Решение № 3766 от 16.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11998/2010 г.

Решение № 3766 от 16.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11998/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Дамян Върбанов Върбанов от гр. Кърджали против решение № 85 от 9.08.2010 г., постановено по адм. д № 17/2010 г. по описа за 2010 г. на Административен съд - Кърджали. Релевира оплакване за неговата неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания касаят необсъждане на наведеното възражение за некомпетентността на органа, издал обжалвания административен акт, като се твърди, че кметът на общината не разполага със законово правомощие да заличава от окончателния списък на правоимащите по Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове лица, лица, картотекирани потози закон, не е извършена слежебна проверка за законосъобразонстта на акта съобразно правилото на чл. 168, ал. 1 от АПК, не е налице и материалноправното основание за издаване на акта, тъй като извършената замяна не попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1 от закона. Ответникът по касационната жалба - кмет на община Кърджали не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Адимнистративен съд - Кърджали е отхвърлил жалбата на Дамян Върбанов Дамянов против заповед № 1928 от 7.10.2009 г. на кмета на община Кърджали, с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от закона и във връзка с протокол от 18.09.2009 г. е разпоредено заличаване от окончателния списък № 04 на позиция 199 на жалбоподателя. Съдът приел, че обжалваният индивидуален административен акт е законосъобразен, издаден е от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Приел, че жалбоподателят не отговаря на изисквания на чл 2, т. 3 от закона, което обуславя материалната законосъобразност на обжалваната заповед. Решението е правилно, същото е съобразено с материалния закон, не е налице нарушение на съдопроизводствените правила и е обосновано. С обжалваната пред първоинстнационния съд заповед № 1928/7.10.2009 г. кметът на община Кърджали е разпоредил заличаване от окончателния списък на правоимащите лица по ЗУПГМЖСВ на жалбоподателя, поради отпадане на качеството му на правоимащ, неотговарящ на условието за това, поставено в чл. 2, т. 3 от закона. Заповедта е издадена въз основа на решение на комисията по чл. 8, ал. 2 от закона, като възпроизвежда съдържанието му и разпорежда ,като последица от констатираното отпадане на правото за конпенсация, лицето да бъде заличено от списъка на правоимащите. Възражението, поставено пред касационната инстанция е било наведено в жалбата пред първоинстнационния съд, който го е обсъдил и правилно е приел, че кметът на общината разполага с правомощие да разпореди изключване на лица от списъка на правоимащите. Както се посочва в отменителното определение № 7279 от 2.06.2010 г. по адм. д. № 6697/2010 г. на Върховен административен съд, заповедта на кмета прегражда правото на лицето в този случай да получи финансова компенсация по реда на специалния закон, поради което директно засяга неговата правна сфера. Ето защо тя има качество на индивидуален административен акт. Разпореждането за утвърждаване на окончателните списъци, включващи правоимащите, с цел тяхното съобщаване, не е възложено със закон на помощния орган - комисията по чл. 8, ал. 2. След формалното им изготвяне комисията ги предлага за утвърждаване на кмета, тъй като без него те могат да бадът съобщени на правоимащите, След като законът предвижда възможността да бъдат обжалвани, т.е им придава качество на административни актове, утврърждаването им следва да бъде извършено от административен орган по см. на пар. 1 от АПК. Такъв не е помощната колисия, след като компетентността й да се произнесе с административен акт не произтича от закона. Въпреки, че в в специалния закон не е изрично изведено правомощието на кмета на общината за да се произнесе с административен акт въз основа на помощния орган - комисията по чл. 8, ал. 2 от закона, правомощието му да да се произнесе с административен акт в този случай, произтича от законово признатата възможност за координира и насочва дейността на специализираните изпълнителни органи на общината, да ръководи цялата изпълнителна дейнсот на общината - правомощия по чл. 44, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗМСМА. По силата на общата му компетентност , произтичаща от цитираните разпоредби и съобразно правилото на чл. 23, ал. 1 от АПК, в хипотезата, когато нормативен акт не определя органа, който трябва да издаде административен акт по въпроси от компетентостта на органи на общината, административният акт се издава от кмета на общината. Настоящата инстаниця споделя изцяло изводите на първоинстнационния съд относно материалната законосъобразност на обжалваната заповед. Съдът е обсъдил правния характер на договора за замяна изцяло в съответствие с приложимия материален закон - ЗЗД, посочил е разпоредитиелния характер на сделката, което сочи на липса на право за жабоподателя да получи финансова компенсация, поради отпадане на качеството му на правоимащ по смисълан на специалния закон. Решението на съда е правилно и следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд