Решение № 2576 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12605/2011 г.

ВАСVII отделение21.02.2012 г.докладчик т Веселина Тенева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение N 3980 от 15.08.2011 г. по адм. дело N 243/2010 на Административен съд София-град, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Мей Алколю Икилер Санаи Ве Тикарет Аноним Сиркети, със съдебен адрес: гр. София, ул. "Любен Каравелов" N 20, против решение N 16-ОМ от 26.03.2009 г. на заместник-председателя на Патентното ведомство на Република България. ОСЪЖДА Мей Алколю Икилер Санаи Ве Тикарет Аноним Сиркети, със съдебен адрес: гр. София, ул. "Любен Каравелов" N 20, да заплати на Патентно ведомство на Република България 150 (сто и петдесет) лв. юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 2576 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12605/2011 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Патентно ведомство на Република България (ПВ) чрез юрисконсулт Михайлова срещу решение N 3980 от 15.08.2011 г. по адм. дело N 243/2010 на Административен съд София-град. Изложени са съображения за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и да се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Мей Алколю Икилер Санаи Ве Тикарет Аноним Сиркети против решение N 16-ОМ от 26.03.2009 г. на заместник-председателя на ПВ. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Мей Алколю Икилер Санаи Ве Тикарет Аноним Сиркети чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в представеното по делото писмено становище оспорва същата като неоснователна. Вторият ответник - "Сис Индъстрийз" ООД, не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Решението е постановено в нарушение на чл. 50а от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) и е необосновано, поради което следва да се отмени, като се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, настоящата инстанция взе предвид следното: Производството пред административния орган е образувано по искане на дружеството-жалбоподател за признаване на общоизвестност на притежаваната от него комбинираната марка "YR YENI RAKI" за стоки от клас 33 на МКСУ - "ракия", регистрирана на 17.05.2010 г. със срок на действие до 06.02.2012 г. С постановеното от административния орган решение е отхвърлено като неоснователно искането за обявяване на процесната марка като общоизвестна на територията на Република България към 01.11.2000 г. В мотивите на акта административният орган е преценил представените от молителя доказателства от гледна точка на критериите съгласно чл. 50а. ал. 1 от ЗМГО. По отношение на първия критерий - степен на известност или признаване на марката сред релевантния кръг от потребители е изложил съображения, че представеното маркетингово проучване не е представително за страната (извадката е твърде малка за страната) и показва само част от релевантния сектор, поради което не обосновава наличието на обстоятелствата по т. 1 на горната разпоредба. По отношение на втория критерий по чл. 50а, ал. 1 от ЗМГО - продължителност, степен и географска област на използване на марката е приел, че част от представените фактури и съпътстващите ги документи са издадени от фирма, която е част от компанията на молителя, но са след релевантната дата. Представените фактури от "ГЕСЛИН" ООД показват използване на словосъчетанието "ЙЕНИ РАКЪ", което обаче не е процесната комбинирана марка, поради което не могат да се приемат за доказателства за географска област на използване. Посочено е също така, че твърдението, че "ГЕСЛИН" ООД е дистрибутор на ракиите, произвеждани от ТЕКЕЛ, Турция, не е доказано в документи, и като цяло от представените документи не може да се съди за степента и географската област на използване на марката. По отношение на критерия продължителност, степен и географска област на публично представяне на марката в решението си административният орган е изложил съображения, че представеният Договор за възлагане на изработка на рекламни материали за марка "ЕНИ РАКИ", както и представеният снимков материал са след датата 01.11.2000 г., а наред с това Договорът за изработка не касае марката, предмет на искането. В мотивите на административният акт е прието и че няма данни за успешно прилагане на правата върху марката, а по отношение на стойността на марката органът също е приел, че няма представени доказателства. Въз основа на тези мотиви е отхвърлено искането марката "YR YENI RAKI" - комбинирана да бъде определена като общоизвестна на територията на Република България за стоките от клас 33 на МКСУ "ракия" към заявената дата. С оспореното решение първоинстанционният съд е отменил решение N 16-ОМ от 26.03.2009 г. на заместник-председателя на ПВ и е върнал преписката на административния орган за произнасяне съгласно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, съдът по същество, след извършена служебна проверка е намерил, че оспореното решение е взето от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но е постановено в противоречие с административнопроизводствените правила и материалния закон. Мотивиран по този начин, Административен съд София-град е постановил оспорения съдебен акт. Решението е незаконосъобразно. Неправилен е изводът на Административен съд София-град, че решението на заместник-председателя на Патентното ведомство е постановено в нарушение на принципа на служебното начало съгласно чл. 36 от АПК и в нарушение на чл. 35 от АПК, без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Съгласно горните разпоредби административният орган е длъжен да провери и прецени всички събрани доказателства и неизпълнението на това задължение съставлява нарушение на административнопроизводствените правила, което от своя страна обуславя незаконосъобразност на административния акт. В конкретния случай подобно нарушение не е налице и изводът на съда по същество в обратен смисъл е неправилен и необоснован. Административният орган подробно е обсъдил представените от молителя доказателства поотделно и във връзка с останалите доказателства по преписката. Обстоятелството, че след извършения анализ е приел някои от тях за неотносими поради това, че се отнасят до друга заявена марка, а не за процесната, както и че са след релевантната за казуса дата (01.11.2000 г.) не сочи на едностранчива преценка, а представлява мотивите на решаващия административен орган по съществото на процесния спор. По аналогични причини административният орган не е взел предвид данните за продължителността на регистрацията на марката на територията на други държави. При неправилно прилагане на процесуалните норми съдът също така, че приел, че административният орган е допуснал нарушение на принципа на служебното начално, понеже не е указал на молителя, че част от представените доказателства не са във връзка с процесната марка и е пропуснал да му даде подходящ срок да представи относими доказателства. Основателно в тази връзка е възражението, изтъкнато в касационната жалба, че административният орган е водил продължителна кореспонденция с Представителя по индустриална собственост на молителя за отстраняване на грешки и неясноти в подаденото искане, следователно административният орган е изпълнил задължението съгласно чл. 36, ал. 1 от АПК за служебно събиране на доказателства. От друга страна тъй като молителят е заинтересован от издаването на акт с определено съдържание, то негово задължение е да ангажира доказателства за фактите, които го ползват. За пълнота следва да се отбележи, че принципът на служебното начало не следва да се разбира като ангажимент за административния орган да поправя пропуски и пасивно поведение на молителя в административното производство. Становището на административния орган по доказателствата се излагат в мотивите към крайния акт, както е сторено в случая. Основателно е и оплакването в касационната жалба за необоснованост на решението и постановяването му в нарушение на разпоредбите на специалния ЗМГО. В чл. 50а, ал. 1 от ЗМГО в шест точки са изброени обстоятелствата, които се вземат предвид при определяне на дадена марка за общоизвестна, като съвсем правилно съдът по същество е приел, че с оглед редакцията на нормата, за да се определи дадена марка за общоизвестна не е необходимо кумулативното наличие на всички критерии. Спорът по делото се свежда до въпроса дали ангажираните доказателства обосноват извода за общоизвестност на марката към 01.11.2000 г. съгласно някои от горните критерии. Настоящият състав на Върховния административен съд, седмо отделение, намира, че в случая представените по делото доказателства не са достатъчни, за да се направи извод, че са налице данни за известност на процесната марка на територията на Република България към релевантната дата 01.11.2000 г. В тази връзка обоснован е доводът в касационната жалба, че съдът по същество е тълкувал твърде разширително разпоредбата на чл. 2, ал. 2, б. "б" от Общата препоръка за разпоредби, касаещи закрилата на общоизвестни марки, приета от Асамблеята на Парижкия съюз за закрила на индустриалната собственост и Генералната асамблея на СОИС от 1999 г. Съгласно цитираната норма в случаите, когато марката бъде определена като добре известна в поне един релевантен сектор на обществеността в страната-член, последната приема марката за общоизвестна. В свое решение (С -328/06) Съдът на ЕС по повод общоизвестността на дадена марка приема, че същата трябва да бъде общоизвестна върху цялата територия на държавата-членка или върху значителна част от нея. Предвид изложеното, неоснователно съдът по същество не е възприел заключенията на двете независими съдебно-маркови експертизи, които са категорични, че в случая от представения Доклад за количествено изследване не може да се обоснове извод, че същият съдържа данни относно степента на известност на марката. Вещите лица правилно са отчели характера на стоките, разпространявани с тази марка, а на тази база правилно е бил определен и релевантният кръг потребители. В този смисъл заключението на експертите, че големината на извадката е твърде малка (165 интервюирани в цялата страна) и че проучването е извършено сред част от релевантния кръг (управители на ресторанти, продавачи на алкохол и бармани), който сегмент включва още масовите консуматори и вносителите и търговците на едро на алкохол се споделя като правилно и обосновано от настоящия състав. При липсата на достатъчно доказателства, че процесната марка е разпознаваема сред релевантния кръг потребителите, изводът в обратен смисъл на Административен съд София град се явява необоснован. Необосновано първоинстанционният съд е приел също така, че относими доказателства към критерия продължителност, степен и географска област на използване на марката и на публичното й представяне, в т. ч. рекламиране и разгласяване са данните за продължителността на регистрацията на марката на територията на държавите, за които по делото са представени свидетелства за регистрация на марката преди релевантната дата. Както бе посочено по-горе преценката за общоизвестност следва да се направи с оглед общоизвестността на процесната марка на територията на Република България или на значителна част от нея. Като се има предвид изложеното, и тъй като не се установи наличието на доказателства относно един или някои от критериите съгласно чл. 50а, ал. 1 от ЗМГО, се налага заключението, че Административен съд София-град е приложил неправилно материалния закон, изводите му са необосновани и противоречат на събрания доказателствен материал. Оспореното решение следва да бъде отменено и тъй като делото е напълно изяснено от фактическа страна, спорът следва да бъде пререшен с отхвърляне на жалбата на Мей Алколю Икилер Санаи Ве Тикарет Аноним Сиркети срещу решението на заместник-председателя на ПВ. Предвид изхода на делото и изричното искане на процесуалния представител на касатора в производството за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, ответникът Мей Алколю Икилер Санаи Ве Тикарет Аноним Сиркети следва да бъде осъден да заплати на касатора Патентно ведомство такова в размер на 150 лв. на основание чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата N 1 oт 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,

Цитирани разпоредби

1