Решение № 865 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11689/2013 г.

Решение № 865 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11689/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Тур 4 Фън" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Девин, ул. "Въстанник" № 10, представлявано от управителя А. И. П., срещу решение № 9652/27.06.2013 г., по адм. д. № 10716/2012 г. на Върховен административен съд, четвърто отделение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Тур 4 Фън" ЕООД срещу Решение № 844/24.07.2012 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, с което е установено извършено от дружеството нарушение по чл. 30 вр. чл. 29 от Закона за защита на конкуренцията. Изложени са съображения за незаконосъобразност, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на приложимия материален закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209 АПК. Според касатора, Комисията и съдът неправилно, само на формални основания, са приели, че дружествата "Тур 4 Фън" ЕООД и "Аква Тур БГ" ЕООД, са конкурентни. Дружество "Тур 4 Фън" ЕОО работи само като комисионер при продажбата на пакети на други туроператори, самолетни билети, билети за концерти, автобусни билети, пакети, свързани с посещение на концерти и ученически екскурзии, т. е. то само посредничи на големите туроператори, а не ги конкурира. Съдът не е отчел с каква цел е изпратено писмото от "Тур 4 Фън" в сайта www.badkolidew.com. Действията относно информиране на обществеността за намеренията да бъде заведен съдебен иск, че ще бъде информирана прокуратурата, Министерството на туризма, КЗП и ДАНС, нямат за цел за навредят на конкурента, а представлява само оповестяване на бъдещи действия. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се приеме, че от страна на "Тур 4 Фън" не е осъществено нарушение по чл. 30 ЗЗК. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Мария Ботева, в съдебно заседание и писмено становище по съществото на спора, претендира отхвърлянето на жалбата като неоснователна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Навежда доводи, че не е налице нарушение на материалния закон, доколкото за съставомерността на нарушението по чл. 30 ЗЗК е достатъчно да се установи разпространението на информация. Моли, във връзка с ценения ДРА, който е послужил за основание за изменение на решението на КЗК в частта на санкцията, да бъде преценено дали е приложим чл. 127 от ЗДДС, доколкото комисионерската дейност на дружеството не е предмет на изследване по ЗЗК или по-скоро са приложими разпоредбите на глава ХVI от ЗДДС, както и разпоредбите, цитирана в писмените си бележки, които представя. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, изплатено от "Тур 4 Фън" ЕООД. Заинтересованата страна "Аква Тур БГ" ЕООД, чрез процесуалния си представител адвокат Николай Лазаров, изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав, като прецени доводите на страните и данните по делото, приема жалбата на "Тур 4 Фън" ЕООД за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение тричленният състав е приел, че "Тур 4 Фън" ЕООД и "Аква Тур БГ" ЕООД са предприятия, извършващи стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 7 ЗЗК, които оперират на един и същ продуктов и географски пазар, поради което се намират в конкурентни отношения. Безспорно установена е и публикацията на статията от 07.12.2011 г. в която управителят на "Тур 4 Фън" ЕООД - конкурент на "Аква Тур БГ" ЕООД, е разпространил информация, уронваща доброто име на "Аква Тур БГ" ЕООД чрез публикация на изготвена от него статия. В нея, наред с други данни са представени факти относно неосъщественото участие на двама представители на дружеството в инфотур на остров Бали и възникналите в тази връзка спорни облигационни отношения, както и множество обобщения и предположения, касаещи користните намерения и непрофесионалния начин на работа на насрещния туроператор. Първоинстанционното съдебно решение, в обжалваната му част, е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. Въз основа на доказателствата по делото обосновано съдът е приел съставомерността на нарушението по чл. 30 ЗЗК за което е достатъчно да се установи разпространението на информация, а това разпространение е факт, който не се оспорва от касатора. Недвусмислено от публикуваната информация може да се направи извод за користните намерения на касатора за изтъкване непрофесионален начин на работа на конкурента - насрещния туроператор. При положение че приетите за установени факти не са опровергани по същество пред първата инстанция, неоснователно се поддържа пред касацинната инстанция, че съдебното решение е незаконосъобразно и необосновано. Ето защо не са налице основания за отмяна на решението и същото следва да се остави, в обжалваната му част, в сила. Решението, в останалата част, е влязло в сила, поради което съдът не намира основание да коментира приетото от фактическа и правна страна на решението, в тази част, относно приложимост на разпоредбите на глава XVI на ЗДДС. Противното би означавало ревизиране на мотивите на решенито в тази част. което е недопустимо при липса на касационна жалба. С оглед изхода на спора претенцията на ответната страна за присъждане на разноски е основателно и следва а бъде уважено в размер на 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав