Решение № 2826 от 24.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8262/2010 г.

Решение № 2826 от 24.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8262/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Съни комерс" ЕООД, гр. Търговище, представлявано от управителя Златко Сашев Белчев, чрез пълномощника му адв. Цветелин Николов Игнатов, срещу решение № 757 от 12.04.2010 г., постановено по адм. д. № 3049/09 г. от Варненския административен съд, първо адм. отд., четвърти състав, с което е отхвърлена жалбата на "Съни Комерс" - ЕООД - гр. София, срещу Ревизионен акт № 250900156/27.08.2009 г., поправен с ревизионен акт № 259900156/8.10.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Търговище, потвърден с решение № 628/02.11.2009 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна, с който на дружеството са определени задължения за ДДС в размери и данъчни периоди, описани в решението и лихви за забава в размер на 3 814,74 лв. и е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОУИ" - гр. Варна сумата 872,28 лв. юрисконсулско възнаграждение. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания ревизионен акт. Като алтернативно се поддържа искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С решението си Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на "Съни Комерс" - ЕООД - гр. София, срещу Ревизионен акт № 250900156/27.08.2009 г., поправен с ревизионен акт № 259900156/8.10.2009 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Търговище, потвърден с решение № 628/2.11.2009 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна, с който на дружеството са определени задължения за ДДС в размери и данъчни периоди, описани в решението и лихви за забава в размер на 3 814,74 лв. Административният съд е описал установената фактическа обстановка по време на ревизията, основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по отделните фактури, събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. По отношение на доставките от "Айк - М" ЕООД - гр. София са изложени мотиви, че от събраните в хода на административното и съдебното производство не са събрани доказателства, които да установяват фактическото предаване на стоката, като на база на анализ на разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 12 и чл. 25 от ЗДДС е прието, че наличието на реална доставка е предпоставка за възникване на право на данъчен кредит. По тези съображения е прието, че органът по приходите законосъобразно е отказал да признае право на данъчен кредит по фактурите на "Айк - М" - ЕООД. По аналогично съображения е отхвърлена жалбата и за непризнатото право на данъчен кредит по доставките на "Спринт спорт" - ООД. Съдът е изложил и съответни мотиви защо приема за законосъобразен отказът за непризнаване на право на данъчен кредит по фактурите за закупен лизинг автомобил. В тази насока е направено тълкуване на разпоредбите на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС и § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, даваща определение на понятието лек автомобил от гледна точка на ЗДДС. Посочено е, че при определяне на броя на местата в автомобила се вземат предвид само седалките, монтирани от производителя, а жалбоподателят не е ангажирал доказателства, че за процесния автомобил е налице някое от изключенията по чл. 70, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗДДС. Оплакванията в касационната жалба за неправилност на решението на първоинстанционния съд са направени по отделни доставчици и ще бъдат разгледани от настоящата инстанция в този им ред. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит по фактури издадени от "Райфайзен лизинг България" - АД се правят оплаквания за допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че автомобилът е регистриран в КАТ - Варна с 6 + 1 места, че издаденият талон за регистрация е официален документ, чиято доказателствена сила не е оборена, като е недопустимо това да се извършва чрез оглед на автомобила или справки в Интернет, както е процедирано от органа по приходите, като тези оплаквания в жалбата не са обсъдени от първоинстанционния съд. Решението на административния съд в тази му част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. За установяване на спорното обстоятелство - дали се касае за лек автомобил по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, за придобиването или наемането на който не се признава данъчен кредит независимо, че са налице условията по чл. 69 или чл. 74 съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, в хода на делото е изискана и приложена преписката по регистрация на автомобила в КАТ - Варна. От същата е видно, че съгласно заявлението за първоначална регистрация автомобилът има 4 + 1 места, а регистрацията му с 6 + 1 места е извършена на база на допълнително монтирани седалки, за което е представен изпитателен протокол № 8834042-15 от 24.01.2008 г. на "Технотест" - изпитателна лаборатория. Тези доказателства, както и доводите на жалбоподателя относно това, че автомобилът е регистриран като 6 + 1 места от КАТ и доказателствената сила на регистрационния талон не е оборена с допустими доказателствени средства, не са обсъдени от първоинстанционния съд. Освен това, същият е посочил, че при определяне на броя на местата за сядане по изречение първо се вземат предвид само седалките, монтирани от производителя. Последното правило съставлява допълнение на нормата на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС - ДВ, бр. 95 от 2009 г., което е в сила от 1.01.2010 г., същото няма изрично предвидено обратно действие - чл. 14, ал. 1 от ЗНА, поради което е неотносимо към процесните фактури. На практика по делото не са изложени мотиви както относно фактите, така и по отношение на приложимия материален закон. Допуснатите нарушения обуславят необходимостта от отмяна на решението в тази му част и при условията на чл. 222, ал. 1, т. 1 от АПК връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По аналогични причини решението следва да бъде отменено и делото върната за ново разглеждане и по отношение на частта от жалбата за непризнатото право на данъчен кредит по доставките на ЕТ "Еспа 2005 - Й. Стоянов", "Еспа" - ЕООД, "Унивърсис - 2" - ЕООД и "Грес комерс" - ЕООД, за които няма изложени никакви мотиви. Решението на административния съд е правилно в отхвърлителната му част относно непризнато право на данъчен кредит по доставките на "Айк - М" - ЕООД и "Спринт спорт" - ЕООД. В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика "Айк - М" - ЕООД, като при посещенията на деклариран данъчен адрес не е открит представител на дружеството, поради което в последствие на управителя на дружеството е връчено искане за представяне на документи във връзка с доставките, каквито са били депозирани в ТД на НАП София, офис Младост на 21.05.2009 г. Същите са анализирани от органи по приходите, в резултат на което са направени изводи, че от представените доказателства не се установява реалност на доставките, наличие на материално-техническа и кадрова обезпеченост на доставчика, материално-отговорни лица, които са предали, съответно приели, желязото, предмет на фактурите, вида на транспортното средството, мястото на склада, където стоката е била оставена на отговорно пазене, както и времето, през което е била съхранявана, както и не е установено по несъмнен начин плащането на стоката. В хода на ревизията на ревизираното лице също е отправено искане за представяне на доказателства във връзка с доставките, като представените такива са анализирани и е прието, че са налице несъответствия в представените доказателства и обясненията на ревизираното лице, като в процесните фактури № 263/27.01.2009 г. и № 262/27.01.2009 г. е записано, че стоката е получена на 27.01.2009 г., а от доставчика "Айк М" - ЕООД са представени приемо-предавателни протоколи, според които "Съни комерс" - ЕООД е получило желязото съответно на 29.01.2009 г. в количество от 17,1 тона и на 23.02.2009 г. в количество на 35,5 тона и според тях цялото закупено количество е предадено на купувача, като в същото време ревизираното лице твърди, че към 31.03.2009 г. част от желязото е на съхранение при доставчика. На база на изложеното е направен краен извод за липса на реални доставки, което е пречка за възникване на право на данъчен кредит съгласно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Представените в хода на ревизията доказателства и констатациите на органа по приходите са обсъдени в мотивите на решението на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна, като е прието, че отказът за непризнаване на право на данъчен кредит е обоснован на установените при ревизията факти и в съответствие със закона. Единственото допълнително доказателство, което е ангажирано от жалбоподателя в хода на съдебното производство, е заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, което е установило единствено извършените счетоводни операции по извършване на доставката от "Айк М" - ЕООД, като други доказателства за установяване на спорния факт за реалност на доставките не са ангажирани. При това положение следва да бъде прието, че административният съд обосновано е направил извод за липса на реални доставки по двете процесни фактури, което е пречка за възникване на право на данъчен кредит, доколкото наличието на реално извършена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС е кумулативно условия за възникване на правото. По аналогичен начин стоят нещата и за непризнато право на данъчен кредит по доставките на "Спринт спорт" - ООД - гр. Варна. Установените в хода на ревизията факти и обстоятелства са подробно анализирани от органа по приходите, в резултат на което е прието, че липсват доказателства за реалното извършване на доставките. По отношение на този доставчик в хода на съдебното производство също е установено само извършените счетоводни операции по начисляване на данъка, но не и реалността на доставките. По делото действително са налице данни, че на този доставчик е била извършена ревизия, която обхваща и процесния данъчен период на м. 04.2008 г. Жалбоподателят не е поискал издаденият ревизионен акт № 030902580/20.01.2010 г. да бъде изискван и приложен като доказателство по делото, поради което това обстоятелство остава неотносимо към спора. При така установената фактическа обстановка следва да бъде прието, че административният съд е направил обоснован извод за законосъобразност на РА в тази му част. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 и 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,