Решение № 6088 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9958/2011 г.

Решение № 6088 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9958/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на юриск. Христина Неделчева като пълномощник на директорът на ТД на НАП - Варна срещу решение № 1685/7.07.2011 г., постановено по адм. дело № 1775/2011 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11-2468/22.03.2011 г. на заместник директора на същата дирекция, наложена на "Латоя-Текс" ООД "запечатване на обект, склад за детски играчки в гр. Варна и забрана за достъп за срок от 15 дни" (неправилно в съдебното решение е посочено, че забраната за достъп е 1 месец) на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187 ЗДДС. Касаторът не е доволен от така постановеното решение, тъй като по делото е доказано извършването на административното нарушение, което е обективирано в протокол за извършена проверка № 0031833/26.01.2011 г. - за 11 стоков разписки не са издадени фискални касови бележки. Твърди се от касатора, че административният орган при налагането на принудителната административна мярка (ПАМ) е действал при условията на обвързана компетентност и не е имал избор дали да наложи или не ПАМ, както и са изложени мотиви относно срока. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията за неправилно прилагане на закона и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които се извличат от изложението в касационната жалба, се съдържат в същата и с нея се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата. Ответникът по касационната жалба "Латоя-Текс" ООД - гр. Варна, редовно призован не е изпратил свой представител. От адв. Петя Манолова - пълномощник на дружеството са постъпили писмен отговор срещу касационната жалба и писмено становище с искане за оставяне в сила като правилно на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура е на становище за основателност на касационната жалба, тъй като неизлагането на достатъчно конкретизирани мотиви в административния акт относно продължителността на приложението на този вид ПАМ, не освобождава административният съд от задължение да прецени законосъобразността на определения срок. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени наложената на "Латоя-Текс" ООД ПАМ "запечатване на обект, склад за детски играчки в гр. Варна и забрана за достъп за срок от 15 дни" първоинстанционният съд е приел, че не са изложени в оспорената заповед мотиви относно срока на налагането на ПАМ и това съставлява нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, като лишавало съда от възможността да установи дали актът е постановен в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 АПК. Според съда след като законодателят е предвидил срок до 1 месец за налагане на ПАМ съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187 ЗДДС, то е следвало административният орган да изложи мотиви защо е определил не минималния срок, а срок към средния, посочен в закона. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като краен резултат, но по други мотиви, а не по изложените от първоинстанционния съд. Настоящият съдебен състав на ВАС, I отделение не споделя мотивите на първоинстанционния съд, че в заповедта за ПАМ на "Латоя-Текс" ООД липсват мотиви относно срока за налагането й. Съображенията на първоинстанционния съд са, че административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил не минимален срок, а срок към средния, посочен в закона за налагане на мярката, поради което съдът не можел да прецени дали органът е упражнил своето правомощие в съответствие с целите на закона, поради което се явява съществено нарушение на посочените разпоредби от АПК. ВАС, I отделение счита, че в заповедта за ПАМ се съдържат, както мотиви относно налагането на самата принудителна мярка, така и за срока с оглед превъзпитаване на нарушителя към спазване на установения правов ред. Други подробни мотиви, както е приел първоинстанционния съд не е необходимо да се излагат. ПАМ се налага с превантивна цел и за предотвратяване на нарушения - чл. 22 ЗАНН. В процесния случай административният орган при проверка е установил извършване на административно нарушение -осъществени продажби със стокови разписки без да се издават фискални касови бележки съгласно разпоредбите на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите. С представените обаче касационното производство съдебни решения - № 3851/23.12.2011 г. по нахд № 2675/2011 г. на Варненския районен съд е отменено НП № 11-2468/22.03.2011 г. за наложена на дружеството имуществена санкция в размер на 500 лв. за същото нарушение. Решението на районния съд е оставено в сила с решение от месец 02.2012 г. (без дата) по адм. дело № 455/2012 г. на Варненския административен съд. Разпоредбата на чл. 185 ЗДДС предвижда налагане на имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци и глоба за физическите лица при неиздаване на фискална касова бележка. В чл. 186 от същия закон пък е предвидено, че независимо от предвидените глоби или санкции, се налага и ПАМ. В процесния случай с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателното постановление, т. е. прието е, че административното нарушение, което е дало повод на приходния орган да наложи и ПАМ, не е извършено. При това положение следва да се зачете влязлото в сила съдебно решение, като се приеме, че след като е установено, че административното нарушение не е извършено, то незаконосъобразно е издадена и ПАМ. Съдебното решение на районния съд е влязло в сила с постановяване на потвърдителното решение на Варненския административен съд и то е след постановяване на обжалваното първоинстанционно решение, поради което настоящият съдебен състав на ВАС, I отделение следва да го зачете. Предвид гореизложеното обжалваното първоинстанционно решение като краен резултат следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на делото и направеното искане в писменото становище на адв. Манолова за разноски, такива следва да се присъдят в размер на 500 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,