Решение № 8324 от 4.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4856/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба на Общински съвет-Лесичово против решение 927/08.03.2024г., постановено по адм. дело 686/2022г. по описа на Административен съд-Пазарджик, с което е отменено Решение 369/27.05.2022г. на ОС-Лесичово по Протокол 46/27.05.2022г., с което е потвърдено Решение 358 по Протокол 44/29.04.2022г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли оспорването на областния управител на област Пазарджик. Ответната страна областен управител на област-Пазарджик писмено оспорва жалбата и иска оставяне в сила на решението. Заключението на представителя на Върховната прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че оспореното от областния управител решение на общинския съвет, с което е дадено съгласие за промяна на начина на трайно ползване на пасища и мери за други земеделски нужди, е акт на управление с имот-общинска собственост, поради което и на основание чл. 8, ал.11 ЗОС подлежи на оспорване по реда на чл. 45 ЗМСМА. Прието е, че във връзка с правното основание по чл. 78а, ал.1 ППЗСПЗЗ е необходимо административният орган ясно да посочиза какви общински земеделски нуждие необходимо да се промени наочинът на трайно ползване на съответния имот. В случая чрез посочването, че тази промяна се прави в интерес на социално-икономическото развитие на община Лесичово, не се покриват изискванията за мотивиране на решението, което го прави незаконосъобразно и постановено в несъответствие с целите на ЗОЗЗ и ЗСПЗЗ. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил установявания по всички правнозначими факти и е обосновал верни правни изводи, които се споделят от настоящия състав и към които се препраща на основание чл. 221, ал.2 АПК. Относно характера на оспореното решение като акт на управление с общински имот по чл. 21, ал.1, т.8 ЗМСМА, подлещаж на оспорване от областния управител пред съответния административен съд по реда на чл. 45, ал.4 ЗМСМА вр. чл. 32, ал.2 ЗА(отм.) е налице влязло в сила определение по адм. дело 12299/2023г. по описа на ВАС, четвърто отделеине, което е задължително за по-долния съд, съгласно чл. 235, ал.2 АПК. С решението на ОС-Лисичово е дадено съгласие да се започне процедурата предвидена в чл. 78а ППЗСПЗЗ за промяна начина на трайно ползване на два имота с площ от 28667 кв.м. и 16597 кв.м. , публична общинска собственост, представляващи земеделски земи "пасище" и "пасище, мера" в НТП " пустееща необработваема земя". Това е единственото решение, което се гласува от Общинския съвет в качеството му на собственик на имотите, който има право да взема решение по управлението им и няма последващо друго решение на съвета в тази процедура, както неправилно твърди касатора. Правилно съдът приема, че това решение следва да бъде мотивирано с обосноваване на необходимостта за промяна на начина на трайно ползване и че само посочването, че се прави в интерес на социално-икономическото развитие на община Лесичово не е достатъчно и в съответствие с целите на ЗОЗЗ и ЗСПЗЗ. Посочените факти не са основание за приложението на процедурата по чл. 78а, ал.1 ППЗСПЗЗ вр. чл. 25, ал.9 ЗСПЗЗ, която е допустима при промяна от един вид земеделско ползване за задоволяване на друга земеделска нужда. За изграждането на фотоволтаична система, според мотивите на кмета на общината, изложени към първоначалното решение на общинския съвет, следва да се приложи процедура за промяна предназначението на имотите, а не промяна на техния начин на трайно ползване. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора, но не се присъждат в полза на ответната страна, защото не е заявено особено искане за това и не са представени доказателства за направени разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,