Решение № 10476 от 9.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12112/2017 г.

Решение № 10476 от 9.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12112/2017 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, гр. С. срещу решение № 4528/05.07.2017 г., постановено по адм. д. № 5948/2015 г. по описа на Административен съд С.-град /АССГ/, с което е отменена Заповед № ДС-03-006/29.05.2015 г., издадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия. Касационният жалбоподател подробно излага доводи по същество на спора и твърди неправилност на решението поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът е формирал решението си, като се е позовал и е обсъдил основно факти и обстоятелства, които са ирелевантни за законосъобразността на разглежданата от него заповед. Твърди и че въпросът относно тези факти и обстоятелства не е бил повдиган по време на делото нито от жалбоподателката, нито от съда, като се повдига за първи път с мотивите на обжалваното решение. Иска решението да бъде отменено, включително в частта за разноските. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Б. М. В. - А., чрез процесуалния си представител, в писмен отговор оспорва касационната жалба и поддържа становище за неоснователност на същата. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, след като се запозна с доказателствата по делото и след преценка на доводите на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като е подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил по жалба на Б. М. В. - А. З. № ДС-03-006/29.05.2015 г., издадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, с която на жалбоподателката е прекратено служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. За да постанови този резултат, АССГ е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, по смисъла на чл. 108, ал. 1 ЗДСл. По същество на спора е стигнал до извода, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като соченото основание за прекратяване на правоотношението, а именно съкращаване на длъжността на жалбоподателката и съответно промяна на дирекцията "Проекти и програми" в Главна дирекция "Развитие на малките и средни предприятия" е необосновано и в противоречие със закона. Приел е, че съкращение на заеманата длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл не е налице, тъй като нова щатна длъжност, вместо заеманата от жалбоподателката, не е утвърдена в съответствие със закона. Съдът е мотивирал този свой извод с изискването на чл. 4 от Закона за администрацията, съгласно чиято ал. 2, главни дирекции се наричат дирекциите, които имат териториални звена. Съдът е установил, че в случая новото длъжностно разписание, в сила от 01.06.2015 г., е утвърдено в противоречие освен с посочената разпоредба, и с чл. 13, ал. 2 от Устройствения правилник на Изпълнителната агенция, тъй като към създадената Главна дирекция "Развитие на малките и средни предприятия" няма териториални структури, в това число изнесени работни места в градове, различни от седалището на агенцията в гр. С. Приел е, че след като утвърденото длъжностно разписание е издадено в противоречие с нормативно установените изисквания, то незаконосъобразна е и оспорената по делото заповед, тъй като е издадена въз основа на същото длъжностно разписание. Като се е позовал на относима към случая съдебна практика съдът е приел, че при издаването на оспорената по делото заповед е нарушена целта на закона по чл. 146, т. 5 АПК и на принципа по чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК, тъй като действията на органа по назначаването не са насочени към оптимизиране на дейността на администрацията, чрез възлагане на служебните функции на по-малко и на по-квалифицирани служители, което е смисълът на съкращението, а към освобождаване от длъжност на професионално подготвен служител и същевременно разкриване на вакантни позиции с функции, сходни на изпълняваните от служителя, чието правоотношение е прекратено. В заключение е приел, че с утвърждаването на длъжностното разписание без да са спазени законовите изисквания, само формално е създадена новата длъжност, поради което не е налице реалното съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСЛ - основание по чл. 146, т. 4 АПК за незаконосъобразност на оспорената по делото заповед. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Формираните правни изводи са обосновани, съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Настоящият състав счита, че не са били налице основанията за прекратяване на служебното правоотношение с Б. В. - А. поради съкращаване на длъжността, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. За да е налице посоченото в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение правно основание, съдържащо в себе си и фактическото такова, следва да е налице или премахване (заличаване) изцяло на дадена длъжност, или намаляване на определени бройки от същата в щатното разписание на съответната администрация. В случая, видно от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, приет с ПМС № 105 от 28.04.2015 г., в сила от 05.05.2015 г., и с новото длъжностно разписание издадено въз основа на него, в сила от 01.06.2015 г., общата численост на персонала е запазена. Н. У. правилник предвижда организиране на специализираната администрация в една Главна дирекция и една дирекция. Основателно е възражението на касатора, че тази структура е определена нормативно от Министерския съвет с Устройствен правилник на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, в сила от 05.05.2015 г., поради което организационно-управленската структура, както и длъжностното разписание, се изготвят и утвърждават от Изпълнителния директор на ИАНМСП в условията на обвързана компетентност, в изпълнение на нормативен акт. Съгласно чл. 13, ал. 2 на Устройствения правилник, обаче, както правилно е констатирал и съдът в оспорваното решение, с длъжностното разписание е следвало да се определят градовете, в които се създават изнесените работни места, техният брой, както и видът на длъжностите. Тази разпоредба на Устройствения правилник изцяло кореспондира с нормата на чл. 4 от Закона за администрацията, според която администрацията е организирана в дирекции, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба, дирекциите, които имат териториални звена, се наричат главни дирекции. Поради изложеното, правилно съдът е приел, че за да бъде създадена в структурата на ИАНМСП главна дирекция, в изпълнение на чл. 13, ал. 2 от Устройствения правилник на ИАНМСП в сила от 05.05.2015 г., е следвало, с длъжностното разписание да бъдат създадени и изнесените работни места в други градове. Правилно е установено в обжалваното решение, че това не е било изпълнено. Изготвянето и утвърждаването на длъжностно разписание при неспазване на Устройствения правилник и при частично изпълнение на залегналите в него изисквания води до незаконосъобразност на длъжностното разписание, което пък от своя страна води до незаконосъобразност на оспорената заповед. Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционният съд в тази насока. Твърденията на касаторът в касационната жалба, че Главна дирекция "Развитие на малките и средни предприятия" развива съществена регионална дейност като възлага на външни и вътрешни експерти извършването на регионалната дейност, все още не отговарят на императивното изискване на Устройствения правилник да бъдат изрично определени градовете, в които се създават изнесените работни места на ИАНМСП, както и техния точен брой и видът на длъжностите. Всички тези данни е следвало да бъдат разписани в длъжностното разписание, в сила от 01.06.2015 г. и да фигурират в него. При положение, че това не е изпълнено, правилно е заключението на съда, че в това щатно разписание, в противоречие със закона, фигурира новата длъжност Главен директор на Главна дирекция развитие на малките и средни предприятия. Поради изложеното правилно е приел съдът, че промяната в длъжностното разписание по отношение на конкретната длъжност не е извършена в съответствие със законовите изисквания и прекратяването на правоотношението на жалбоподателката е извършено, без да е утвърдена в съответствие със закона нова щатна длъжност, вместо заеманата от нея. Предвид горното, настоящата инстанция счита, че правилно първостепенният административен съд е приел, че не е налице реално съкращаване на заеманата длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Този факт е достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на процесната Заповед № ДС-03-006/29.05.2015 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, поради което правилно съдът е преценил, че не е необходимо да бъде обсъждано заключението на съдебно-икономическата експертиза. Съпоставянето на новата длъжност като съвкупност от функции и отговорности, които определят нейното съдържание, с длъжността на уволнената служителка, би установило дали старата длъжност е била премахната като такава или е била трансформирана и преименувана, а функциите й в администрацията - запазени, без по същество да се е осъществило съкращаване на длъжността. Изследване на този въпрос не се налага, предвид, че длъжностното разписание, въз основа, на което е издадена процесната заповед, не отговаря на нормативно установени изисквания. С оглед гореизложеното Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. По делото е направено искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за касационната инстанция. Предвид изхода на спора по настоящото дело то се явява основателно, поради което следва на основание чл. 143 АПК, във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия да бъде осъдена да заплати на Б. М. В. - А. сумата от 300 /триста/ лева уговорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат пред касационната инстанция. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 пр. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение