до № 79 (без № 61 - 63). На заявлението не е отговорено, с което е формиран мълчалив отказ на кмета. В мотивите на решението е прието, че оспорения мълчалив отказ е незаконосъобразен. Заявлението за достъп до обществена информация е адресирано до компетентния орган, който е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, поради което същият е дължал изрично произнасяне по това заявление в предписаната в чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ форма на акта, който следва да съдържа изрично изброените в закона реквизити. По тези съображения, мълчаливият отказ е отменен и преписката е върната на административния орган за произнасяне по същество с нарочно и мотивирано решение. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа им досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Непроизнасянето по заявлението, представляващо оспореният пред първоинстанционния съд мълчалив отказ, е в нарушение на ЗДОИ, подлежащо на отмяна, както обосновано и законосъобразно е постановил съдът. Касаторът навежда доводи в касационната жалба, че поисканата от него информация не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, поради което той не е задължен субект да я предостави. Твърди също, че исканата информация не е налична в Столична община, поради което за него не съществува задължение да уведоми заявителя за това. Доводите са неоснователни. Тези аргументи са неотносими към формата на произнасяне по заявлението. Те касаят съществото на спора и биха били предмет на обсъждане само в случай, че представляват мотиви на изричен административен акт, постановен от административния орган. Мотивите дават възможност на контролната съдебна инстанция да прецени законосъобразността на отговора, а това е още по - наложително при отказ да се предостави исканата информация. Недопустимо е съдът да "гадае", по силата на кои съображения административният отказ е отказал да се произнесе по искането, както и да "допълва" волята на органа. При служебната проверка на решението на АССГ по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Предвид на изложеното, оспореното решение на АССГ като обосновано и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение