Решение № 12268 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5749/2010 г.

Решение № 12268 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5749/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на ТД на НАП - Варна, против решение № 456 от 4.03.2010 г., постановено по адм. дело № 62 по описа за 2010 г. на Административния съд - Варна, с което е отменен акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 3883 от 06.10.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - Варна, с който са определени задължения на Георги Кирилов Михайлов от гр. Варна в размер на 108 лв., представляващи данък върху дохода на физически лица за 2008 г. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушаване на материалния закон, и се иска отмяна на съдебния акт, като се отхвърли жалбата против АУЗД. Ответникът по касационната жалба - Георги Михайлов от Варна, чрез процесуалния си представител - адв. Ел. Лазарова, оспорва в подаден писмен отговор жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд - състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, а разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил посоченият акт за установяване на задължения по декларация на органа по приходите при ТД на НАП - Варна, за определени задължения на Георги Михайлов за 2008 г. и съответните лихви. За да отмени акта, съдът се е позовал на разпоредбата на § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за здравето (ЗЗ). Приел е, че текстът урежда и заварените случаи на лица, за които пожизнено е определена степен на трайно намалена работоспособност, без да е поставено условие този срок да не е изтекъл. На ответника по касационната жалба с решение на ТЕЛК от 07.12.1999 г. е била определена първа група инвалидност до 01.12.2002 г.. Към момента на постановяването на решението на ТЕЛК лицето е било навършило 65-годишна възраст. Съдът, позовавайки се на разпоредбата на чл. 101, ал. 4 (сега 5) от ЗЗ, е посочил, че независимо от това, че лицето е навършило 65-годишна възраст преди влизането в сила на Закона за здравето, за него е относима разпоредбата на § 3 от ПЗР на ЗЗ и съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ като лице с намалена работоспособност следва да му бъде намалена данъчната основа, следователно не дължи определения му данък. Така постановеното решение е правилно. Съдът правилно е установил релевантните по спора факти и обстоятелства и изводите, които е направил, са в съответствие с данните по делото и при правилно прилагане на материалния закон. Направените възражения в касационната жалба са формални и не обосновават неправилност на съдебният акт. След като лицето, на което е определена трайна неработоспособност съгласно решение на ТЕЛК, е навършило 65 години, независимо че това е станало преди влизането в сила на закона за здравето , то това лице попада в хипотезата на § 3 от ПЗР на ЗЗ, съгласно която лицата, на които до 31.12.2004 г. е определен срок за степен на трайно намалена работоспособност, при навършване на 65-годишна възраст се смятат с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност. Това сочат и фактите по делото: представената социална оценка от дирекция "Социално подпомагане" - район "Приморско" - гр. Варна; издаденото разпореждане на основание чл. 100 КСО от 01.07.2008 г. за определяне на лична пенсия и социална пенсия за инвалидност на лицето; издаденото удостоверение от МБАЛ "Св. Анна" - гр. Варна, където е посочено, че определената с експертното решение на ТЕЛК първа група с чужда помощ остава пожизнено. Предвид тези обстоятелства съдът правилно, позовавайки се на разпоредбите на чл. 101, ал. 4