Решение № 3945 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11908/2009 г.

Решение № 3945 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11908/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 225 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Станислав Славов-пълномощник на Калина Тодорова Божкова от гр. Варна срещу решение № 1177 от 2.07.2009 г., постановено по адм. д. № 46 по описа за 2009 г. на Административен съд - Варна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил подадената жалба срещу заповед № 0117 от 2.08.2007 г. на заместник-кмета на община Варна, с която е одобрена оценката на част от имот № 163 по плана на новообразуваните имоти (ПНИ) от 139 кв. м на стойност 1 996, 79 лв. Със същото решение Калинка Божкова е осъдена да заплати по сметката на административния съд сумата от 80 лв., представляващи направени разноски за възнаграждение за вещо лице. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като се релевират доводи за допуснато нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. По подробно изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което подадената жалба се уважи. Ответната и заинтересованата страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага аргументирано становище за правилност на съдебния акт, при постановяването на който съдът не е допуснал твърдените в жалбата нарушения. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения: Калинка Божкова е обжалвала заповед № 0117 от 2.08.2007 г. на заместник-кмета на община Варна, с която е определена оценката на част от имот от 139 кв. м в размер на 1996,79 лв. В изпълнение на указанията на Върховния административен съд, дадени с решението по адм. д. № 9548/2008 г., съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, която е изготвила оценка на имота по реда на глава седма, раздел първи ППЗДС. Според заключението стойността на 139 кв. м е 1251 лв. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил и компетентността на заместник-кмета, одобрил оценката. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че одобрената от заместник-кмета оценка е в по-висок размер отколкото е установено от съда, защото е изготвена по реда на чл. 90 ППЗДС, но поради забраната да се влошава положението на жалбоподателя, съдът е отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Заместник-кмета е одобрил оценката на частта от имота, придадена към закупения вече от ползвателя, според ПНИ. Законосъобразността на административния акт, съдът е преценил спрямо действащото законодателство към момента на издаването му - § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. в редакцията на текста, преди изменението направено с ДВ, бр. 62 от 4.08.2009 г. Спрямо действащата редакция препращането е изрично към отмененият ППЗДС, но поради забраната да се влошава положението на подалия жалбата, съдът е отхвърлил жалбата, защото определената от вещото лице оценка е била по-ниска от тази, определена от административния орган. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът е нарушил съществени процесуални правила, като е отхвърлил жалбата по две причини. На първо място се поддържа, че искането от заинтересованата страна - Георги Гочев е направено след изтичането на срока, предвиден в § 31, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Това твърдение е поддържано и при първоначалното разглеждане на спора. Съдът го е приел за неоснователно по изложените мотиви. Според тях срокът не е преклузивен, а инструктивен. Правото на собственост върху придадените с ПНИ в повече от 600 кв. м площ - 139 кв. м, е отреждането им с ПНИ и неговото влизане в законна сила. Настоящият състав споделя изложените мотиви. Към тях може да се добави и това, че дори ползвателят да не поиска оценяването на площта, придадената с плана към имота, това не го лишава от правото на собственост върху придадената площ. Респективно бившият собственик не става и собственик върху неоценената и не заплатена от бившия ползвател придадена площ към имота му. На бившия собственик е дадена възможност да поиска оценяването на тази придадена площ, като за реда за определяне на цената е направено препращане към ал. 2, т. 1 и ал. 3 на § 31, според неговата ал. 5. Неоснователно е и следващото твърдение в касационната жалба, че административният орган е допуснал нарушение на чл. 26 АПК, защото не е уведомил бившият собственик за започналото административно производство. ППЗСПЗЗ е специален по отношение на АПК и в него не е предвидено задължително уведомяване за започналата процедура по оценката. Нарушението не е съществено, защото жалбоподателката е обжалвала заповедта, като пред съда е защитила изцяло материалните си права. Основателно е твърдението, че оценката на придадената площ от 139 кв. м не е извършена от техническата служба на общината. То този извод не може да повлияе върху правилността на съдебното решение, защото стойността на придадената част е проверена чрез прието заключение на вещо лице, което е дало по-ниска стойност от тази, одобрена от заместник-кмета на общината, поради което не са нарушени материалните и процесуални права на страната. На последно място неоснователно е и твърдението, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон. В изпълнение на указанията на отменителното решение съдът е проверил стойността на придадената площ, но поради спазването на забраната да се влошава положението на жалбоподателя е отхвърлил жалбата. По изложените съображения не са налице твърдените в касационната жалба нарушения, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено. Искането в касационната жалба за присъждане на направените по делото разноски с оглед на изхода на спора е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение