Решение № 3672 от 27.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3022/2016 г.

Решение № 3672 от 27.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3022/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. В. Й. срещу решение № 11 от 27.01.2016 г., постановено по адм. дело № 236/2015 г. по описа на Административен съд - Л., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 906з-41/14.10.2015 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Л. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от осем месеца. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената жалба. Настоящата инстанция намира, че касационната жалба е процесуално допустима и по същество е основателна. Жалбоподателят заема длъжността "младши автоконтрольор" в сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" на ОДМВР - Л. Наказанието му е наложено за това, че по време на нощен наряд на посочената в заповедта дата е било допуснато закриване на система за видео наблюдение след поставяне на предмет върху камерата в купето на служебния автомобил. Установено е, че закриването не е извършено от Йонков, а от колегата му. Въпреки това е прието от дисциплинарно наказващия орган, че жалбоподателят виновно е нарушил чл. 10 на Раздел II от Указания за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, утвърдени със заповед № 8121з-197/19.02.2015 г. на МВР, а именно, "не се допуска поставянето на вещи и предмети върху арматурното табло на автомобила". Процесното наказание е наложено на основание чл. 194, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ от ЗМВР - "неизпълнение на заповеди". Касационният съдебен състав констатира две съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които обосновават извода, че заповедта е незаконосъобразно издадена. Затова счита, че оспореното решение е неправилно. На първо място, липсва индивидуализация на вида и размера на наказанието съгласно чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Разпоредбата е само цитирана в заповедта, без да е извършен анализ на всяка една от предпоставките. Предложението на комисията е било на Йонков да се наложи наказание "порицание" от шест месеца до една година. Мотиви за приетия размер на наказанието от осем месеца не са изложени никъде и съдът няма правомощие да извършва такава преценка вместо административния орган. На второ място, издателят на заповедта, макар и компетентен орган съгласно по чл. 204, ал. 4 от ЗМВР, е бил в състава на определената от директора на ОДМВР тричленна комисия, която като дисциплинарно разследващ орган е следвало да установи има ли извършени дисциплинарни нарушения на база на постъпилата информация (видеофайлове) от дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР. По този начин едно и също лице е разследвало дали извършеното от Й. представлява дисциплинарно нарушение и му е наложило наказание за това нарушение. Това в случая е недопустимо, защото не е налице хипотезата на чл. 208 от ЗМВР. Предвид изложеното, решението е незаконосъобразно и необосновано, и следва да се отмени, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което заповедта да бъде отменена. Разноски от жалбоподателя не са претендирани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,