Решение № 7195 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13452/2017 г.

Решение № 7195 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13452/2017 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Б. срещу Решение № 1682 от 20.10.2017 г., постановено по адм. дело № 1919/2017 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отменена Заповед № ФК-184-0225466 от 13.07.2017 г., издадена от зам. - директор на ТД на НАП - Б., с която на ЕТ "П.-2-П. П." е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителна административна мярка /ПАМ/ - "запечатване на обект" - магазин - плод-зеленчук, находящ се в гр. С., ул. "В." №..., стопанисван от ЕТ и забрана за достъп до него за срок от 10 дни. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отхвърлена жалбата на ЕТ срещу процесната ПАМ. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "П.-2-П. П.", в писмено становище оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила обжалваното решение на Административен съд - Б.. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отхвърли жалбата на ЕТ срещу оспорената заповед за налагане на ПАМ. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд - Б. е била Заповед № ФК-184-0225466 от 13.07.2017 г., издадена от директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Б., с която на ЕТ "П.-2-П. П." е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, ПАМ - "запечатване на обект" - магазин - плод-зеленчук, находящ се в гр. С., ул. "В." №..., стопанисван от ЕТ и забрана за достъп до него за срок от 10 дни. За установено от фактическа страна съдът е приел, че при проверка на 13.07.2017 г. в търговския обект е установено, че при покупка на 0,700 кг банани на стойност 2,50 лева не е издаден фискален касов бон от въведения в експлоатация в търговския обект ЕКАФП. В АУАН се посочва, че деянието съставлява нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС . За тези нарушения ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция и налагането на принудителна административна мярка - "запечатване на обект за срок до един месец", съгл. чл. 185 и чл. 186 от ЗДДС. Първоинстанционният съд е приел, че в хода на проверката е установено, че е извършена продажба с плащане в брой, за която при плащането не е издадена фискална касова бележка, като това обстоятелство не се оспорва от ЕТ в хода на производството. Съдът е изложил, че доколкото е установено нарушение на съответната разпоредба, отнасяща се до реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, за административния орган е било налице задължението при обвързана компетентност успоредно с ангажирането на административнонаказателната отговорност на дружеството, да наложи принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС с последиците по чл. 187 от ЗДДС. Предвид това е приел, че правилно е приложена относимата материалноправна разпоредба. По отношение на определения срок на ПАМ за 10 дни, административния съд е изложил съображения, че в заповедта липсва посочване на конкретните мотиви на органа за определяне размера на срока, което е съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на наложената ПАМ. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Страните не спорят по фактите. Вън от обсега на спора е неизпълнението от ответника по касация на задължението му да издаде фискален бон за извършената в стопанисвания от него търговски обект продажба. Съгласно чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се делят на превантивни, преустановителни и възстановителни. В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС юридическият факт, пораждащ правомощието на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект е неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба, отпечата и издаден по установения ред за доставка/продажба. Към реда за издаване на документ са относими задълженията по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/освен при изключенията по разпоредбата/ и по чл. 25, ал. 3 от Наредбата за издаване на фискалния бон при извършването на плащането. Текстовете от наредбата възсъздават правилото на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Възприемайки извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, касаторът в условията на обвързана компетентност е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение. Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на заместник - директора на ТД на НАП - Б., а това изключва постановяването й при превратно упражняване на властнически правомощия. Касационната инстанция не споделя приетото от първоинстанционния съд, че при издаване на оспорената заповед за налагане на ПАМ е допуснато от административния орган съществено процесуално нарушение във формата на административния акт -отсъствието на мотиви относно срока на наложената ПАМ - запечатване на търговския обект. В процесния случай срокът е 10 дни, а максимално предвидения в закона е до 30 дни. В този смисъл органът е определил срок в по-нисък размер от средно предвидения в закона, като е съобразил особеностите на констатираното нарушение /неиздаване на фискална бележка за контролна покупка на обща стойност 2,50 лева и факта, че нарушението е първо/. По тези съображения, обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на ЕТ "П.-2-П. П." срещу Заповед № ФК-184-0225466 от 13.07.2017 г., издадена от директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Б.. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение