Решение № 4240 от 20.4.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция Изпълнение на наказанията (ГДИН) срещу Решение 4628 от 06.07.2022 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело 2666/2022 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Главна дирекция Изпълнение на наказанията срещу Отказ от верификация с изх. 02.50-6 от 28.02.2022 г. на ръководителя на Управляващият орган (УО) на Оперативна програма "Добро управление" (ОПДУ), в частта по т. 1, т. 4, т. 7, т. 10, т. 13, т. 16, т. 19, т. 22, т. 25, с която е отказана верификация на сумата от 74 369,12 лв. и в частта по т. 28, с която е отказана верификация на сумата от 6 066,10 лв., включени в искане за окончателно плащане 2 от 30.11.2021 г.

Касационният жалбоподател Главна дирекция Изпълнение на наказанията, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Сочи, че административният акт е немотивиран. Счита, че неправилно съдът е приел, че разходите са извършени в нарушение на приложимото право Европейския съюз и българското законодателство. Сочи, че предмет на обществената поръчка, въз основа на която Еврика 3М ЕООД е избран за изпълнител, е Организиране и провеждане на специализирано обучение", което е в прякя връзка с функциите на ГДИН, в която работят обучените служители. Служителите не са туристи по счисъла на пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за туризма (ЗТ). По договора Еврика 3М ЕООД не действа като туроператор или туристически агент и не осъществява туроператорска или туристическа агентска дейност. Не са налице целите на тези дейности, залегнали в пар. 1. т. 59 и т. 61 ДР на ЗТ. Уредбата на туристическите пакети се съдържа в Глава седма, раздел II на Закона за туризма (чл. 79 - чл. 96). В конкретния случай е осъществена хипотезата на чл. 79, ал. 4, т. 3 ЗТ. Наличието на специална норма дерогира общите норми и следователно не е необходимо изпълнителят на обществената поръчка да е регистриран туроператор или туристически агент.

Необосновано съдът е потвърдил акта и в частта, в която не са верифицирани разходи отчетени в бюджетен ред II.3.1 Разходи за организация и управление и разходи за информация и комуникация" по аргумент на чл. 57, ал. 1, т. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.).

Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено, като бъде отменен административният акт, с който се отказва верификация, в частта по т. 1, т. 4, т. 7, т. 10, т. 13, т. 16, т. 19, т. 22, т. 25 и т. 28 от него. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касаторът се представлява от юрисконсулт М. Василева.

Ответникът по касационната жалба ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление", счита същата за неоснователна. Оспорва релевираните от касатора доводи.

Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт И. Костовски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното:

На 30.06.2020 г. между УО на ОПДУ и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на проект "Повишаване професионалните компетентности на служителите от териториалните служби в пенитенциарната система/системата на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", на обща стойност 184 291,20 лв.

В изпълнение на дейностите по договора от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е проведена обществена поръчка с предмет: Логистично обезпечаване на дейности по проекти за нуждите на Главна дирекция Изпълнение на наказанията. За изпълнител по е избран Еврика 3М ЕООД, с което е сключен Договор рег. 6128 от 22.06.2021 г. с предмет услугите, подробно описани в Техническата спецификация на възложителя и Техническото предложение на изпълнителя.

На 31.11.2021 г. от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е подадено Искане 2 за окончателно плащане по проекта в размер на 172 848,82 лв.

На 10.01.2022 г., 26.01.2022 г. и 09.02.2022 г. от УО на ОПДУ са изпратени писма до Главна дирекция Изпълнение на наказанията, с които са изискани допълнителни документи и разяснения във връзка с верификацията на разходите.

На 17.01.2022 г., 27.01.2022 г. и 10.02.2022 г. от Главна дирекция Изпълнение на наказанията са представени допълнителни документи и разяснения.

На 15.02.2022 г. от УО на ОПДУ е изпратено писмо до Главна дирекция Изпълнение на наказанията, с което бенефициерът е уведомен за размера на включените в искането за плащане недопустими разходи и основанието за тяхната недопустимост.

На 23.02.2022 г. от Главна дирекция Изпълнение на наказанията е представен отговор, с изложени в него аргументи за липса на необходимост изпълнителят на обществената поръчка да бъде регистриран като туроператор или туристически агент, включително предвид разпоредбата на чл. 79, ал. 4, т. 2 ЗТ.

На 28.02.2022 г. ръководителят на УО ОПДУ, с оспорения отказ, е определил неверифицираната по постъпилото искане за окончателно плащане 2 от 30.11.2021 г., в общ размер на 90 987,99 лв., сред които по т. 1, т. 4, т. 7, т. 10, т. 13, т. 16, т. 19, т. 22, т. 25 и т. 28:

• 9 481,64 лв. по фактура 0000000796 от 01.09.2021 г., отчетен в бюджетен ред I.1.1 Разходи за организиране и провеждане на Специализирано обучение на юрисконсулти за подобряване на уменията за осъществяване на процесуално представителство пред административните съдилища по дела свързани с дейността на пенитенциарните заведения (затвори, затворнически общежития, арести) в Република България, съгласно предоставена количествено-стойностна сметка от изпълнителя (разходи за 4 бр. кафе-паузи, 2 бр. закуски, 3 бр. обеди, 2 бр. вечери и хотелско настаняване - 2 бр. нощувки и допълнителна консумация в ресторант) по аргумент на чл. чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 51/2022 г.), тъй като са извършени в нарушение на чл. 61, ал. 2 ЗТ.

• 9 529,07 лв. по фактура 0000000797 от 01.09.2021 г., отчетен в бюджетен ред I.1.2 Разходи за организиране и провеждане на Специализирано обучение на юрисконсулти за спецификата на процедурите за дисциплинарни производства спрямо служителите на Главна дирекция Изпълнение на наказанията и териториалните й служби, съгласно предоставена количествено-стойностна сметка от изпълнителя (разходи за 4 бр. кафе-паузи, 2 бр. закуски, 3 бр. обеди, 2 бр. вечери и хотелско настаняване - 2 бр. нощувки и допълнителна консумация в ресторант) по аргумент на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 51/2022 г.), тъй като са извършени в нарушение на чл. 61, ал. 2 ЗТ.

• 7 200,12 лв. по фактура 0000000821 от 04.11.2021 г., отчетен в бюджетен ред I.1.3 Разходи за организиране и провеждане на Специализирано обучение на юрисконсулти, на което ще се представи актуална съдебна практика на ЕСПЧ и българските съдилища по дела касаещи пенитенциарната система съгласно предоставена количествено-стойностна сметка от изпълнителя (разходи за 4 бр. кафе-паузи, 2 бр. закуски, 3 бр. обеди, 2 бр. вечери и хотелско настаняване - 2 бр. нощувки) по аргумент на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 51/2022 г.), тъй като са извършени в нарушение на чл. 61, ал. 2 ЗТ.

• 6 812,42 лв. по фактура 0000000806 от 19.10.2021 г., отчетен в бюджетен ред I.1.4 Разходи за организиране и провеждане на Специализирано обучение за начина на планиране на потребностите от човешки ресурси, специфика на подбор и назначаване на служители в Главна дирекция Изпълнение на наказанията и териториалните й служби, съгласно предоставена количествено-стойностна сметка от изпълнителя (разходи за 4 бр. кафе-паузи, 2 бр. закуски, 3 бр. обеди, 2 бр. вечери и хотелско настаняване - 2 бр. нощувки) по аргумент на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 51/2022 г.), тъй като са извършени в нарушение на чл. 61, ал. 2 ЗТ.

• 6 812,42 лв. по фактура 0000000807 от 19.10.2021 г., отчетен в бюджетен ред I.1.5 Разходи за организиране и провеждане на Специализирано обучение свързано с повишаване на професионалните компетентности на инспекторите човешки ресурси - оценяване на служебната дейност, самооценка, системи за материално и нематериално стимулиране, съгласно предоставена количествено- стойностна сметка от изпълнителя (разходи за 4 бр. кафе-паузи, 2 бр. закуски, 3 бр. обеди, 2 бр. вечери и хотелско настаняване - 2 бр. нощувки) по аргумент на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 51/2022 г.), тъй като са извършени в нарушение на чл. 61, ал. 2 ЗТ.

• 7 920,12 лв. по фактура 0000000816 от 28.11.2021 г., отчетен в бюджетен ред I.1.6 Разходи за организиране и провеждане на Специализирано обучение за инспектори човешки ресурси за същността и принципите на професионалното и кариерното развитие на персонала, съгласно предоставена количествено- стойностна сметка от изпълнителя (разходи за 4 бр. кафе-паузи, 2 бр. закуски, 3 бр. обеди, 2 бр. вечери и хотелско настаняване - 2 бр. нощувки) по аргумент на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 51/2022 г.), тъй като са извършени в нарушение на чл. 61, ал. 2 ЗТ.

• 8 493,02 лв. по фактура 0000000817 от 28.10.2021 г., отчетен в бюджетен ред I.1.7 Разходи за организиране и провеждане на Специализирано обучение на заместник началниците по режимно и надзорно охранителна дейност и инспектори режимна дейност за подобряване на уменията за осъществяване на процедурата по промяна на правния статус на лишените от свобода във връзка с реализиране на института на условно предсрочно освобождаване/промени в НПК и ЗИНЗС от 2017 г. съгласно предоставена количествено-стойностна сметка от изпълнителя (разходи за 4 бр. кафе-паузи, 2 бр. закуски, 3 бр. обеди, 2 бр. вечери, хотелско настаняване - 2 бр. нощувки и допълнителна консумация в ресторант) по аргумент на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 51/2022 г.), тъй като са извършени в нарушение на чл. 61, ал. 2 ЗТ.

• 9 360,19 лв. по фактура 00000000818 от 28.11.2021 г., отчетен в бюджетен ред I.1.8 Разходи за организиране и провеждане на Специализирано обучение на заместник началниците по режимно и надзорно охранителна дейност и инспектори режимна дейност за подобряване на уменията за осъществяване на процедурата по замяна на наказанието доживотен затвор с лишаване от свобода и условия за прилагане на чл. 70 от НК, съгласно предоставена количествено-стойностна сметка от изпълнителя (разходи за 4 бр. кафе-паузи, 2 бр. закуски, 3 бр. обеди, 2 бр. вечери и хотелско настаняване - 2 бр. нощувки) по аргумент чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 51/2022 г.), тъй като са извършени в нарушение на чл. 61, ал. 2 ЗТ.

• 8 760,12 лв. по фактура 00000000819 от 28.10.2021 г., отчетен в бюджетен ред I.1.9 Разходи за организиране и провеждане на Специализирано обучение на заместник началниците по режимно и надзорно охранителна дейност и инспектори режимна дейност за повишаване на компетентностите в случаите на прилагане разпоредбите регламентирани в чл. 179 от ЗИНЗС съгласно предоставена количествено-стойностна сметка от изпълнителя (разходи за 4 бр. кафе-паузи, 2 бр. закуски, 3 бр. обеди, 2 бр. вечери, хотелско настаняване - 2 бр. нощувки и допълнителна консумация в ресторант) по аргумент на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 51/2022 г.), тъй като са извършени в нарушение на чл. 61, ал. 2 ЗТ.

• 6 066,10 лв. отчетени в бюджетен ред II.3.1 Разходи за организация и управление и разходи за информация и комуникация, по аргумент на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ. Посочено е, че разходите не попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. Във връзка с констатираното в т. 1-27 от акта се превишава допустимия размер на първоначално отчетените непреки разходи. Съгласно т. 14.1 от Насоките за кандидатстване допустимият размер на непреките разходи е 8 % от допустимите преки разходи по проекта

В хода на съдебното производство органът е представил Заповед Р-16 от 01.02.2022 г. на министър-председателя на Република България, с която издателят на оспорения акт е определен за ръководител на УО на ОПДУ.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания и в хода на административното производство органът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Приел, че актът е издаден в съответствие с материалния закон.

Съдът е посочил, че част от дейностите предмет на договор 6128 от 22.06.2021 г. с Еврика 3М ЕООД касаят осигуряване на настаняване, изхранване и транспорт на участниците в обученията. В случая безспорно е констатирано нарушение на ЗТ, тъй като Еврика 3М ЕООД не притежава необходимата регистрация (годност за упражняване на професионална дейност), регламентирана в чл. 61, ал. 2 ЗТ за извършване на дейности, попадащи в обхвата на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗТ, във връзка с т. 59, т. 60, т. 61 и т. 62, за предоставяне на услуги попадащи в т. 69 и т. 70 от ДР на ЗТ. От незаконосъобразността на разходите за настаняване, изхранване и транспорт на участниците в обученията се обосновава и тяхната недопустимост по аргумент на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ (в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 51/2022 г.) Тъй като са недопустими, те не могат да бъдат верифицирани на основаниечл. 62, ал. 2 ЗУСЕФСУ.

Вследствие на неверифицираните разходи по т. 1, т. 4, т. 7, т. 10, т. 13, т. 16, т. 19, т. 22 и т. 25 от решението, съдът е счел, че е основателно е и непризнаването за допустими на тези по т. 28, в размер на 6 066, 10 лв., отчетени в бюджетен ред II. 3. 1 "Разходи за организация и управление и информация и комуникация" по аргумент на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, а именно разходите не попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. Посочените разходи надхвърлят 8 % от допустимите преки разходи по проекта. Ето защо, правилно УО се е мотивирал с липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ условия и отказал верифицирането им.

Въз основа на горното е направил извод за законосъобразност на акта в оспорената му част и е отхвърлил жалбата на Главна дирекция Изпълнение на наказанията.

Решението е неправилно.

Относно законосъобразността на решението, касаеща т. 1, т. 4, т. 7, т. 10, т. 13, т. 16, т. 19, т. 22 и т. 25 от оспорения отказ:

От съдържанието на отказа, в частта по т. 1, т. 4, т. 7, т. 10, т. 13, т. 16, т. 19, т. 22 и т. 25 от него, е видно, че органът е отказал верифициране на разходи за кафе-паузи, закуски, обеди, вечери и хотелско настаняване по фактури издадени от Еврика 3М ЕООД във връзка с организираните и проведените от дружеството специализирани обучения. Отказът е основан на обстоятелството, че Еврика 3М ЕООД не е регистрирано като туроператор/туристически агент, съгласно изискването на чл. 61, ал. 2 ЗТ, което е прието за нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 51/2022 г.).

По аргумент от противното от чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ отказът от верификация установява недопустимост на претендирания за възстановяване разход. За да бъде един разход допустим трябва да отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, чл. 58, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 1 ЗУСЕФСУ, което значи, че за да е недопустим трябва да е налице липса на някое от изискванията за допустимост.

Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (в релевантната редакция преди изменението с ДВ, бр. 51/2022 г.) изисква разходът, за да бъде допустим, да е извършен законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство.

Спорният по делото въпрос е дали разходите за кафе-паузи, закуски, обеди, вечери и хотелско настаняване по процесните фактури издадени от Еврика 3М ЕООД ще са недопустими съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 51/2022 г.), ако са извършени в нарушение на чл. 61, ал. 2 ЗТ.

В обжалвания административен акт не са изложени мотиви във връзка с крайния извод на административния орган за наличие на нарушение на чл. 61, ал. 2 ЗТ. В съответствие с посочената разпоредба туроператорска и/или туристическа агентска дейност на територията на Република България се извършва от регистрирано по този закон лице, с изключение на случаите по чл. 62, което: 1. е търговец по смисъла на Търговския закон или юридическо лице, което има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност, включително по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, и на държава страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, или 2. e лице, което има право да извършва такава дейност по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз и на държава страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, и 3. има помещение и/или онлайн платформа за извършване на дейността, персонал с изискуемото образование и езикова квалификация, като за управленския персонал се изисква и стаж; 4. има валидна застраховка, покриваща отговорността му за причинени вреди вследствие на неразплащане със своите контрагенти, включително при неплатежоспособност и несъстоятелност; 5. не е обявено в несъстоятелност и не се намира в производство по несъстоятелност или ликвидация; 6. няма установени с влязъл в сила акт задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, включително и лихви по тях, освен когато компетентният орган е допуснал разсрочване или отсрочване на задълженията. Определението за туроператорска дейност се съдържа в т. 59 от ДР на ЗТ, а за туристическа агентска дейност в т. 61 от ДР на ЗТ. В обжалвания административен акт не са изложени мотиви защо органът е приел, че е налице задължение за регистрация на дружеството по ч. 61, ал. 2 ЗТ. Неизлагането на мотиви в административния акт е съществен порок, тъй като препятства съдебния контрол за материална законосъобразност на акта. Този контрол обхваща преценката дали са налице установените от административния орган релевантни юридически факти, даващи основание за упражняване на предоставена от закона материална компетентност и дали се следват разпоредените правни последици. Предмет на съдебната проверка е не дали изобщо са налице някакви фактически и правни основания за издаването на акта, а налице ли са посочените в обжалвания акт фактически обстоятелства и съответстват ли на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма. Само по себе си това нарушение е достатъчно, за да направи акта незаконосъобразен.

По делото не се спори, че бенефициерът не е поставил като критерий за подбор в процесната обществена поръчка наличието на регистрация по чл. 61, ал. 2 ЗТ. Предвид предмета на поръчката, ръководителят на УО е приел, че изпълнението на поръчката от лице без такава регистрация е основание за отказ за верификация на разходите за настаняване, изхранване и кафе-паузи по чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 51/2022 г.) във връзка с чл. 61, ал. 2 ЗТ, т.е. административният орган е мотивирал извода си за недопустимост на разходите с констатация за нарушение на правилата за избор на изпълнител на обществената поръчка. Дали при изготвянето на документацията и избора на изпълнител възложителят е бил длъжен да съобрази императивното изискване за годност (правоспособност) за упражняване на професионална дейност по чл. 61, ал. 2 ЗТ е въпрос, който е относим при проверката на процедурата по възлагане на поръчката, а не при проверката на документирането и отчитането на разходите във връзка с изпълнението на вече възложената поръчка. Следователно, соченото от административния орган фактическо основание е относимо към етапа на провеждане на процедурата за възлагане на поръчката, а не към етапа на изпълнението на договора, с който поръчката е възложена. По горните съображения изводът на административния орган за недопустимост на разходите на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 51/2022 г.) във връзка с чл. 61, ал. 2 ЗТ е в противоречие с материалния закон.

Предвид посоченото, неправилен се явява изводът на административния орган, споделен и от първоинстанционния съд, че процесният разход в размер на

74 369,12 лв. по фактури 0000000796 от 01.09.2021 г., 0000000797 от 01.09.2021 г., 0000000821 от 04.11.2021 г., 0000000806 от 19.10.2021 г., 0000000807 от 19.10.2021 г., 0000000816 от 28.11.2021 г., 0000000817 от 28.10.2021 г., 00000000818 от 28.11.2021 г. и 00000000819 от 28.10.2021 г., с изпълнител Еврика 3М ЕООД .е недопустим съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 51/2022 г.).

Относно законосъобразността на решението, касаеща т. 2 от оспорения отказ:

От съдържанието на отказа, в частта по т. 2 от него, е видно, че органът е отказал верифициране на 6 066,10 лв. отчетени в бюджетен ред II.3.1 Разходи за организация и управление и разходи за информация и комуникация, по аргумент на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ.

В оспореното решение ръководителят на УО е посочил правното основание за постановения отказ чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, като е изложил и фактическите основания за това. Посочил е и относимата точка от Насоките за кандидатстване, която конкретизира условията за допустимост на непреките разходи - т. 14.1.

Съгласно приложената разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ, за да са допустими разходите, те следва да попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. Безспорно Насоките за кандидатстване по процесната процедура съставляват документ, попадащ в обхвата на чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. По делото не се спори, че Насоките за кандидатстване в процедурата, утвърдени като част от документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, са влезли в сила и са задължителни за кандидатите и за органа, ръководещ административното производство.

В конкретния случай, в т. 14.1 от Насоките за кандидатстване е посочено, че непреки са разходите за организация и управление на проекта и разходите за информация и комуникация, както и, че за непреките разходи се прилага единна ставка в размер на 8% от допустимите преки разходи по проекта. Безспорно, ако отчетените непреки разходи не съответстват на посоченото изискване, те ще са недопустими.

С оглед установената незаконосъобразност на акта в частта по т. 1, т. 4, т. 7, т. 10, т. 13, т. 16, т. 19, т. 22 и т. 25, отразяваща се на общия размер на допустимите разходи, не може да се приеме, че е превишен допустимият размер на първоначално отчетените непреки разходи в посочения от органа размер. Изводът на органа и на първоинстанционния съд за законосъобразност на отказа, в частта по т. 2 от него, е неправилен, което прави оспорения акт незаконосъобразен и в тази му част.

Изложеното води до незаконосъобразност на обжалваното решение и съдът следва да го отмени. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което отказът на ръководителя на УО на ОПДО, в частта по т. 1, т. 4, т. 7, т. 10, т. 13, т. 16, т. 19, т. 22 и т. 25 и 28 от него, следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Административното производство е започнало по инициатива на бенефициера, поради което преписката следва да се върне на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. На основание чл. 174 АПК съдът следва да определи на органа срок за произнасяне. При съобразяване на чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ съдът определя тримесечен срок на органа за произнасяне.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди Администрацията на Министерския съвет юридическото лице, в чиято структура е органът ответник, да заплати на Главна дирекция Изпълнение на наказанията направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са за държавна такса в размер на 642,55 лв. и за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100,00 лв. на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 и с чл. 173, ал. 2 и чл. 174 АПК Върховният административен съд