Решение № 16365 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3941/2012 г.

Решение № 16365 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3941/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - чрез процесуалния му представител Петя Карагеоргиева, против решение № 13 от 09.02.2012 г. по адм. дело № 360 от 2011 г. на Административния съд - Добрич. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т 3 АПК. Подробни доводи се излагат по съществото на спора. Счита, че неправилно съдът не е ценил съдебната експертиза, която е установила, че има недопустими площи за подпомагане, и че нарушаването на правилата на чл. 26, 28 и сл. от АПК не лишава земеделския производител от възможността да се защити в по-късен етап. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора или решението да се върне за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения. Ответната страна - ЕТ "Кина-Т-Тошко Стоянов", гр. Добрич, в писмено становище поддържа подробни доводи за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура също дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и дял втори, глава десета, раздел I на АПК, по жалба на ЕТ "Кина-Т-Тошко Стоянов първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/21666 от 10.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена за 2009 г. сума в размер на 5086,24 лв. във вр. с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН 08/280509/29886. Съдът е развил съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липсата на съдържателни мотиви, позволяващи определянето на предмет на доказване. Приел е, че органът не е събрал служебно необходимите доказателства и е издал административния акт, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Приел е още, че след подаването на заявлението за подпомагане са извършени кръстосани проверки на съдържащите са в заявлението данни в ИСАК и е прието, че заявените площи са годни за подпомагане. Едва по-късно е установено, че е налице грешка и следва да се възстановяват суми от земеделския производител. Съдът е приел също така, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсва установено недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя, което го освобождава от санкция съгласно чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Съдът е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства в съответствие с приложимия материален закон и е обосновал законосъобразни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 59 от АПК административният акт задължително като реквизити следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Фактически основания в оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", не са изложени. Административният орган е посочил, че издава акта въз основа на кръстосани проверки на данните в заявлението, от които ставало ясно, че част от заявените за подпомагане от бенефициента площи са недопустими за подпомагане, без да посочи каква е тази част и въз основа на какви проверки. При липсата на изложени факти в административния акт е недопустимо санирането на същия посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството и събиране на доказателства, включително и чрез назначаването на експертизи. Независимо от това по делото безспорно е установено от експертизата и това е ценено от съда наред с другите доказателства, че недопустимите за подпомагане площи се дължат на техническа грешка "несвързана точка" по периферията на парцела при картирането му, а не на недобросъвестното поведение на ответника по касационната жалба. Безспорно последицата от нарушаването на правилата на Общността за финансиране е предпоставка за намаляване на субсидиите, респ. основание за тяхното възстановяване от държавата, но не и от земеделския производител. Ето защо настоящата инстанция приема, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата страна на спора и приложимите правни норми, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. След като няма неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и да се събират принудително. В подкрепа на този извод на съда са и приложените по делото като доказателство т. нар. Окончателни изчисления за СЕПП (л. 25), където в графата "умишлено недеклариране" е отбелязано "не". Съгласно чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. дори да е налице задължение за възстановяване, ако грешката се отнася до фактически елементи, свързани с изчисляване на плащането, ал. 1 не се прилага, ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. Плащането, следващо подаването на заявлението от 11.05.2009 г., е извършено на 01.12.2009 г. (л. 123), а административният акт е издаден на 10.04.2011 г., т. е. повече от една година след плащането и след преклудирането на възможността за принудително възстановяване на сумата. Предвид изложеното и тъй като изплатената сума, която е получило лицето, не е в резултат на недобросъвестното му поведение, решението на съда е законосъобразно. Ще следва да се присъдят и направените разноски по делото, които, видно от приложения договор № 188501 от 9.02.2012 г., са в размер на 340 лева. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК