Решение № 4463 от 10.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9566/2023 г.

ВАСПето отделение10.04.2024 г.докладчик Илиана Славовска

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 1295 от 05.07.2023 г., постановено по административно дело 657/2023 г. от Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА Агроник ЕООД, с [ЕИК] да заплати на Държавен фонд Земеделие деловодни разноски в размер на 100(сто)лева.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ АННА ДИМИТРОВА Членове: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА/п/ РУМЕН ЙОСИФОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Агроник ЕООД чрез процесуален представител срещу решение 1295 от 05.07.2023 г., постановено по административно дело 657/2023 г. от Административен съд (АС) Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против уведомително писмо изх. 02-160-2600#6/19061/08.02.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г, издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (УП), в частта му, в която е намалено финансово подпомагане със сумата от 9374,57 лв. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което същото бъде отменено, като претендира и присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие(ДФЗ) не взема становище по нейната основателност. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежното му сезиране с жалба против административен акт от лице,чийто интереси са засегнати с него. Разгледано по същество е правилно, макар от съдържанието му да не се установява какво точно приема за установено от фактическа страна съдът и съответно какви са конкретните правни последици в случая, тъй като простото изброяване на приетите по делото доказателства и цитирането на правни норми безадресно и без обсъдена корелация с конкретни фактически установявания не води до извод за изпълнение на изискванията към формата и съдържанието на съдебния акт в мотивната му част. Предмет на проверка за законосъобразност пред АС Пловдив е било посоченото УП, с което на жалбодателя е оторизирана сума в размер на 68063,01 лв., като е направено намаление след наложена корекция в размер на 989,27 лв. Актът е постановен, след като с влязло в сила на 09.11.2022 г. решение 373 от 04.03.2022 г., постановено по адм. дело 2586/2021 г. АС Пловдив отменя уведомително писмо с изх. 02-160-2600/19061/05.08.2021 г., издадено от Заместник изпълнителния директор на ДФЗ по същото заявление и делото е върнато за ново произнасяне. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е законосъобразно. От доказателствата по делото безпротиворечиво е установено, че от заявената за подпомагане площ от 42,04 ха на парцел 22931-79-4-1, на 35,74 ха от същия се отглежда култура пипер на открито, която е допустима за подпомагане по заявената от жалбодателя схема. Доколкото този факт е безспорно установен, при извършена теренна проверка и не се оспорва от касатора, правилно в обжалваното решение е прието, че извършеното намаление на заявената сума и определянето ѝ е правилно. Няма спор, че на подпомагане по схема СЗ-П имат право земеделските стопани, отглеждащи пипер на открито, отговарящи на изискванията на чл. 30а от Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, като ДФЗ РА извършва административни проверки по чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП за спазване на условията за подпомагане по смисъла на чл. 32, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕС) 1307/2013 относно площите по чл. 29, 29а, 30, 30а, 30б, 30в и 31 от същата. Тези проверки включват и съпоставка на съответствието на вида култура с начина на трайно ползване на физическия блок, в който попада културата (арг. чл. 31а, ал.1 от Наредбата, а съгласно ал. 3 на цитирания текст при извършване на проверките по ал. 2, както и при извършване на проверките на място от ДФЗ РА, по чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП, МЗХ и ДФЗ РА, осъществяват контрол на площите по ал. 1 и по отношение на наличието на заявената култура, както и за спазването на минималните агротехнически мероприятия, позволяващи получаване на добив от площите, или за следи от растителни остатъци от заявената култура. При така установеното и с оглед факта, че размерът на финансовото подпомагане е съобразен с установената площ, заета от допустимата култура, обстоятелството, че липсват изложени мотиви относно приетата като наддекларирана площ от 0,74 ха от този парцел не води до извод за незаконосъобразност на обжалваното решение. В обясненията към отделните колони на таблиците в акта, в които са отразени фактическите установявания на орган, са посочени, като правни основания, посочените по-горе разпоредби, при което е неоснователен доводът за неправилност на изводите на съда за постановяване на акта в съответствие с изискванията на за неговата форма. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно като резултат и следва да бъде оставено в сила. При този изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК касационния жалбодател следва да бъде осъден да заплати на администрацията при ответника деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение