Решение № 333 от 5.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1669/2011 г.

Решение № 333 от 5.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1669/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Настоящето производство е по реда на глава тридесет и трета, част VI от НПК, образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на в. н. о. х. д. № 2008/2010 г. на Варненския окръжен съд и отмяна на решение № 42 от 10.02.2011 г. в частта, с която е изменена първоинстанционната присъда по отношение на типа затворническо заведение и първоначалния режим на осъдения Д. К. Д. за изтърпяване на наказанието от една година лишаване от свобода. В искането се твърди съществено нарушение на материалния закон, тъй като Д. К. Д. не е лице, осъдено за първи път на лишаване от свобода по смисъла на чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС, поради което затворническото заведение следва да бъде от закрит тип, а първоначалния режим - строг. Направено е искане за отмяна в тази част на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване по същите мотиви, които са залегнали в него. Защитникът на осъдения (адв. П.) счита, че няма основание искането на главния прокурор да бъде уважено. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С присъда № 503 от 14.10.2010 г. по н. о. х. д. № 943/2010 г. Варненският районен съд е осъдил подсъдимия Д. К. Д. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК и му е наложил наказание от една година лишаване от свобода, за чието изтърпяване е определил подсъдимият да бъде първоначално настанен в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. С въззивно решение № 42 от 10.02.2011 г. по в. н. о. х. д. № 2008/2010 г. Варненският окръжен съд е изменил присъдата в частта, касаеща типа затворническо заведение и първоначалния режим, като е определил затворническо общежитие от открит тип и първоначален общ режим. Процесуално допустимото искане е ОСНОВАТЕЛНО. Данните по делото, включително и тези, които се съдържат в свидетелството за съдимост, напълно потвърждават изложените доводи от главния прокурор. Осъденият Д. е извършил престъплението, предмет на разглеждане по н. о. х. д. № 943/10 г., след като е бил условно осъден по н. о. х. д. № 4127/05 г. на шест месеца лишаване от свобода за престъпление, за което нито е настъпила реабилитация по право, поради забраната по чл. 86, ал. 2 НК когато лицето е било веднъж реабилитиран по право, в случая за престъплението по н. о. х. д. № 507/98 г., нито осъденият Д. е получил реабилитация по съдебен ред. Следователно осъждането по н. о. х. д. № 943/10 г. не е първо осъждане по смисъла на чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС, поради което правилното приложение на закона е изисквало Д. К. Д. да бъде първоначално настанен в затворническо общежитие от закрит тип и съответно определен първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието от една година лишаване от свобода в съответствие с изискванията на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. Въззивният съд е допуснал съществено нарушение, което налага възобновяване на наказателното производство и отмяна на решението в частта, в която незаконосъобразно е определен типът затворническо заведение и първоначалният режим, а в. н. о. х. д. № 2008/2010 г. - върнато за ново разглеждане в тази му част от друг съдебен състав на Варненския окръжен съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК