Решение № 4296 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1727/2010 г.

Решение № 4296 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1727/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Вълчедръм, чрез процесуалния му представител адв. Ф. Генински, против решение от 18.11.2009 г., постановено по адм. д. № 461/2009 г. по описа на административен съд - Монтана, с което е отменена негова заповед № 1050/06.07.2009 г., с която е постановено изземване на подробно описани в нея имоти от ползващия ги без правно основание "Спринк" ЕООД гр. В. Търново и е разпоредено същите да се предадат на ползувателя им Кирил Тодоров Богданов от с. Септемврийци обл. Монтана . В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и да бъде потвърдена заповедта на кмета на община Вълчедръм. В о. с. з. на ВАС не изпраща представител, в писмени бележки и допълнителни писмени бележки поддържа жалбата. Ответникът - "Спринк" ЕООД, чрез юрк. Цветанов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна Кирил Тодоров Богданов заявява становище за основателност на жалбата. Представя две писма, издадени от кмета на община Вълчедръм, представляващи отговори на негови молби до община Вълчедръм. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира посочените от касатора доводи за неоснователни, тъй като са налице безспорни данни, които решаващият съд е обсъдил и е стигнал до правилния извод, че инициаторът на образуваното административно производство за издаване на оспорената заповед на Кмета на община Вълчедръм - Кирил Богданов не е собственик, нито ползвател на законно основание на процесните имоти. Освен това преди издаване на заповедта административният орган не е изследвал подробно кои са собствениците им, и не е изискал информация от ОС "Земеделие" по местонахождението на имотите, както и от службата по геодезия, картография и кадастър. Счита, че при липсата на предпоставките по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ правилно съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила, поради което правилно я е отменил. Предвид изложеното намира, че съдебния акт следва да остане в сила. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Монтана се е развило по жалба на Драган Цветанов, процесуален представител на "Спринк" ЕООД гр. В. Търново, представлявано от управителя Младен Милков, против Заповед № 1050/06.07.2009 г. на кмета на Община Вълчедръм, с която на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ са иззети подробно описани в нея имоти, находящи се в землището на с. Септемврийци, като ползвани от него без правно основание и е разпоредено предаването им на Кирил Тодоров Богданов, за който е прието, че е ползувател на правно основание. Съдът е събрал релевантните за спора доказателства, които подробно е обсъдил. Посочил, че административното производството е инициирано с молба, вх. N М-146-К/15.04.2009 г., депозирана в Община Вълчедръм от Кирил Тодоров Богданов, с която поискал от кмета на Общината да издаде заповед на основание чл. 34 от ЗСПЗЗ, с която да изземе от "СПРИНК" ЕООД гр. В. Търново имотите, подробно описани в опис /л. 16/ към тази молба, поради липса на правно основание за тяхното ползване. Обсъдил представените с тази молба договори за наем и аренда на имотите, за които молителят твърди, че се ползват без основание от търговското дружество. Събрал като доказателства Протокол от 30.05.2009 и Протокол № 45 от 30.06.2009 г. на комисия при Общината за извършен оглед на процесните имоти, писмо до Община Вълчедръм, с което търговското дружество уведомява Общината, че между него и земеделския производител Кирил Т. Богданов е налице материално-правен спор, който е извън компетентността на административните органи, договори за наем и аренда /л. 18-25/ между Кирил Тодоров Богданов от една страна, като наемател, и от друга собствениците на земеделските имоти-предмет на изземването -Спас Славчев Първанов, Лидия Илиева Димитрова, Димитър Борисов, Елина Христофорова Станчева, Анита Петрова Димитрова, съответно и техните титули за собственост- нотариални актове . Посочил, че на неговите указания ответника да представи документ за изискана информация от ОСЗ, такъв не е представен, а писмо от 22.07.2009 г. на МЗХ е издадено след издаване на оспорената заповед, поради което го счел за ирелевантно за спора. При тази данни съдът е извел извод за незаконосъобразност на заповедта поради нарушение на административнопроизводствените правила - неспазено от страна на кмета законово предписание да изиска информация от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър за установяване на неправомерното ползване, както и нарушение на материалния закон, тъй като нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ изисква при изземване земята да бъде предоставена на собственика, респ. ползувател, с възстановено по реда на ЗСПЗЗ право на собственост, каквото качество Кирил Богданов няма по отношение на процесните имоти, тъй като той не е собственик, респ. ползвател с възстановено право на собственост. Изложил мотиви, че К. Богданов е ползвател на основание договори за аренда и наем, а това е различно правно основание от възстановяването /за собствениците/, респ. придобиването на собственост /за ползвателите/ по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. Допълнил, че К. Богданов има качеството на ползвател на годно правно основание, но това право е придобито вследствие на сключени по гражданските закони договори, а не по реда на ЗСПЗЗ, поради което спорът между оспорващото дружество и заинтересованата страна Кирил Богданов представлява гражданско правен спор, който следва да се реши по гражданскоправен ред, а не с издаване на административна заповед. С тези аргументи съдът приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и постановил отмяната й. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Обоснован и законосъобразен е извода на съда, че заповедта е издадена при нарушение на материалния закон. Неоснователно е възражението, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 34 от ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, в действащата към момента на издаване на процесната заповед редакция на текста /ДВ, бр. 10 от 2009 г./, по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. Изрично в нормата е предвидено, че земеделските имоти следва да са с възстановено право на собственост, което уточнение е в унисон с логиката на цялостното уреждане на материята относно бързата защита на правото на собственост по административен ред, чрез изземване на имотите по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ. Защитават се именно земеделските имоти с възстановено право на собственост, а не собствеността върху земите въобще. В случая имотите е разпоредено да бъдат предоставени на ползувател, чието право на ползване е основано на договори за аренда и наем. Тези договори обаче не доказват неговата активна легитимация да иска изземване по посочения ред, а молителят е следвало да търси защита по общия исков ред. В тази връзка практиката на ВАС е константна и безпротиворечива. Предвид изложеното се явява неоснователно твърдението в жалбата за осъществено от съда стеснително, а не логическо тълкуване на чл. 34 ЗСПЗЗ . Впрочем систематическото и историческото тълкуване на чл. 34 ЗСПЗЗ води тъкмо до извод за законосъобразност на решението на съда. Обоснован е и втория извод на съда, че е нарушена нормата на чл. 34, ал. 1 изр. 2 ЗСПЗЗ, тъй като видно от материалите в административната преписка, кметът, преди издаване на оспорената заповед, не е спазил изискването на закона, и не е изискал служебно информация от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър, необходима за установяване на неправомерното ползване. По арг. от чл. 142, ал. 1 АПК, представеното писмо от 22.07.2009 г. на МЗХ, изготвено след издаване на оспорената заповед, правилно е прието за неотносимо към въпроса за законосъобразността на оспорената заповед. Вторият довод, че суверенно право на правоимащия е сам да избере кой способ да използва при защита на правата си, е по принцип основателен, но с уговорката, че тази негова възможност следва да се реализира само в рамките на защитими по съответния ред права. В случая правото на Кирил Богданов е незащитимо по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ, респ. по реда на АПК. Както бе посочено по-горе, ВАС е последователен в практиката си, че споровете между собственици, респ. ползуватели и арендатори по повод имотите следва да бъдат решени по общия исков ред, а не чрез намесата на кмета на общината. Така и в Решение № 2195 от 17.02.2009 г. по адм. д. № 12616/2008 г., Решение № 12094 от 15.10.2009 по адм. д. 3806/2009 г., Решение № 1473 от 04.02.2010 по адм. дело № 16110/2009 г. - трите - на IV отд. на ВАС. Представените от Кирил Богданов писмо изх. № М-78-К/08.03.2010 г. и писмо изх. № М-77-К/08.03.2010 г. на кмета на община Вълчедръм, представляващи отговори по негови молби /непредставени по делото/, по арг. от чл. 142, ал. 1 АПК, вр. с чл. 228 АПК са ирелевантни за спора, тъй като в тях се сочат обстоятелства, настъпили след издаване на заповедта. Известно е, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а по аргумент от чл. 146 и 168 АПК, материалната законосъобразност на административния акт се преценява спрямо фактите, посочени като основания за неговото издаване. С оглед горния анализ правилно заповедта е приета за материалнонезаконосъобразна и е отменена. Решението е съобразено с материалния закон и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се установи то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,