Решение № 5788 от 3.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14016/2017 г.

Решение № 5788 от 3.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14016/2017 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от управителите на "Г. п. п." ООД, със седалище в гр. В., срещу решение № 1712/12.10.2017 г., постановено по адм. дело № 1684/2017 г. на Административен съд-В., с което е отхвърлена, с преценка за неоснователност, жалбата на дружеството против Заповед № 155/17.05.2017 г. на Гл. Архитект на община-В., обективирала отказ по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, за издаване на разрешение за изработване на проект за ПУП-ПРЗ, за ПИ 10135.2515.8 "за озеленяване", кв. 78 по плана на СО "Ален мак", гр. В.. С доводи за неправилност на съдебния акт, се иска отмяната му. Сочи се, че в конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 62а, ал. 1 ЗУТ, на която се е позовал съдът, поради това, че не е налице приложен подробен устройствен план /ПУП/, по отношение на територия, предвидена за озеленяване. Конкретната хипотеза попада в приложното поле на предвидено в закона изключение по чл. 62а, ал. 5 ЗУТ, тъй като по ОУП на гр. В., имотът попада в зона "Жм", с преобладаващо ниско застрояване. Твърди се, че в случая са налице предпоставките за уважаване на искането, като фактът, че имотът се намира в свлачищен район не води до обратен извод - по силата на ПНП на ОУП на гр. В., строителство може да се реализира при спазване на допълнителни условия, свързани с характера на района като свлачищен. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа от пълномощник - адв. Лазарова, по изложените в нея съображения, с претенция за присъждане на направените по делото разноски и за двете съдебни инстанции. Ответната страна - Гл. Архитект на община-В., не изпраща представил, не е изразил становище по аргументите на касационната жалба - в депозирания от юрк. Стамова отговор по нея, формално се твърди неоснователност и се иска решението като обосновано и правилно, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с негативен за нея резултат, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. От данните по делото се установява, че производството пред АС-В. е образувано по жалба на "Г. п. п." ООД, срещу горепосочената заповед, с която е отказано издаване на разрешение за изработване на проект за ПУП-ПРЗ, за ПИ 10135.2515.8 (ПИ 8) "за озеленяване", кв. 78 по плана на СО "Ален мак", гр. В., поискано със заявление, /попълнено на неактуализирана - с оглед отмяната на ал. 3 на чл. 124 ЗУТ, бланка на общината/ от 13.09.2016 г. на "И. 103" ООД, като собственик на имота към този момент и допълнително заявление е посоченото ние по чл. 125 ЗУТ към него, до Гл. Архитект, на основание чл. 124а, ал. 5 ЗУТ, това основание е цитирано и в приложеното задание по чл. 125 ЗУТ - л. 20 по делото, при съобразяване с ОУП и действащата улична регулация. За да отхвърли жалбата, решаващият състав е приел, че след като с ПУП-ПУР на СО "Ален мак", гр. В., целият кв. 78, в който попада процесният ПИ, е отреден за озеленяване, а терените за озеленяване попадат в изчерпателно изброените в чл. 205, т. 3 ЗУТ, съответно и ПИ 8 попада в обхвата на план по чл. 16, ал. 7 ЗУТ. Посочил е в тази връзка, че не са налице основания за допускане на процедура по изменение на плана. Отчетен е факта, че за територията, в която се намира ПИ 8, през 1994-1995 г. е бил изработен ПУП-ЗРП за вилна зона "Ален мак", одобрен със заповед № Р-122/30.03.1995 г., но процедурата по влизането му в сила е била прекратена, поради изясняване на собствеността на територии по § 4а ЗСПЗЗ. С решения на О.-В. от 14.10.2009 г. и 13.11.009 г., на основание чл. 129, ал. 1 ЗУТ, е бил одобрен, на основание чл. 129, ал. 1 ЗУТ, ПУП-план за улична регулация /ПУР/, като към този момент ЗРП от 1995 г. по § 22 ЗУТ, не е бил приложен по отношение на регулацията. И макар, че по отношение на ПУП-ПУР от 2009 г. за вилна зона "Ален мак" не е посочено правно основание на което се издава, преценката на съда е, че този ПУР е по чл. 16, ал. 7 ЗУТ. Прието е също, че от доказателствата се установява, че ПИ 8 не е бил урегулиран към датата на ПУП-ПУР от 2009 г., но съобразно същия, като част от кв. 78 "за озеленяване", имотът попада в терен за озеленяване. Посочено е още, че съгласно ОУП на гр. В., ПИ 8 попада в устройствена зона "Жм" с нискоетажно застрояване, а в края на мотивите са изложени аргументи за това, че предвижданията на ОУП са задължителни при изработване на ПУП и за административния орган не съществува възможност за преотреждане на имота и за предвиждането му за застрояване. За да приеме законосъобразност на акта, съдът е посочил и факта, че за територията в която се намира имота, има строителна забрана. Решението следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, по съществото на спора, с което се отмени заповедта и преписката се върне на административния орган, с указания по прилагането на закона. Безспорно е по делото, че процесният поземлен имот с идентификатор 10135.2515.8, е собствен на дружеството - касатор, /със заличено наименование "И. 103"/, придобит с Постановление за възлагане на ЧСИ от 2.11.2015 г., с площ по КК - 33 487 кв. м. По отношение на този имот, вещото лице по неоспорената и приета от съда експертиза е посочило, че към момента на одобряването на ПУП-ПУР от 2009 г. за територията, включваща го, не са налице влезли в сила предходни планове; че с обсъждания ПУП-ПУР се урегулират само улиците в селищното образование, а не се урегулират вътрешните регулационни граници на поземлените имоти, включително и ПИ 8, както и че на оригиналния план, изработен на хартиен носител, както и в решението на О.-В., с което е одобрен този план, не е изписано, че освен ПУР, същият е и за ПИ-за обекти публична собственост, както това е направено с всички одобрени след него планове, а и на него не са нанесени такива имоти. В противоречие със закона и доказателствата по делото АС-В. е приел, че оспорената заповед е издадена без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Както се посочи по-горе, искането на жалбоподателя е заявено на основание чл. 124а, ал. 5 ЗУТ, т. е. изработване на ПУП-първа регулация, а не на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ, за изменение на ПУП. При липса на яснота, административният орган е следвало да даде указания за уточняване на заявеното, а не да го тълкува, или да се произнася при неясно такова. Това представлява нарушение от характера на съществените, което съдът не е съобразил. Оспорената пред него заповед е издадена при неизяснени факти и обстоятелства от значение за случая и при несъбрани служебно доказателства в тази връзка - нарушения по чл. 35 и 36 АПК. Като е стигнал до извод за липса на допуснати съществени нарушения при издаването на оспорената заповед, при наличието на такива, АС-В. е постановил съдебния акт в противоречие със закона. На второ място, е налице противоречие в мотивите на оспореното решение. АС-В. е посочил, че по отношение на ПИ 8 до момента няма направена регулация и за него не е отреждан УПИ. Едновременно с това приема, че за територията е налице регулация и съответно - искането за изменението й е неоснователно, поради липса на предпоставки. Недопустимо е прието, че наличният план от 2009 г. - план за улична регулация, е такъв по чл. 16, ал. 7 ЗУТ, тъй като, видно от изложението при одобряването на този план, не е посочено основанието за одобряването му, а чрез тълкуване, съдът е стигнал до извода, че се касае именно за план по чл. 16, ал. 7 ЗУТ. Поради това, в противоречие със закона е посочил, че с одобреният ПУР са урегулирани улици и кв. 78 е бил урегулиран за обект публична собственост - озеленяване. Въпросът е поставен на СТЕ, като е посочено от вещото лице, в заключителната част на въпрос 4 - "че кв. 78" за озеленяване", е урегулирана територия, но не представлява обект публична общинска собственост, съгласно дефиницията на чл. 61, ал. 2 и 3 ЗУТ и не е отредена за обекти публична общинска собственост, съгласно одобрения ПУП-ПУР на СО "Ален мак", но този извод не е възприет, без основание, в решението. Изложеното от съда не съответства и на законовите норми. Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ," ПУП може да бъде: план за регулация - ПР/план за регулация на улици и ПИ без режим на застрояване, планът за регулация може да бъде план за улична регулация - ПУР /план за регулация на улици и на ПИ за обекти на публичната собственост/. Видно от цитираното, ПУР е за регулация на улици и на ПИ за обекти публична собственост, а не за регулация на цели квартали за това. В случай, че с плана от 2009 г., с който безспорно е направена улична регулация на района, беше направена и регулация и за обекти публична собственост, то в този план за имотите, които се обхващат от кв. 78, щяха да бъдат отредени УПИ, обозначено с римска цифра, като след това с тире и арабски цифри щяха да бъдат обозначени имотите, които влизат в това УПИ за публичен обект. Такива данни в случая няма, както в решението, с което е одобрен плана от 2009 г., така и по наличните графични материали за този план. В обяснителната записка /л. 23 и сл. по делото/, в част II-ра е посочено, че за ПИ - публична собственост, подадената от общината информация е "повече от оскъдна"- описани са 2 имота-общинска собственост и 2-държавна собственост, предвидено е и отреждане в конкретни имоти - за две детски градини и училище. По отношение на "залесените" територии и дерета, в по-голямата и част - частна собственост и с влезли в сила ПУП, е посочено, че се предвиждат за озеленяване. Т. е., от наличните доказателства се установява, посочено е и от вещото лице, че за територията има улична регулация, но няма регулация на намиращите се в територията ПИ. Като е приел обратното и се е произнесъл във връзка с изменение на вече съществуващ ПУП, като в същото време е посочил, че такъв няма, АС-В. е постановил обжалваното решение при вътрешно противоречие и в противоречие със закона. На следващо място, дори да се приеме, че наличният ПУР от 2009 г. - план за улична регулация, е такъв по чл. 16, ал. 7 ЗУТ, то изводите на съда отново не съответстват на законовите норми. Разпоредбата на чл. 208 ЗУТ не може да бъде правно основание за отказ по чл. 135, ал. 3 ЗУТ. Неизтичането на сроковете по чл. 208 ЗУТ не е абсолютно и достатъчно правно основание за постановяване на отказ за допускане изменение на план, както и мотив за оставянето му в сила. В нормата на чл. 134, ал. 4, т. 2 ЗУТ са предвидени три възможности за промяна предназначението на терен "за озеленяване", преди изтичането на тези срокове: "Влезлите в сила подробни устройствени планове не могат да се изменят с цел промяна предназначението на терени, определени с ПУП за озеленени площи, освен в случаите по ал. 2, т. 1 и по чл. 62а, ал. 2-5". В настоящия случай е налице основание за изменение по чл. 62а, ал. 5 ЗУТ. С одобряването на Общия устройствен план на община В., със заповед от 3.09.2012 г. на МРРБ, ПИ 10135.2515.8 попада в устройствена зона "Жм"- жилищна устройствена зона с преобладаващо ниско застрояване, което е установено от съда и не са оспорва от страните по делото. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Правила и нормативи за прилагане на ОУП на община-В., в тази устройствена зона е допустимо застрояване в отделни урегулирани поземлени имоти. Одобряването на ОУП, се явява промяна в устройствените условия, при които е одобрен действащия ПУП и е основание за неговото изменение по чл. 134, ал. 1, т. 1, вр. чл. 62а, ал. 5 ЗУТ. При систематично тълкуване на правните норми се стига до извода, че изменение на предназначението на ПИ 8, на основание чл. 62, ал. ал. 2, 3 и 5 ЗУТ, би било допустимо преди изтичане на този срок. Това е извънредно основание за изменение, различно от основанията по чл. 134 ЗУТ или паралелно с тях, което следва и от нормата на чл. 134, ал. 4, т. 2 ЗУТ. На основание чл. 103, ал. 2 и 4 и чл. 104, ал. 1 ЗУТ, общите устройствени планове определят преобладаващото предназначение и начин на устройството на отделните структурни части на територията и всеки ПУП следва да се съобразява с тях. С одобряването на ОУП, е предвидено тази част от територията на СО "Ален мак" да бъде застроена, поради което нуждата от "озеленяване за широко обществено ползване", следва да се счита отпаднала. В случай, че община-В. е имала нужда от това предвиждане за озеленяване, тя е следвала да го включи в зелената система на общината и да предвиди територията със съответна устройствена зона - "Зп", "Тзсп", "Тзв", "Са", "Тгп", "Тгр", "Г", съгл. чл. 21 от ПНП на ОУП на община-В.. Явно е, че необходимостта от обществени озеленени площи е преценена при анализа на територията, в процеса по изработването и одобряването на ОУП и необходимите територии за озеленени площи са заложени в него. С предвиждането на зона "Жм" за имота, действащият ПУП противоречи на ОУП на община-В. и да се допусне, че имотът може да бъде отчужден за реализация на озеленяване, би означавало да се наруши основния принцип за допустимостта за отчуждаване на частни имоти за общински нужди - нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин- чл. 21, ал. 1 ЗОС и чл. 17, ал. 5 от Конституцията на РБ. Съдът е посочил и основанието в ЗУТ - чл. 104, ал. 4, което задължава съобразяване на всеки устройствен план с устройствените схеми и планове от по-горна степен, но сам не го е съобразил. В тази връзка следва да се посочи и, че за да постанови решението си, съдът е приел и, че заявеното противоречи на ОУП на гр. В., а не са представени доказателства за изменението му. Видно от наличните такива, а и е посочено в самото оспорено решение, територията, в която попада процесният имот, по ОУП е отредена за жилищна устройствена зона с нискоетажно застрояване. Именно това е поискано със заявлението за разрешаване изработването на ПУП-ПРЗ, т. е. искането не противоречи на ОУП. На последно място - позоваването на строителна забрана е неотносимо към производството, развило се пред АС-В.. Това по принцип са временни мерки, свързани с определени факти. Обстоятелството, че имотът е в свлачищен район по смисъла на чл. 95, ал. 2 ЗУТ, налага спазването на конкретни правила при въведен специфичен режим, каквито допълнителни условия са предвидени и в ПНП на ОУП на гр. В., видно е и от представеното по делото писмо на МРРБ от 21.01.2015 г., с указания за реда и необходимите документи за издаване на предварителни разрешения по ЗУТ, а и ПУП е необходимо условие за провеждане на геозащитни мерки. Въз основа на изложеното, следва изводът, че оспорената пред първоинстанционния съд заповед на Гл. архитект на община-В., с която е отказано издаването на разрешение за изработване на ПУП за спорния имот, е незаконосъобразна, издадена е при съществени нарушения на процедурните правила и при неправилно приложение на закона и като такава следва да бъде отменена. Като е достигнал до обратния извод, АС-В. е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна, а делото следва да се върне на административния орган, за произнасяне по заявлението, съобразно компетентността му. При този изход на процеса на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени направените по делото разноски общо в размер на 2275 лв. по представения на л. 105 списък по чл. 80 ГПК, представляващи: адвокатско възнаграждение до приключването на делото, заплатено по приложена фактура, ДТ пред АС-В., депозит за вещо лице, както и ДТ пред ВАС. В. за прекомерност не е направено и същите следва да се присъдят в цялост. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,