Решение № 7477 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11557/2019 г.

Решение № 7477 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11557/2019 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Б. Сий Ш." ООД Варна, представлявано от Н. Станев срещу Решение № 1667/27.08.2019 г. на Административен съд - Варна, постановено по административно дело № 1675/2019 г, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № РД-293/3.06.2019 г., на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което е определена финансова корекция на дружеството в размер на 2 284. 35 лв. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът излага подробно фактите по делото и развива обстойно теза за неправилност на съдебното решение, като основно се акцентира върху това, че не се касае за неизпълнение на договорените отношения по естествени причини, както съдът е приел в решението си, а се касае за произведено количество черноморска мида в по-вече от предвиденото в инвестиционното намерение, което количество поради нереализирането и на пазара е бракувано по съответния ред. Навеждат се доводи, че съдът е вложил нов предмет в спора, като е приел, че не са постигнати икономическите цели на инвестицията, което е недопустимо. Спорът се свежда до това дали оборудването за което дружеството е получило съответните средства по ЕСИФ се ползва или не по предназначение, като тези факти са установени със съответните доказателства и се опровергават твърденията на органа. Твърди се още, че съдът не е зачел процесуалната норма визирана в чл. 14, ал. 3, т. 1 вр. чл. 11 от договора за безвъзмездна финансова помощ и чл. 40, ал. 1 от Наредба № 6/3.05.2012 г., че за период 5 години от датата на сключване на договора, бенефициера е длъжен да използва придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение. Видно от датата на издаване на решението на УО че е минал период по-дълъг от 5 години и е недопустимо проверка на това основание. Сочи се, че в жалбата до пръвоинстанционния съд не се твърди, че за ниското ниво на приходите са налице форсмажорни обстоятелства, както е прието в решението на съда и че последния допуска смесване на понятията производство на продукция и приходи от продажба на произведена продукция. Видно от доказателствата по делото е, че общо произведеното количество е над 1 500 тона, което е в по-вече от заложеното в инвестиционното намерение – 1 200 тона, като в заключението на в. л. са посочени добитите и продадени миди, но не и общо произведените култивирани и налични миди по въжените линии. Не е взето в предвид от решаващия съд, че инвестиционното намерение е намерение за очаквано бъдещо производство на количества продукция, а не обещание за продажби на това количество на пазара. Навеждат се доводи, че оборудването се ползва по предназначение, за което свидетелствуват и извършените проверки от ИАРА, установяващи наличието на моторен кораб, въжени линии и др. необходими за производството на култивирана черноморска мида. Сочи се, че в решението на органа липсва мотиви касаещи задължителните изисквания на чл. 7 от Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с установеното нарушение, като в касационната жалба се излагат пространни мотиви защо следва за се прилага в конкретния случай Методологията /отм/, а не Наредбата за посочване на нередности. При определяне размера на финансовата корекция не е отчетено от органа естеството и сериозността а допуснатото нарушение и финансовото му отражение върху средствата от ЕСИФ, както изисква нормата на чл. 72, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Органа не е приложил правилно и нормата на чл. 7 и чл. 9 от АПК, като е нарушил принципите на истинност и служебно начало при издаване на акта си. За неоснователни се приемат и изводите на съда за наличие на настъпила вреда, доколкото с административния акт вземането, не е било ефективно разходвано. В касационната жалба се излагат подробни мотиви относно незаконосъобразността на съдебния акт. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови такова с което да отмени обжалвания административен акт. Претендират се разноските в касационното производство. Ответникът по касационната жалба – Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури в писмено становище от 17.09.2019 г., счита последната за неоснователна. Излага подробно доводи за правилност на първоинстанционното решение. Моли съда да остави в сила обжалваното решение и претендира разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че решението на Административен съд Варна е правилно и законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния закон. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че дружеството-касатор е сключило Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ рег. № 51/30.01.2012 г., за проект "Модернизация, разширение и повишаване на производствените мощности на ферма за морски аквакултури – черноморски миди" с проектно предложение № УНПBG0713 EFF-212-80128 по мярка 2. 1 "Производствени инвестиции в аквакултурата" от приоритетна ос 2, финансирана от Европейския фонд за рибарство 2007-2013 г. По силата на така сключения договор бенефициера "Б. Сий Ш." има задължения свързани с: извършване изцяло но одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с таблицата за одобрени инвестиционни разходи, да ползва придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение – чл. 14, т. 1 и да не преустановява подпомогнатата дейност поради други причини, освен изменящите се сезонни условия за производство – чл. 14, т. 4. Към договора е приложена и Таблица за одобрените инвестиционни разходи. Срокът на договора е удължаван многократно, като с последния Анекс № 2 от 7.04.2013 г., е включена клауза даваща право на УО да налага финансови корекции на бенефициера съгласно Процедура за налагане на финансови корекции по извършени разходи. Установено е, че на 5.06.2018 г., е заведен сигнал за нередност № Z-10247 във връзка с възникнало съмнение за неизпълнение на производствена програма през 2017 г., заложена в Таблица 4 от Инвестиционно намерение, част Б, неразделна част от заявлението за кандидатстване. След представяне на съответните документи, тъй като проверката е била само документална, през 2017 г. е установено производство и продажба на 692 080. 25 кг. миди, като несъответствието между производствената програма, заложена в таблица 4 от инвестиционното намерение и отразеното в съдържанието на представените счетоводни документи е в размер на 42. ЗЗ%. В съставеното на 19.04.2019 г., становище по сигнала за нередност е прието извършено нарушение от страна на бенефициера, изразяващо се в неизползване на придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение чрез неизпълнение на производствената програма, заложена в таблица 4 от инвестиционното намерение, като установеното неизпълнение на производствената програма за 2017 г., спрямо действително декларираното количество реализирана продукция е 42. ЗЗ %. Прието е наличие на частично неизпълнение по проекта като е наложена финансова корекция от 6% върху преизчислената към момента на установяване на нарушението безвъзмездна финансова помощ от 479 189. 39 лв. Нарушението е квалифицирано по чл. 56 от Регламент /Е0/ № 1198/2006 г., чл. 40, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6/3.05.2012 г., за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 2. 1 "Производствени инвестиции в аквакултурите"; на чл. 14, ал. 4, т. 1 вр. чл. 35 от Договора за безвъзмездна финансова помощ. Въз основа на горното е издадено и обжалваното пред съда Решение № РД-293/3.06.2019 г., на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което е наложена финансова корекция на "Б. Сий Ш." ООД в размер на 2 284. 35 лв. Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в писмена форма и съдържа необходимите реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК. Приел е, че при издаването му не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и че решението не противоречи на материално правни норми. Прието е, че спорът е досежно наличието или липсата на основания за налагане на финансова корекция. Съдът е приел, че предвид нормата на чл. 3, бук. "р" от Регламент /Е0/ № 1198/2006 г. на Съвета от 27.07.2006 г. за Европейския фонд за рибарство, чл. 70, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗУСЕСИФ и съответните относими към спора норма на Наредба № 6/3.05.2012 г., за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 2. 1 "Производствени инвестиции в аквакултурата" по Приоритетна ос 2 е налице допуснато нарушение на сключения договор за безвъзмездна финансова помощ, което представлява нередност по смисъла на посочените по-горе норми и е основание за налагане на финансова корекция. Съдът е приел в мотивите си, че един от задължителните реквизити към заявлението е изготвената от кандидатите производствена програма, която отразява неговото инвестиционно намерение и тя подлежи на проверка преди одобрение на проекта. Предвид чл. 14, ал. 1 от сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, бенефициера е длъжен да изпълнява заложената програма, като нейното неизпълнение влече и негативни последици за последния. С оглед доказателствата по делото съдът е приел, че са произведени и продадени на пазара черноморски миди за сума в размер на 692 080. 25 лв., което представлява 42. ЗЗ % неизпълнение на заложените прогнозни приходи. Прието е, че са останали недоказани наведените от жалбоподателя твърдения за наличие на форсмажорни обстоятелства и бракувана продукция и че са налице предпоставките за извършени нарушения по чл. 70, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗУСЕСИФ. Съдът е приел, че налице доказване от страна на УО на финансовото отражение на нарушението върху средствата от ЕСИФ, тъй като е налице неизпълнение на изискванията на сключения договор, тъй като изплатената финансова помощ е предоставена за инвестиция, която не е постигнала заложените финансови показатели. Съдът е посочил, че административния орган правилно е установил основанието за налагане на финансова корекция и е съобразил размера на наложената – 6 % предвид Приложение № 1 от Методиката за определяне на финансови корекции, по проекти, финансирани от ОПРСР. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля подадената жалба. Решението е правилно. В съответствие с установеното от фактическа страна и с оглед наведените в жалбата доводи съдът е посочил, че спорът по настоящото производство се свежда до това дали са налице основания за налагане на финансова корекция от страна на УО по съответната оперативна програма т. е. дали е налице нередност по смисъла на съответната правна норма. Правилно е прието от съда, че Регламент /Е0/ № 1198/2006 на Съвета за Европейския фонд за рибарство определя рамката за подкрепа от Съюза, предназначена за устойчивото развитие на сектор рибарство – член 1. С оглед на този предмет на регламента и при отчитане на неговото пряко действие – член 288, параграф 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), е безспорно, че дейностите по управление на Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" следва да бъдат осъществявани в съответствие с разпоредбите на регламента, както и в съответствие с относимите общи регламенти – Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент № 2988/95) и на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (Регламент № 966/2012, отменен, действащ за процесния период). Съгласно член 3, буква л) от Регламент № 1189/2006 "бенефициер" е физическо или юридическо лице, което е краен получател на публичната помощ, а съгласно член 3, буква р) "нередност" е всяко нарушение на разпоредба от законодателството на Съюза, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, което има или би имало ефекта на щета върху общия бюджет на Европейския съюз чрез натоварване на общия бюджет с неоправдан разход. Съгласно член 58 от Регламент № 1189/2006 държавите членки определят за оперативната програма управляващ орган – в случая Изпълнителната агенция за рибарство и аквакултури, а функциите на управляващия орган са регламентирани в член 59 от Регламента. Съгласно разпоредбата управляващият орган е отговор за управлението на оперативната програма съгласно принципа на добро финансово управление и по-конкретно трябва да гарантира, че операциите съответстват, за целия период на изпълнение, на приложимите национални разпоредби и на разпоредбите на Съюза. В член 70, параграф 1, буква б) от Регламент № 1189/2006 е визирано задължението на държавите членки по предотвратяване, откриване и корекция на нередности и възстановяване на неправомерно платени суми. А член 96, параграф 2 възлага на държавите членки задължението за финансови корекции, които представляват анулиране на целия или на част от публичното финансиране. В член 2, параграф 3 и 4 от Регламент № 2988/95, е посочено, че правото на Съюза определя характера и обхвата на административните мерки, като процедурите за тяхното прилагане се уреждат от правото на държавите членки. Националното право – Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, в сила от 26.12.2015 г., регламентира процедурите, при спазването на които ръководителят на управляващия орган на оперативните програми, съфинансирани от европейските фондове, в т. ч. и Европейският фонд за рибарство и морско дело, който е продължение и развитие на Европейския фонд за рибарство – виж член 129, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяната на регламенти (ЕО) № 2328/2003, (ЕО) № 861/2006, (ЕО) № 