Решение № 204 от 8.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1588/2015 г.

Решение № 204 от 8.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1588/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от началника на Общинска служба по земеделие /ОСЗ/ Перник, против решение № 741 от 4.12.2014 г., постановено по адм. дело № 628/2014 г. по описа на Административен съд Перник, с което е отменен негов писмен отказ за издаване на скица на недвижим имот. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение. Касаторът счита, че същото е постановено при неправилно приложение на закона, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и иска отмяната му. Ответниците Юлиана Христова Пешева и Александър Христов Пешев чрез пълномощника си по делото адв. Табаков, в писмен отговор и съдебно заседание вземат становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Перник се е развило по жалба от Юлиана Пешева и Александър Пешев, против писмен отказ на началника на ОСЗ Перник да издаде скица на имот № 017038 по КВС на с. Кладница, по тяхно искане вх. № 420/22.07.2014 г., основан на това, че поискалите извършването на административната услуга не се легитимират като негови собственици. С обжалваното решение административният съд е отменил обжалвания писмен отказ, като е приел, че в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целите му неправилно е отказана исканата административна услуга, при установено право на собственост върху имота на подалите искането лица и е върнал преписката за извършването и. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касаторите отменителни основания. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение. Първоинстанционния съд е обсъдил доводите на страните, като е дал ясен и конкретен отговор кои факти приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост, съответно неправилност на обжалваното решение. Предмет на искането, отправено до началника на ОСЗ Перник е вписване в картата на възстановените собственици и издаване на скица за имот пл. № 1095 в кв. 64, идентичен с имот № 38 в масив 17 от картата на възстановената собственост /КВС/ на с. Кладница. Подалите молбата лица се легитимират като собственици на имот пл. № 1095 в кв. 64 по плана на с. Кладница с нотариален акт за покупко-продажба от 1996 г., като имота е закупен от лица с възстановено право на собственост по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/. Безспорно е установено по делото от представените писмени доказателства и заключението на назначената по делото експертиза, че този имот е изключен от регулация през 1989 г., а от 2005 г. и от кадастралния план на с. Кладница, тъй като попада в КВС под № 017038. Съгласно разпоредбите на 14, ал. 1, т. 3 и 4 от Наредба № 49/5.11.2004 г. за поддържане картата на възстановената собственост /Наредба № 49/, дейностите и услугите за поддържането на КВС обхващат отразяване на промени в регистрите и издаване на съответните удостоверителни документи, като поддържането се извършва от съответната ОСЗ - чл. 15, ал. 1 от същата наредба. Изрично съгласно чл. 3, ал. 1 и 2 от Наредба № 49, общинската служба по земеделие, по писмено искане на собствениците, съда или на други оправомощени органи и заинтересувани лица издава и заверява скици на поземлените имоти от картата на възстановената собственост, като скицата е копие от картата на възстановената собственост и отразява състоянието на имота към датата на издаването й съгласно данните в регистъра. Правилен е извода в обжалваното решение, че отказа да бъде извършена административна услуга от началника на ОСЗ, което е негово законово задължение, съставлява административен акт, подлежащ на обжалване пред съда. Несъстоятелно е твърдяното в касационната жалба, че оспореното пред административния съд писмо има уведомителен характер, при формирания с него отказ, основан на липса на законови предпоставки за извършване на административна услуга. Правилно е прието в обжалваното решение, че се касае до имот, попадащ в КВС, върху който е установено правото на собственост на ответниците по касационната жалба и ОСЗ Перник им дължи исканата административна услуга. Към момента на подаване на искането до административния орган правото на собственост на записаното в регистъра към КВС, като негов собственик лице, е отречена с влязло в сила съдебно решение, като е отменен и титула му за собственост. Възникналият спор за материално право е разрешен, при което се следва дължимата се промяна в КВС и регистъра към нея. Неправилното изписване в съдебното решение на съдържанието на отменения нотариален акт, издаден въз основа на решение на ОСЗ не основава друг извод. При разглеждане на делото от административния съд не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на жалбоподателя не са препятствани и ограничени по никакъв начин в съдебното производство, при надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт. С оглед изхода на делото правилно е осъден ответника по жалбата да заплати на жалбоподателите сторените по делото разноски. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответниците по жалбата за присъждане на разноски пред настоящата инстанция не следва да бъде уважено, като не се установяват реално направени такива. В представения договор за правна помощ № 17/13.01.2015 г. е посочен начин на заплащане на договорената сума в брой, но този факт не е отразен в същия договор, при което не може да се приеме за установено заплащане на договорената сума. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение