Решение № 15327 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10179/2011 г.

Решение № 15327 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10179/2011 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Белком" ООД, гр. Бургас, подадена чрез управител Любомир Белчев, против решение № 956 от 19.07.2011 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-501/2011 г. Според жалбоподателя правните изводи в решението противоречат на материалноправните разпоредби на чл. 29 - чл. 31 от ЗЗК и на целта на закона, тъй като чрез действията на ответното дружество се създава заблуждение у потребителя за недостатъчно добро качество на сниманите обекти, които лесно могат да бъдат повредени. Жалбоподателят твърди, че е увредено доброто име на конкурентно предприятие и е подронено доверието в същото и в предлаганите от него стоки. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да върне делото като преписка на Комисията за ново разглеждане или да реши спора по същество. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията /КЗК/ не изразява становище по жалбата. Ответникът - "Стимар" ЕООД, гр. София, оспорва жалбата чрез упълномощен адв. Славов, който с писмено становище и в съдебно заседание развива доводи за отхвърлянето й, защото публикуваната в сайта информация не засяга и не визира жалбоподателя, тя е напълно достоверна и коректна, като се отнася до марка "Фрако" и едноименния немски производител, за който жалбоподателят не е оторизиран да представлява интересите му пред съд. Претендира присъждане на направените разноски с представен списък за тях. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира жалбата за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, регламентиран в чл. 64, ал. 1, изречение второ от ЗЗК. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 956 от 19.07.2011 г. КЗК установява, че не е извършено нарушение по чл. 30, чл. 31 и чл. 29 от ЗЗК от страна на "Стимар" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София и е оставено без уважение искането на "Белком" ООД за възлагане на разноски. За да достигне до този резултат КЗК се е позовала на чл. 98, ал. 1, т. 3 от ЗЗК и е приела, че твърдението, с което е сезирана е за осъществени нарушения по горепосочените текстове - чл. 29, чл. 30 и чл. 31 от ЗЗК. Органът по конкуренцията е обсъдил кумулативно регламентираните от законодателя елементи, съдържащи се във фактическите състави на всяка от визираните норми и е преценил, че в конкретния случай те не са налице. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно издадено от компетентния за това специализиран орган в изискуемата писмена форма, подробно е мотивирано и е постановено при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът намира, че атакуваното решение е съобразено с изискванията на приложимите материалноправни норми на чл. 29, чл. 30 и чл. 31 от ЗЗК, които са тълкувани и приложени правилно и законосъобразно. Това е така, защото КЗК точно е констатирала, че "Белком" ООД осъществява дейност на територията на страната, свързана с продажба на кондензатори, като от 1.09.1999 г. до момента е изключителен представител за продажби на кондензатори и съоръжения FRAKO, а ответното дружество "Стимар" ЕООД осъществява от 2007 г. дейност на територията на страната, свързана с продажбата на кондензатори, кондензаторни батерии, електрически материали и други. От тук е изведено вярно заключение, че двете дружества са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, които извършват стопанска дейност, свързана с продажбата на кондензатори на територията на страната, което обстоятелство ги поставя в преки конкурентни отношения. При това положение съдът счита, че безспорно са изпълнени две от кумулативно предвидените изискванията на чл. 29 от ЗЗК - наличие на стопанска дейност и отношения на конкуренция между страните по преписката. Основният спорен въпрос в случая е дали "Стимар" ЕООД е извършил действие или бездействие, противоречащо на добросъвестната търговска практика, което уврежда или създава опасност от увреждане интересите на конкурентите в отношенията помежду им. Органът по конкуренцията подробно е изследвал приложимостта на текста на чл. 30 от ЗЗК към конкретния случай и правилно е преценил, че ответното дружество не е осъществило твърдяното нарушение по посочена на норма. По силата на чл. 30 от ЗЗК е забранено увреждането на доброто име и доверието на конкурентите, както и на предлаганите от тях стоки или услуги чрез твърдение или разпространение на неверни сведения, както и чрез представяне на факти в изопачен вид. В настоящата хипотеза жалбоподателят в съдебното производство и пред специализирания орган по конкуренцията развива тезата, че снимките на сайта на ответника www.stimar.com. на кондензаторни батерии FRAKO с коментар: "Пример за повредени кондензаторни батерии поради наличието на хармоници в мрежата", заедно с липсата на съществена информация относно местонахождението на обектите и на посочване на ясна и недвусмислена причина за тяхната "повреда", съставлява изопачено представяне на факти, което въвежда в заблуждение потребителите относно съществени свойства, характеризиращи продуктите - кондензатори FRAKO и уврежда доброто име и доверието към дружеството - молител пред КЗК. Така изложеното становище не може да се възприеме, защото няма спор относно обстоятелството, че въпросните снимки са публикувани под разяснителна информация, представляваща статия за основните характеристики на хармониците и техните негативни ефекти върху кондензаторните батерии. Съдът констатира, че на тези снимки се вижда само марката на батериите FRAKO, като нито веднъж не е отразено наименованието на дружество "Белком " ООД и не са публикувани никакви сведения или други данни относно това, че горепосочената фирма е изключителен представител за България за продажбата на тези батерии. От съществено значение е изрично изписаното към същите снимки пояснение: "Пример за повредени кондензаторни батерии поради наличието на хармоници в мрежата". Следователно по отношение на сниманите кондензатори е отразена ясно и недвусмислено причината за повредата - замърсяване на мрежата с хармоници - синусоидални напрежения и токове с честоти, които са кратни на мрежовата честота /50 Hz или 60 Hz/, при които нива експлоатационният срок на кондензаторите намалява значително. Тоест в случая ответното дружество е посочило добросъвестно причината за повредата на сниманите кондензатори, като изобщо не е коментирана марката на кондензаторите, производителя или продавача им и без да е внушавано на потребителя, че се касае за некачествени или негодни кондензатори. Ето защо не може да се приеме, че с действията си "Стимар" ЕООД е извършил изопачено представяне на факти, което би могло евентуално да създаде реална опасност от въвеждане в заблуждение на потребителите относно качествата на предлаганите стоки. Правилно в мотивите на обжалваното решение е констатирано, че в настоящата хипотеза липсва и другия елемент от състава на нормата на чл. 30 от ЗЗК - твърдения на неверни сведения, тъй като в процеса пред КЗК и в хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя не са ангажирани никакви доказателства, опровергаващи твърдението, че наличието на хармоници в мрежата има негативно влияние върху процесните кондензатори. В мотивите на атакуваното решение КЗК прецизно е установила фактическата обстановка, свързана със спорната интернет страница www.stimar.bg.com, в която надлежно е вписано, че е създадена и се поддържа от продуктовия мениджър инж. Любомир Иванов, който е специалист по електроснабдяване и електрообзавеждане, защитил през 2010 г. дипломна работа на тема "Подобряване фактора на мощността в електроснабдителните системи с инсталирани честотни преобразуватели", която засяга темата за замърсяване на мрежата с хармоници. Във връзка с посочената работа инж. Иванов е написал статия за влиянието на хармониците, която е публикувана на интернет сайта на "Стимар" ЕООД през м. март 2010 г. и снимките, срещу които възразява жалбоподателят, са публикувани като илюстрация /примери/ към същата публикация на сайта. С оглед на това следва да се приеме, че процесните снимки нямат за цел да засегнат доброто име на продавача или производителя на съответните кондензатори, а тяхното предназначение е само да илюстрират какво би могло да случи с кондензаторите при наличие на хармоници в мрежата. По изложените съображения, съдът счита, че в конкретния случай публикуваните снимки на кондензатори не е извършено изопачаване на факти, а добросъвестно и професионално обяснение на определен технически въпрос, свързан с наличието на хармоници в мрежата, тъй като снимките и коментара към тях обективират коректно реален технически проблем - повреда на кондензаторната уредба в резултат на негативния ефект на хармоници в мрежата. По отношение твърдението за извършено от страна на "Стимар" ЕООД нарушение по чл. 31 от ЗЗК, решаващият съдебен състав счита, че също е без правно основание. С цитираната разпоредба законодателят е въвел забрана за въвеждане в заблуждение относно съществени свойства на стоките или услугите или относно начина на използването или предоставянето им чрез твърдение на неверни сведения или представяне на факти в изопачен вид. КЗК правилно е тълкувала смисъла на посочения текст и точно е установила, че той съдържа като противоправен резултат опасността от настъпване или реалното настъпване на въвеждане в заблуждение и формите на изпълнителното деяние са същите, като посочените в чл. 30 от ЗЗК - твърдение на неверни сведения или представяне на факти в изопачен вид. При обсъждане приложимостта на нормата на чл. 30 от ЗЗК, КЗК законосъобразно е приела, че поведението на ответното дружество не се изразява в твърдение на неверни сведения или представяне на факти в изопачен вид, от което следва обоснованият извод на органа по конкуренцията, че поради липса на този елемент от фактическия състав на чл. 31 от ЗЗК, "Стимар" ЕООД не е извършил нарушение по посочения текст. В случая следва да се има предвид и кръгът на потребителите на процесните кондензатори - промишлени предприятия, които разполагат със специализиран обслужващ персонал или ползват външни фирми за техническа поддръжка, чиято техническа подготовка по въпросите за хармониците и отражението им върху кондензаторите, е значително по-висока от тази на "масовия потребител", което обстоятелство изключва реалната възможност тези професионалисти да бъдат подведени от една снимка в Интернет, ако хипотетично не са разбрали правилно коментара под нея. От значение е обстоятелството, че както бе отразено по- горе, в настоящата хипотеза не е осъществено подвеждане на потребителя и изопачаване на факти, а адекватно и професионално посочване на конкретна техническа ситуация за кондензаторите, възникнала при наличие на хармоници в мрежата. Относно релевираното пред КЗК и с жалбата до съда оплакване за осъществено нарушение на нормата на чл. 29 от ЗЗК, настоящият съдебен състав намира, че също е неоснователно. Посоченият текст има самостоятелно приложение, защото изричното визиране на най-характерните форми на нелоялна конкуренция в разпоредбите на чл. 30 - чл. 37 от ЗЗК не е изчерпателно и не изключва възможността с някои различни от посочените действия или бездействия да се увредят стопанските интереси на конкурентите. Следователно регламентирането в ЗЗК на специални състави за нелоялна конкуренция не изключва приложението на чл. 29 от ЗЗК, а го ограничава само до случаите, при които нарушението не се квалифицира по смисъла на чл. 30 - чл. 37 от ЗЗК. В тази връзка съдът счита, че КЗК законосъобразно е приела, че обосноваването на друго нарушение и прилагането на чл. 29 от ЗЗК заедно с останалите специални състави, забраняващи нелоялна конкуренция, е допустимо само когато от страна на молителя в административното производство са изложени конкретни твърдения за осъществено действие или бездействие, което се различава от описаните в чл. 30 - чл. 37 от ЗЗК, но би могло да съставлява нарушение на общата забрана на нелоялната конкуренция по Глава Седма от ЗЗК. Решаващият съдебен състав констатира, че случая молителят не е инвокирал конкретни оплаквания за противоправно поведение на ответника, което е различно от обсъденото по-горе и включеното във фактическите състави на чл. 30 и чл. 31 от ЗЗК, поради което споделя становището на КЗК, че нов анализ на същото това поведение от гледна точка на разпоредбата на чл. 29 от ЗЗК е без правно основание. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение на КЗК не страда от релевираните с жалбата пороци, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, дружеството - жалбоподател следва да заплати на "Стимар" ЕООД направените по делото разноски - договорено и внесено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., съобразно представен списък за разноски с приложени към него договор за правна защита и съдействие от 12.04.2012 г. и авизо местен превод. На основание на горното и на чл. 64, ал. 1 от ЗЗК във връзка с чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,