1198/2006 и (ЕО) № 791/2007 на Съвета и Регламент (ЕС) № 1255/2011 на Европейския парламент и на Съвета (Регламент № 508/2014), упражнява правомощията на управляващ орган. С влизането в сила на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове бе въведена единна процедура за определяне на финансови корекции на всички бенефициери (по смисъла на член 2, буква "л" от Регламент № 1198/2006), в т. ч. и на бенефициерите по Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007 – 2013 г. Нормите от този закон са приложими към конкретния случай с оглед и залегналото в § 8, ал. 2 от ДЗР на ЗУСЕСИФ правило, че приетите от Министерския съвет нормативни актове, които уреждат обществени отношения, предмет на този закон, както и изрично посочените актове на министъра на финансите, запазват своето действие по отношение на програмния период 2007 – 2013 г. Другия акт, който органа е посочил в конкретния случай е подзаконов и това е Наредба № 6/3.05.2012 г., за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 2. 1. "Производствени инвестиции в аквакултурата" по Приоритетна ос № 2 "Аквакултура, риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура" от Оперативната програма за развитие на сектор "Рибарство" на Република България, финансирана от Европейския фонд за рибарство за програмен период 2007 - 2013 г. /Издадена от министъра на земеделието и храните, обн. ДВ бр. 35/08.05.2012 г., в сила от същата дата/, имаща касателство към процедурата по отпускане на финансиране и осъществяване на контрол върху бенефициерите. Разпоредбата на чл. 3, бук. "р" от Регламент /Е0/ № 1198/2006 на Съвета от 28.07.2006 г., за Европейския фонд за рибарство /Регламента/ дава легално определение на понятието нередност, а именно всяко нарушение на разпоредба от законодателството на Общността, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, което има или би имало ефекта на щета върху общия бюджет на Европейския съюз чрез натоварване на общия бюджет с неоправдан разход. Правилно решаващият съд е посочил, че за да са изпълнени предпоставките на "нередност" следва кумулативно да са налице действие или бездействие на икономически оператор, което има или би имало ефекта на щета върху общия бюджет на ЕС, както и причинно-следствена връзка между двете. В оспореното решение УО се е позовал на нарушение на разпоредбите на чл. 70, ал. 1, т. 7 и т. 10. Последните гласят, че финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция на следните основания: т. 7 за неизпълнение на одобрени индикатори и т. 10 за друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ т. е. по смисъла на посочената законова разпоредба финансова корекция може да се наложи при неизпълнение на одобрени индикатори т. е. при констатиране неизпълнение на индикатори имащи отношение към проекта за който е отпусната финансова помощ и/или при извършено нарушение на приложимото право на ЕС или на националното такова. В конкретния случай от органа се навеждат доводи за неизпълнение на заложените в проекта, финансиран чрез сключения договор за безвъзмездно финансиране със средства от ЕСИФ, показатели относно производство и реализация на черноморска култивирана мида. Безспорен е факта, че дружеството "Б. Сий Ш." има качеството на икономически оператор, предвид нормата на чл. 3, бук. "л" от Регламента, тъй като е получател на безвъзмездната публична помощ по сключения договор № 51/30.01.2012 г. Правилни са изводите на съда, че е налице и втория елемент – наличие на действие или бездействие от страна на икономическия оператор чрез което се нарушават норми от националното законодателство. В конкретния случай е прието нарушение на законовата норма на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ - неизпълнение на одобрени индикатори. Управляващия орган е приел, че нарушението се изразява в неизползване на придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение чрез неизпълнение на производствената програма /ПП/ в обема заложен в Таблица 4 от инвестиционното намерение, част Б, неразделна част от заявлението за кандидатстване, неразделна част от договора за безвъзмездна финансова помощ. Установено е 42. ЗЗ % неизпълнение на производствената програма за втора производствена година, заложена в Таблица 4 от инвестиционното намерение, спрямо действително декларираното от бенефициера по счетоводни документи количество произведена продукция за календарната 2017 г. Нарушението не е за това, че бенефициера по принцип не е използвал по предназначение придобитите активи, както се сочи в касационната жалба, а че те не са използвани за реализация на изцяло заложеното в производствената програма от инвестиционното намерение, част Б, неразделна част от заявлението. Таблица 4 от инвестиционното намерение представлява неразделна част от заявлението за кандидатстване, за разлика от наведените доводи от касатора, тъй като чрез нея кандидата който търси получаване на безвъзмездно финансиране доказва икономическата полза от реализиране на инвестиционното намерение. Този извод се извлича и от нормата на чл. 22, ал. 1 от Наредбата, в който е предвидено, че кандидатите подават заявление за кандидатстване по образец съгласно приложение № 1 в най-близкото до мястото на извършване на проекта ТЗ на ИАРА. Общите придружаващи документи към заявлението за кандидатстване са: инвестиционно намерение, част А; инвестиционно намерение, част Б; нотариално заверено изрично пълномощно, ако документите не се подават лично и копие от регистрация на ЕИК по БУЛСТАД; копия от документи за собственост. С оглед на това, че програмата, включена в инвестиционното намерение е неразделна част от сключения договор за безвъзмездна финансова помощ, то бенефициера е задължен да го изпълнява. Настоящият състав приема, че във всички случай инвестиционното намерение е задължително, а не бъдещо намерение, който смисъл е приел административния съд. Изготвянето на инвестиционното намерение и предвидените в него стойности са инициирана и обективирана от кандидата дейност за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. В подкрепа на горното се явява и чл. 14, ал. 1 от сключения договор, в който страните са се уговорили, че ползвателят на помощта, в случая "Б. Сий Ш." ООД е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по настоящия договор и в съответствие с предвиденото в Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, Приложение № 1 от настоящия договор. Видно от приложеното към делото Инвестиционно намерение /част Б/ от договора /л. 32 от делото на първоинстанционния съд/ бенефициера е заложил производство и реализация на 1 200 тона черноморска мида за IV-та прогнозна година. Спорен е въпроса относно произведеното количество черноморска мида, като се твърди в касационната жалба, че това количество не е 692 080. 25 кг., което да представлява 42. ЗЗ % неизпълнение на производствената програма, а по-голямо. Доводите на касатора са неоснователни, тъй като следва да се има в предвид не само произведеното количество а и реализираното такова, докато в конкретния случай макар продукцията да е била произведена, то тя не е била реализирана, черноморската мида е останала да престоява по съответните въжени инсталации и след определен период от време е паднала на морското дъно и е била бракувана. Липсват доказателства, а и касаторът не оспорва факта, че е реализирал за този отчетен период само 692 080. 25 кг. черноморска мида, което е в контраст с производствената му програма, за която е получил и съответното финансиране. Правилно съдът е приел, че получените средства бенефициера е използвал по предназначение със закупуването на съответните активи необходими за производство на черноморска мида, но тези средства не са използвани по начин по който да позволят на бенефициера не само да произведе, но и да реализира заложените количества продукция в производствената си програма, част от инвестиционното му намерение. В самия сключен договор в чл. 14, ал. 4, т. 1 е предвидено правило, че ползвателя на помощта има задължение да използва придобитото въз основа на одобрения проект активи по предназначение т. е. по начин по който да му позволят да реализира заложеното количество продукция в инвестиционното намерение, част Б. В касационната жалба, както и в дадените пред органа обяснения, бенефициера твърди, че причина за неизпълнение на ПП за 2017 г. са били невъзможност да се реализира цялото количество миди на местния пазар; нарасналите миди не могат да бъдат задържани на линиите и поради натрупване, след затопляне на водата в летните месеци, те падат от линиите; невъзможност мидите да бъдат доставени до други държави за които УО е приел, че не попадат и в понятието "форсмажор" по смисъла на т. 35 от § 1 от ДР вр. чл. 47 от Наредба № 6/3.05.2012 г. Установено е, че тази част от мидите, за която се отнасят обясненията на бенефициера, като производство и загуба не са заведени счетоводно и съответно не са отразени като загуба или незавършено производство, съответно те не могат да бъдат определени количествено и стойностно и не могат да бъдат взети под внимание при изчисляването на изпълнението на ПП. След направените изчисления е установено несъответствие между ПП, заложена в Таблица 4 от ИН, част Б, неразделна част от ЗК с вх. № ЕФР-08-13/02.09.2011 г., за четвърта производствена година и предоставената на бенефициера информация, съдържаща се в счетоводните документи за 2017 г. Несъответствието се изразява в неизпълнение на ПП в размер на 42. ЗЗ %. Правилно съдът е приел, че е налице нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, на което се е позовал в оспорения акт УО, тъй като заложените финансови показатели на проекта, в това число и тези в производствената програма, представляват одобрени индикатори, по смисъла на чл. 37, ал. 3, т. 2 от ЗУСЕСИФ и като част от одобрената инвестиция следва да се изпълняват от бенефициера, а така също, е нарушена и нормата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата, касаеща използване на активите по предназначение, свързано именно с добиване и реализация на черноморска мида в количества, посочени в производствената програма за съответната производствена година. Непостигането от дружеството на заложените прогнозни стойности в инвестиционното намерение попада в обхвата на неизпълнение на одобрените индикатори, тъй като последните представляват именно база данни с финансова насоченост, имащи отношение към изпълнението на проекта. Неоснователни са доводите на касатора, че количествата нараснали миди по въжените линии отпаднали на дъното са произведени готови за пазара количества и съставляват брак, който е констатиран по надлежния ред, което противоречи на данните представени от бенефициера на УО при издаване на административния акт. Жалбоподателят сочи, че предварителното изваждане на мидите при липса на купувачи ще доведе до развалянето и, които също означава, че не е произведена. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че са произведени повече от заложеното в инвестиционното намерение количество продукция и разликата между произведените и продадените количества представляват брак. В този смисъл неоснователно е позоваването от страна на касатора на доказателствата приложени към жалбата до административния съд. Както е посочено в становището на УО протоколът за брак не отговаря на изискванията на чл. 66, ал. 3 и ал. 9 от ППЗДС. В отчета за приходи и разходи за 2017 г., не са констатирани загуби и не фигурират в счетоводството му като обложени с ДДС. Без осъществяване на инвестиционното си намерение, бенефициентът не осъществява целта на предоставените му средства. Неоснователен се явява довода в касационната жалба, че УО е нарушил разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Наредбата, тъй като там е предвиден 5 годишен срок от датата на сключване на договора, в който срок могат да се извършват проверки и да се налагат финансови корекции, а решението на органа е издадено на 3.06.2019 г., дълъг период след изтичане на посочения срок. Такъв срок е предвиден и в чл. 14, ал. 4 от сключения договор за безвъзмездна финансова помощ. Както подзаконовата правна норма, така и разпоредба от сключения договор предвиждат осъществяване на контрол върху целевото използване на помощта за 5-годишен период от сключване на договора, но срока не е давностен, както счита касаторът. Срокът има в предвид периодите които подлежат на контрол от УО и тъй като договорът е сключен на 30.01.2012 г., 5-годишния период за който може да се извърши мониторинг изтича на 30.01.2017 г., проверката обхваща януари 2017 г. то тя не излиза извън посочения от законодателя 5-годишен срок. Неправилни са изводите на съда за извършено нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 10 от ЗУСЕСИФ, която гласи, че финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. Като друга нередност органа се е позовал на норми от Наредба № 6/2012 г., - чл. 40, ал. 1, т. 1 и чл. 41, но макар и да са нарушени норми от този подзаконов акт, то това не представлява нередност, за която да бъде определена финансова корекция, тъй като нарушението на негови норми не е посочено изрично като нередност, за която се следва финансова корекция. Нарушенията, представляващи нередности, за които се определят финансови корекции, следва да бъдат изрично посочени в нормативен акт. Противното би означавало, че всяко нарушение на бенефициера би могло да бъде основание за определяне на финансова корекция, а това несъмнено застрашена правната сигурност. Само нередност, която е нормативно установена, може да бъде основание за определяне на финансова корекция на бенефициерите. Законодателят, а не Управляващият орган по всеки договор, определя нарушенията, представляващи нередности, за които се налагат финансови корекции. С финансовите корекции се засяга неблагоприятно правната сфера на бенефициерите, поради което за тях, като участници в процедурите по предоставяне на БФП, трябва да бъде установено нормативно предвидимо поведение и правни последици. Посоченото в акта на органа правно основание по чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ не кореспондира с фактите по делото и е неприложимо. Липсата на горното нарушение обаче не се отразява върху законосъобразността на обжалвания акт, с оглед изразеното от настоящия съдебен състав виждане за извършено нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, което е достатъчно за да се приеме, че е налице нередност и да се определи финансова корекция. Правилни са изводите на съда и по отношение наличие на финансова вреда респек. на потенциална възможност за нанасянето и с оглед неизпълнение от страна на бенефициера на задълженията по договора и вредата се изразява в това, че вземането по така подписаното между страните съглашение не е разходвано ефективно и предвид заложените критерии в инвестиционното намерение, неразделна част от сключения договор. Правилно съдът е приел, че следва размера на финансовата корекция да е 6 % върху преизчислената към момента на установяване на нарушението безвъзмездна финансова помощ, представляваща удвоения размер от 3 % с оглед факта, че се касае за повторно нарушение от страна на бенефициера и че следва да се определи по реда на Методика за определяне размера на финансови корекции по проекти, финансирани от Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" съфинансиран от Европейския фонд за рибарство за програмен период 2007-2013 г., одобрена от изпълнителния директор на ИАРА и ръководител на УО на ОПРСР на 02.11.2018 г. Изрично в посочения подзаконов акт е посочено, че при установяване на повторно или следващо несъответствие на производствената програма УО предприема действия по администриране на нередността и/или налагане на финансова корекция в размер съгласно Таблица 1, при следната формула: К=(Пк х 2) х БФП, където Пк е процентния показател на финансовата корекция, а БФП – безвъзмездната финансова помощ, К е размера на финансовата корекция. Доводите в касационната жалба, че следва размера да се определи по Методология за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от общата програма "Солидарност и управление на миграционните процеси" приета с ПМС № 134/5.07.2010 г., обн. ДВ бр. 53/13.07.2010 г., отм. Бр. 27/31.03.2017 г. не се споделят от настоящата инстанция. Посочената Методология се прилага при констатиране на нарушения подробно изброени в чл. 2, ал. 1, т. 1- 4 вкл. и за такива имащи отношение към финансиране от Европейския фонд за рибарство, но не и по процесната Оперативна програма "РСР" за програмен период 2007-2013 г. От своя страна Методиката е разработена от УО на ОПРСР предвид заложеното в чл. 56 от Регламент № 1198/2006 и същата се отнася именно за определяне размера на финансови корекции касаещи единствено процесната оперативна програма т. е. Методиката се явява специален подзаконов нормативен акт спрямо Методологията за определяне на финансови корекции и правилно както решаващия съд, така и УО са се позовали на нея при определяне размера на финансовата корекция. Следва да се има в предвид, че размера на ФК е определен именно по Таблица 1 от Методиката, която касае точно процентното съотношение на несъответствието между производствената програма, заложена в Таблица 4 от инвестиционното намерение, част Б, неразделна част от Заявлението за кандидатстване и действителното количество произведена/преработена продукция и определя процентния показател на финансова корекция и има отношение само и единствено по посочената ОП за развитие на сектор "Рибарство". Представените от касаторът писмени доказателства с молба от 4.05.2020 г., както и такива към касационната жалба, приети от касационната инстанция са ирелевантни за настоящия спор тъй като се отнасят за факти, стоящи вън от конкретния случай за който е образувано съдебното производство, поради което и не следва да бъдат коментирани. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на съдебния акт, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, на ответника се дължат своевременно претендираните разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,