Решение № 2559 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3362/2017 г.

Решение № 2559 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3362/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците - (ДАБ) при Министерския съвет (МС), чрез процесуален представител против Решение № 645 от 02.02.2017 г. по адм. д. № 11302 от 2016 г. на Административен съд С.-град (АССГ). Със съдебното решение е отменено Решение № 10229/19.10.2016 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на Ш. Г. и малолетното й дете Г. Н. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут и е изпратена преписката на административния орган - Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС за ново произнасяне. Касаторът чрез процесуалния си представител поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил бежанската история на жалбоподателите. Изтъква, че в Иран няма въоръжен конфликт и безогледно насилие. Поради това моли съдебното решение да бъде отменено в оспорената част, а оспорването на решението на ДАБ - съответно отхвърлено. О. Ш. Г. лично и като законен представител на малолетното си дете Г. Н., родена 22.06.2006 г. чрез процесуален представител изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение АССГ е отменил Решение № 10229/19.10.2016 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на Ш. Г. и малолетното й дете Г. Н. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут и е изпратена преписката на административния орган - Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС за ново произнасяне. Съдът не е обсъждал бежанската история на жалбоподателите, а е приел, че касаторът е следвало да разгледа исканията им съвместно с това на В. Н., съпруг и съответно баща на Ш. Г. и Г. Н.. Посочил е също, че председателят на ДАБ не е формирал самостоятелни мотиви във връзка с молбата на малолетното дете за предоставяне на статут. Съдът не е изложил мотиви относно предпоставките за предоставяне на бежански статут и хуманитарен статут. Решението е правилно в частта, в която административният акт е отменен по отношение на малолетното дете, макар и не по изложените в него съображения. В хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, за което съдът следи служебно и което е самостоятелно основание за отмяна на административния акт. С оглед ниската възраст на детето, чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето е неприложим. Допуснато е обаче нарушение на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт, съдържащ правилото, че при всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, която изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. По делото не са налице данни нито се твърди, че за случая е била уведомявана компетентната дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на малолетното дете, а по време на производството не е присъствал социален работник, който да е дал становище, нито е представен социален доклад. Многократно в практиката си Върховният административен съд е имал възможността да се произнесе по приложението на горецитираната разпоредба, като е приемал, че същата е императивна по характер и нарушаването й води до съществено нарушение на административно-производствените правила. По силата на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт социалният работник действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и именно в това качество следва да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия интерес на детето. Разпоредбата следва да се тълкува във връзка с прилагане принципа за "висшия интерес на детето" установен в Конвенцията на ООН за правата на детето. Този принцип е от основополагащо значение и именно поради тази причина малолетните деца са уязвима група лица по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. В този смисъл и разпоредбата на чл. 6а от Закона за убежището и бежанците. , съгласно която при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето. Като краен резултат, решението на АССГ в тази част е в съответствие със съдопроизводствените правила, задължаващи го да върне преписката на административния орган съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК, след като е налице съществено нарушение в административното производство. По изложените съображения решението в тази част следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. При новото произнасяне административният орган следва да изпълни задълженията си по чл. 15 от Закона за закрила на детето и да формира изрични и относими към положението на детето изводи относно предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. АССГ следва да има предвид, че разпоредбата на чл. 15 от Закона за закрила на детето се прилага и в съдебното производство, независимо дали административният орган е изпълнил задълженията си във връзка с нея. В останалата част решението е неправилно, поради съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон. От представените по делото доказателства е видно, че по подадената от Ш. Г. молба за закрила се е развило административно производство по ЗУБ, като са извършени всички дължими се по закон действия. Произнасянето в отделни производства по така подаденото искане и това на нейния съпруг и баща на детето и не основава възприетото от административния съд нарушение на административнопроизводствените правила при постановяване на оспорения пред него отказ. С решението си съдът е приел, че е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 8, ал. 9; чл. 9, ал. 6 и чл. 22 и 34 от ЗУБ, както и чл. 8, ал. 1 от Европейската конвенция за правата на човека. Тези разпоредби са неотносими към възприетото нарушение на административнопроизводствените правила.