Решение № 8676 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15075/2018 г.

ВАСV отделение10.06.2019 г.докладчик т Йовка Дражева

Диспозитив

ОТМЕНЯ заповед № РД-15-551/14.11.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на А. МИХАЙЛОВ. ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ да заплати на А. МИХАЙЛОВ, ЕГН: [ЕГН], направените по делото разноски в размер на 600 лв. представляващи платено адвокатско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Мотиви

Решение № 8676 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15075/2018 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалбата на А. Михайлов против заповед № РД-15-551/14.11.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение. Иска отмяна с доводи за немотивираност на заповедта, материална незаконосъобразност и несъответствие с целта на закона. Посочва, че вече четири пъти е прекратявано служебното му правоотношение, но с влезли в сила съдебни решения по адм. д. № 14634/2013 г., адм. д. № 9653/2014 г., адм. д. № 10352/2015 г. и адм. д. № 4404/2017 г. всичките по описа на ВАС, пето отделение, е възстановяван на длъжността "ръководител" на Инспектората на Министерството на земеделието и храните. Счита заповедта на министъра за незаконосъобразна и необоснована. Твърди, че не е налице промяна в нормативната уредба, уреждаща дейността на Инспектората, както и че органът не е мотивирал заповедта си. В съдебно заседание процесуалният представител заявява, че няма доказателствени искания и претендира за разноските по делото. Ответникът министърът на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата, поддържа становище за нейната неоснователност и прави възражение за прекомерност на претендирания размер на адвокатския хонорар. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, намира, че жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна адресат на оспорения индивидуален административен акт и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, считано от датата на връчването му на 16.11.2018 г. Разгледана по същество е основателна. Настоящото дело е образувано по жалба срещу пета по ред заповед за прекратяване на служебно правоотношение на жалбоподателя. Със заповеди на министъра на земеделието и храните вече е прекратявано служебното правоотношение на А. Михайлов, като с влезли в сила решения на ВАС, пето отделение, по адм. д. № 14634/2013 г., адм. д. № 9653/2014 г., адм. д. № 10352/2015 г. и адм. д. № 4404/2017 г., заповедите са отменяни. След влизане в сила на решение № 8462/21.06.2018 г. по адм. д. № 4404/2017 г. по описа на ВАС, пето отделение, със заповед № РД-15-550/14.11.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, жалбоподателят е възстановен на длъжността "ръководител" на Инспектората на Министерството на земеделието и храните, определени са обезщетения, които да му се изплатят, а служителят е преназначен на длъжност "ръководител" на Инспектората на Министерството на земеделието, храните и горите. В същия ден със заповед № РД-15-551/14.11.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, правоотношението на жалбоподателя е прекратено. Заповедта е издадена на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 108 от ЗДСл, съгласно която разпоредба органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие при обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения, извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл (болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия). В случая прекратяването на правоотношението между страните е обосновано от административния орган с обективната невъзможност А. Михайлов да изпълнява служебните си задължение поради преобразуване на Министерството на земеделието и храните в Министерството на земеделието, храните и горите и промяна в нормативната уредба, уреждаща дейността на Инспектората, отразени във функциите, задълженията и в изискванията за заемане на длъжността, съгласно утвърдената длъжностна характеристика. По делото са представени три броя длъжностни характеристики за длъжността "ръководител" на Инспектората на Министерството на земеделието, храните и горите, утвърдени съответно на 20.07.2017 г., 25.01.2018 г. и 30.01.2019 г. Действалата длъжностна характеристика в периода до възстановяването на жалбоподателя на работа на 14.11.2018 г. е утвърдена на 25.01.2018 г. От така приетото за установено, настоящата съдебна инстанция направи следните правни изводи: Жалбата е основателна, а заповедта незаконосъобразна. Издадена е от компетентен административен орган по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл при спазване на изискванията за писмена форма, но същата няма мотиви. Съгласно чл. 108, ал. 1 ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване и придобития ранг на държавна служба. В предл. 2 на същия текст изрично се предвижда, че в случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, какъвто е настоящият, актът следва да съдържа фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения, като съблюдаването на това изискване е абсолютно условие за законосъобразност на административния акт. В случая оспорената заповед е издадена от компетентния за това административен орган - органа по назначаването и в предвидената писмена форма. Няма обаче изложени фактически обстоятелства, които да сочат за хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл за наличието на "обективната невъзможност" за изпълнение на служебните правоотношения. В случая липсват конкретни мотиви в какво се изразява "обективната невъзможност" държавният служител да изпълнява служебните си задължения. Посоченото преобразуване на Министерството на земеделието и храните в Министерство на земеделието, храните и горите не удовлетворява изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивиране на акта, което е достатъчно основание за отмяна на заповедта. Следва да се посочи, че при преобразуването на Министерството на земеделието и храните в Министерство на земеделието, храните и горите се запазва структурата на министерството. Видно от чл. 13, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерството на земеделието, храните и горите министерството е структурирано в Инспекторат, финансови контрольори и дирекции, каквато е била структурата му и преди преобразуването. Съгласно чл. 16, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерството на земеделието, храните и горите се запазват и основните функции на Инспектората, такива каквито са били и на Инспектората на Министерството на земеделието и храните. Не става ясно от заповедта как преобразуването на министерството води до "обективната невъзможност" за изпълнение на служебни правоотношения. При съпоставка в изисквания за заемане на длъжността в длъжностните характеристики от 20.07.2017 г., 24.01.2018 г. и дори тази от 28.01.2019 г., т. е. след издаване на заповедта, не се установяват разлики, които да сочат за обективна невъзможност по смисъла на закона. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на специалната разпоредба на чл. 108, ал. 1, предл. 2 от ЗДСл, изразяващи се в липсата на фактическо основание за издаване на заповедта, което затруднява жалбоподателя при упражняване на право на съдебна защита и извършване на проверка за законосъобразност от страна на съда. Процесуалният представител на жалбоподателя е направил изявление за присъждане на направените разноски по делото в размер на 1200 лв., като представя договор от 03.04.2019 г., в който е посочено, че сумата е платена в брой. Процесуалният представител на ответника в съдебно заседание заявява, че прави възражение за прекомерност на претендирания размер на адвокатския хонорар. Предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и липсата на правна сложност на делото, в случая следва да се присъдят разноски в размер на 600 лв. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 107, ал. 1, т. 5