Решение № 13294 от 7.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8959/2015 г.

Решение № 13294 от 7.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8959/2015 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Рентекс"ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. "Хайдушка поляна" № 55, вх. ..., ап. ..., представлявано от управителя И. В. Г., чрез адв. Д. Б., против Решение № 7714 от 11.12.2014 г. на Административен съд С.-град по адм. д. № 1750 по описа за 2014 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № 2021305881 от 22.10.2013 г. на органи по приходите при ТД на НАП С., в частта му, потвърдена с Решение № 95 от 16.01.2014 г., с която за 2009 и 2010 г. са установени задължения са корпоративен данък съответно 1 702,29 лв. и 6 456,21 лв. и съответни лихви и е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 24 259,56 лв., и са определени съответни лихви, за отделните данъчни периоди, посочени в разпоредителната част на РА, по фактури, издадени от "Ю енд Си"ЕООД, "Уестмарк"ЕООД, "Агалега"АД, "К. Е. К. Груп"ЕООД, "А. И."ЕООД, "Микроконсулт"ЕООД и "Алекс 333"ЕООД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: необосновани фактически изводи за недоказана реалност на фактурираните стоки и услуги при положение, че е доказано наличието на предмета на доставките в патримониума на ревизираното дружество; без основание съдът не кредитирал приетата без оспорване съдебно-счетоводна експертиза и не приел за доказани разходите по процесните фактури, въпреки представените още в ревизионното производство доказателства за тях. Не са взети предвид представените доказателства, включително и в съдебното производство, че доставчиците са работещи юридически лица. При несъобразяване на задължителното тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС от Съда на ЕС, първоинстанционният съд потвърдил отказа на право на данъчен кредит поради недоказване на капацитета на доставчиците да извършат доставките и неоткриването им на декларираните данъчни адреси. Иска се отмяна на решението и на РА в посочената част, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Кирилов, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил за реалността на доставките на стоки и услуги по фактурите на посочените по-горе 7 доставчика, като първа предпоставка за признаване на ревизираното дружество-получател по фактурите, на данъчен кредит и разходи по тези доставки. За да отхвърли изцяло жалбата на дружеството против РА в посочената му част, първоинстанционният съд е приел, че посочените факти с правно значение не са доказани. По отношение на доставките на гориво от "Ю енд Си"ЕООД и "Алекс 333"ЕООД, съдът е приел, че не е доказано предаването на стоката, нито наличието й при ревизираното дружество; не е изяснен механизмът на доставките; не е доказан капацитетът на доставчиците да ги извършат. Въпреки, че предметът на дейност на РЛ - по отдаване под наем на техника, е свързан с използването на гориво, налице е противоречие между поддържаното от жалбоподателя, че е отдавал транспортни средства и механизация под наем заедно с гориво от една страна и от друга: записаното в представените пред съда Общи условия за даване под наем на техниката, че грижа на наемателя е осигуряването на гориво и консумативи за наетата техника. По фактурите на "Агалега"АД съдът е приел, че липсват данни за договаряне относно вида на стоките и изпълнението на доставките им; не е доказано доставчикът да е разполагал с предмета на доставките; не намирането на доставчика е пречка да се установи заприходяването на стоките при доставчика и изписването им. По фактурите на "К. Е. К. Груп"ЕООД, "А. И."ЕООД и "Микроконсулт"ЕООД за доставка на каталози, плакати и брошури, съдът приел, че не са представени договори и одобрена визия и съдържание на рекламните материали. По фактурите на "Уестмарк"ЕООД, съдът е приел, че представеният протокол за извършено разпространение на рекламни материали не удостоверява приемане на резултат от фактурираните услуги, а също не са конкретизирани предметът, мястото и начинът на разпространението. Съдът приел, че като цяло ревизираното дружество не е положило дължимата грижа, за да осигури неучастието си в данъчна измама, а при установеното, че процесните фактури не отразяват данъчни събития, добросъвестността му е изключена, съгласно тълкуването на разпоредби на Директивата за ДДС по дело С-18/13, т. 2 от диспозитива на Решението на СЕС. Решението е необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. В съдебното заседание на 10.06.2014 г. първоинстанционният съд е приел без оспорване заключението на съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Ю. Янкова, което е имало задачи да отговори освен на други задачи и на такава за използването на предмета на процесните доставки в независимата икономическа дейност на ревизираното дружество. В същото заседание процесуалният представител на жалбоподателя е представил две папки доказателства под опис, по които е работило вещото лице. Съдът е дал възможност на насрещната страна да вземе становище по тези доказателства в едномесечен срок, но не се е произнесъл по приемането им, нито ги е обсъдил в решението си. В следващото и последно открито съдебно заседание - на 28.10.2014 г. са приети писмени доказателства представени от ТД на НАП и е даден ход на делото по същество. Сред представените доказателства има такива, свързани с механизма на доставките на гориво, от които се вижда, че ревизираното лице поддържа, че е зареждало гориво на бензиностанция, намираща се в непосредствена близост до мястото, където то държи отдаваната от него техника, при което не биха били необходими нито специални превозни средства, нито складове за фактурираното гориво. Констатираното от съда противоречие относно това дали техниката е давана под наем с гориво също не е било изяснено, още повече, че в заключението на експертизата е констатирано, че отдаването под наем на машини е било свързано с разход на гориво. Несъответен на задължителната съдебна практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС е мотивът на АССГ, че ревизираното дружество е следвало да докаже, че доставчиците на гориво са разполагали с него. Същото се отнася и за мотивите на съда относно отказания данъчен кредит по доставките на "Агалега"АД. Липсата на конкретизация на предмета на доставките на каталози, плакати и брошури не е било фактическото основание, на което органите по приходите са отказали правото на данъчен кредит по фактурите на "К. Е. К. Груп"ЕООД, "А. И."ЕООД и "Микроконсулт"ЕООД. Същото се отнася и за отказа на данъчен кредит оп фактурите на "Уестмарк"ЕООД. Съгласно разрешението по Тълкувателно решение № 5/2004 г. на ОСС на ВАС по т. д. № 7/2004 г., т. 4,, когато съдът решава делото по същество, може да откаже правото на приспадане на данъчен кредит на друго основание, различно от фактическото и/или правно основание в акта. Това обаче може да стане при съобразяване на правата на защита на страните в процеса. В настоящия случай, жалбоподателят е представил конкретни образци на рекламни материали и съдът е следвало да му укаже, че следва да установи, че такива именно материални са доставени или разпространявани по фактурите на посочените по-горе доставчици. Посочените нарушения на процесуалните правила са съществени, защото ако съдът конкретно беше изяснил механизма на доставките на гориво, консумативи и рекламни материали, ако беше обсъдил представените пред него писмени доказателства, на които се е позовало вещото лице в заключението си, във връзка и с използването на предмета на доставките в независимата икономическа дейност на жалбоподателя, е било възможно да достигне до други фактически и правни изводи. Изложеното налага отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане, съдът следва да се произнесе по претенциите за разноски. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение