Решение № 6863 от 19.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2138/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район „Витоша“– Столична община, чрез процесуален представител юрисконсулт Х. Градинаров, насочена срещу Решение № 1914/ 16.01.2026г. по административно дело № 10208/ 2025 г. на Административен съд София– град (АССГ). В касационната жалба и в съдебно заседание чрез юрисконсулт Х. Градинаров са развити доводи недопустимост на решението, поради което моли да се обезсили и да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Алтернативно твърди неправилност и незаконосъобразност на решението, поради това, че решаващият съд неправилно е отменил мълчаливия отказ на кмета, който е правилен и законосъобразен. Ответникът- С. Б. Д. в подадения писмен отговор чрез адвокат Х. Панев от САК, оспорва касационната жалба и моли същата да се отхвърли. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Върховият административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалвания съдебен акт на Административен съд София– град е ОТМЕНЕН мълчалив отказ на кмета на район „Витоша“- Столична община да се произнесе по Заявление вх. № РВТ25-ГР94-3107/ 29.07.2025г., по жалбата на С. Б. Д.. Преписката е ВЪРНАТА на административния орган за ново разглеждане и произнасяне, съгласно задължителните указания на съда. За да постанови този резултат адм. съд приема, че е подадено Заявление № РВТ25-ГР94-3107/ 29.07.2025 г. от С. Б. Д. за извършване на административна услуга- заверка на молба- декларация по обстоятелствена проверка по чл. 587 ГПК за поземлен имот с идентификатори № 68134.2051.8, № 68134.2051.14, по КККР на гр. София, район „Витоша“. Намира, че заявлението представлява искане за извършване на административна услуга, като единствено нотариусът в охранителното производство носи тежестта и отговорността да прецени дали е основателно претендираното право. Поради липсата на отговор е прието, че предмет на съдебен контрол, е мълчалив отказ на Кмета на район „Витоша“– Столична община за извършване на административна услуга- заверка на молба - декларация по обстоятелствена проверка по чл. 587 ГПК. Посочил, че компетентният административен орган- кметът на общината в това производство дължи отговор, в който е необходимо да посочи трима свидетели по указание на молителя (по възможност да бъдат съседи на имота) и да удостовери, дали имотът е или не е общинска собственост,. В заключение адм. съд счита отказът за незаконосъобразен и поради това отменя същия и връща преписката за ново произнасяне. Решението на АССГ е валидно, допустимо и ПРАВИЛНО. Административният орган е бил сезиран с искане за извършване на административна услуга– издаване на удостоверение, която да послужи пред нотариуса за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. В отговор компетентният административен орган по чл. 23, ал. 1 от АПК следва да извърши проверка в техническата служба на общината и след като установи наличните данни за имота, да издаде удостоверение, което съдържа наличната информация. В случая пред адм. съд се обжалва мълчалив отказ на кмета на район „Витоша“– Столична община по Заявление вх. № РВТ25-ГР94-3107/29.07.2025г. за издаване на удостоверение. Искането за извършване на административна услуга е свързано с издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Задължението на административния орган за издаване на удостоверение произтича от направеното искане. Съгласно чл. 21, ал. 2 и ал. 3 от АПК, индивидуален административен акт е волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права и задължения, както и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, както и отказите за издаването им. Съгласно § 1, т. 2, б. „а” и „б” от ДР на Закона за администрацията, административна услуга представлява издаването на индивидуални административни актове, с които се удостоверяват факти с правно значение, както и такива, с които се признава съществуването на права и задължения. Съгласно § 8 от ПЗР на АПК „уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго”. Искането за издаването на удостоверение, дали имотите са актувани като общинска собственост, във връзка с производство по снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, е отправено до компетентния административен орган по см. на чл. 23, ал. 1 от АПК. В случая заявлението е подадено на 29.07.2025г. до едноличен орган, който съгласно чл. 57, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 3 и § 8 ПЗР АПК е бил длъжен да се произнесе по същото до 7 дни от започване на производството. Този срок е изтекъл на 05.08.2025г. – вторник, присъствен ден, съобразно правилото за броене на сроковете, уредено в чл. 60, ал. 5 ГПК. Няма данни за уведомяване, изпратено до заявителя от страна на адм. орган за удължаване на срока по чл.57, ал.8 АПК. Правилно адм. съд е преценил, че не се удостоверява изпращане на указанията, дадени с писмо от 01.08.2025 г. на кмета на район „Витоша“– Столична община. Не е доказано неговото получаване от заявителя, поради това не може да се приеме, че срокът е удължен на основание чл. 57, ал. 5 АПК. Това е породило право за защита на заявителя срещу мълчалив отказ по чл. 58, ал.1 АПК по реда на чл.145 и сл. АПК. Обосновано решаващият съд приема наличието на мълчалив отказ- чл. 58, ал.1, вр. чл. 21, ал. 3 АПК за произнасяне по подаденото заявление за издаване на скица. При мълчаливият отказ по чл.58 от АПК липсва изрично волеизявление на административния орган и той подлежи на самостоятелен съдебен контрол по реда на чл. 145 и сл. от АПК, с оглед белезите на индивидуален административен акт, които притежава- чл. 21 от АПК. При посочените обстоятелства съдът правилно е приел, че мълчаливият отказ да бъде извършена административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" от Закона за администрацията, вр. чл. 21, ал. 3 АПК и § 8 ПЗР АПК е незаконосъобразен. С мълчаливия отказ административният орган, на когото е вменено единствено задължението за извършване на административна услуга, е осуетил възможността на молителя да заяви претендираните от него собственически права по реда на охранителното производство пред компетентния за това орган - нотариуса. При това положение следва да се приеме, че за жалбоподателя е налице правен интерес от отмяна на мълчаливия отказ– чл.126, във връзка с чл.150, ал.1, т.5- 7 АПК. Доколкото по делото са представени доказателства за общинската собственост на имотите, то това би обосновало резултата от новото административно производство. От страна на администрацията следва да се издаде удостоверение, в което е дължимо посочване на вида собственост, както и описание на имотите. При провеждане на новото административно производство следва в удостоверението да се декларира собствеността на имота, като се опише документа за собственост с неговите идентификационни данни- номер, дата и др. Това би идентифицирало коректно и точно правото и вида на собственост върху процесния имот- титул за собственост, местонахождение, площ, граници и т.н.. Решението на съда, като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и при приложението на чл.143, ал.4, във вр. с чл.228 от АПК, e неоснователно искането на процесуалния представител на ответника, за когото резултата от делото е благоприятен, за разноски в касационното производство. От същия не се представени доказателства за тяхното извършване в касационното производство и списък с техния размер. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение