Решение № 7284 от 15.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11596/2018 г.

Решение № 7284 от 15.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11596/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Босев, чрез процесуален представител, срещу решение № 489 от 20.07.2018 г., постановено по административно дело № 221/2018 г. на Административен съд Плевен /АС-Плевен/, с което е отхвърлена негова жалба против заповед № 116/26.01.2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"-гр. София. С посочената заповед на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108, ал. 1 от ЗДСл вр. с утвърденото длъжностно разписание на ИА"АА", е прекратено служебното правоотношение на касатора на длъжност "инспектор по служебно правоотношение", код по НКПД3343-3005, с ранг II-ри младши в областен отдел "АА"-Плевен в ТД"АИ". Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба– Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", чрез процесуален представител оспорва същата. Съображения излага в писмен отговор. Моли съда да остави касационната жалба без уважение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административен съд Плевен е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. При изяснена фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства по делото първоинстанционния съд е достигнал до законосъобразен извод, че заеманата от касатора длъжност "инспектор по служебно правоотношение" в областен отдел "АА"-Плевен в ТД"АИ" е реално съкратена, чрез намаляване щата за посочената длъжност в рамките на отдела. Установено е, че с длъжностното разписание, в сила от 26.01.2018 г., са извършени промени в числеността на областен отдел "Автомобилна администрация"-Плевен, като от 7 щатни бройки за длъжност "инспектор" по служебно правоотношение и 6 щатни бройки за длъжност "инспектор" по трудово правоотношение, са останали 5 щатни бройки за длъжност "инспектор" по служебно правоотношение и 6 щатни бройки за длъжност "инспектор" по трудово правоотношение, при което от съкратените две щатни бройки за длъжност "инспектор" по служебно правоотношение са освободени двама служители, единият от които е касатора. Останалите пет служители по предходното дл. разписание от 15.01.2018 г. продължават да заемат същите длъжности по служебно правоотношение съобразно наличните 5 щатни бройки по дл. разписание от 26.01.2018 г. Следователно налице е съкращение на две от седемте длъжности "инспектор" по служебно правоотношение, едната от които е заемана дотогава от касатора, при което длъжността "инспектор" по служебно правоотношение продължава да съществува като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, но при намален брой на служителите, на които е възложено нейното изпълнение, т. е. процесната длъжност е реално съкратена. Съобразно чл. 2, ал. 3 от ЗДСл и чл. 7, т. 12 от УП на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", от изпълнителния директор на ИА "АА" е изменено длъжностното разписание в агенцията, и съответно утвърдено ново дл. разписание в сила от 26.01.2018 г., като с него е осъществена промяна в организацията на работата, в рамките на която е прието специфичните за длъжността "инспектор" по служебно правоотношение в областен отдел на АА-Плевен функции и задължения да бъдат изпълнявани от по-малко на брой служители - от пет вместо седем. Извършеното е в обхвата на правомощията на изпълнителния директор на ИА "АА" да ръководи и организира дейността на агенцията, и да определя структурата на звената, утвърждава длъжностното разписание на агенцията и поименното разписание на длъжностите в агенцията. Преценката относно начина на организиране на администрацията с цел оптимизиране работата й при спазване нормативните изисквания е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Правилен е извода на съда, че ЗДСл не съдържа изискване за органа по назначаването да извърши подбор в такава хипотеза, така че служебното правоотношение с жалбоподателя правилно е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл без провеждането на подбор. Неоснователни са доводите в касационната жалба относно допуснато нарушение на целта на закона и принципа за стабилитет на служебното правоотношение. По тези възражения АС-Плевен се е произнесъл с мотиви, които изцяло се споделят от настоящата инстанция, като в допълнение следва да се отбележи, че противно на тезата на касатора от събраните по делото доказателства на се установява злоупотреба с властови възможности и административен произвол от страна на административния орган. Не са налице допуснати от административния съд съществени процесуални нарушения. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е извършил проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК. Не се кредитират възраженията за необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,