Решение № 9253 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2345/2017 г.

ВАСIII отделение12.07.2017 г.докладчик т Галина Христова

Диспозитив

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 2560 от 19.12.2016 г., постановено по адм. дело № 2724/2016 г. от Административния съд В. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ по жалбата на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Ш., пл. "В." ..№... Акт за установяване на публично държавно вземане № 19/2016 от 09.09.2016 г. на директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" - В., с който на дружеството е установено публично задължение в размер на 18 258. 62 лева, главница, представляваща остатъчна стойност от такса за замърсяване от заустване на отпадъчни в повърхностни води, съгласно Разрешително № 23140028 от 16.08.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 01.04.2014 г. до окончателното изплащане. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 9253 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2345/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ООД, ЕИК ********* със седалище гр. Ш. против Решение № 2560 от 19.12.2016 г., постановено по адм. дело № 2724/2016 г. от Административния съд В. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответникът - Директорът на Басейнова дирекция Черноморски район поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Настоящата инстанция, като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а разгледана по същество е основателна, но не по изложените в нея съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - В. е Акт за установяване на публично държавно вземане № 19/2016 от 09.09.2016 г. (АУПДВ) на директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" (БДЧР) - В., с който на дружеството е установено публично задължение в размер на 18 258. 62 лева, главница, представляваща остатъчна стойност от такса за замърсяване от заустване на отпадъчни в повърхностни води, съгласно Разрешително № 23140028 от 16.08.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 01.04.2014 г. до окончателното изплащане. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ООД - Ш., тъй като оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, на когото нормативно е възложено установяването на публичните държавни вземания за неизплатените такси по Закона за водите, в кръга на правомощията му по чл. 195б, ал. 1 вр. с чл. 52, ал. 1, т. 4 от същия закон, в изискуемата от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо, но неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон. Ще следва да се отмени, а делото - да се реши по същество, на базата на събраните релевантни за спора доказателства. Видно от съдържанието на Разрешително № 23140028 от 16.08.2012 г., приложено към административната преписка, негов титуляр е О. Ш., а не търговското дружество "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ООД - Ш., посочено като адресат на АУПДВ. Дружеството не фигурира нито като титуляр, нито като ползвател в това разрешително. В самото разрешително не са посочени данни за ползвател, съгласно изискването на чл. 56, ал. 4, т. 1 от ЗВ. В такъв случай, и по арг. от чл. 194 и сл. от ЗВ и от чл. 7, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, в действащата редакция към датата на издаване на административния акт (отменен, считано от 01.01.2017 г.) титуляра на разрешителното е и задължен субект, който следва да плати годишната такса за ползването на канализационната система. Отделно от това, съгласно чл. 48, ал. 4 от ЗВ: ", Водоползвателите, които не са титуляри на разрешителни и са В и К оператори по смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, имат задължение да пречистват и заустват отпадъчни води в повърхностни водни обекти в съответствие с издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за съответната канализационна система.", но това не ги прави титуляри или ползватели на разрешителното, издадено на друг правен субект. На следващо място, О. Ш. е юридическо лице и собственик на канализационната система за отпадъчни води на града, следователно и задълженото лице за дължимите такси като титуляр на разрешителното, в което не е посочен ползвател. Липсва материално правно основание дружеството "Водоснабдяване и канализация - Ш." ООД да бъде ангажирано за дължимите такси, макар и да е установено фактическото ползване, следващо се от процесното разрешително (в този смисъл е и съдебната практика - решение № 13293/24.10.2012 г. по адм. дело № 1416/2012 г.; решение № 6400/22.05.2017 г. по адм. дело № 191/2017 г.). При така изложените мотиви обжалваното решение ще следва да се отмени, а жалбата, като основателна - да се уважи. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд - трето отделение,

Цитирани разпоредби

2