Решение № 5380 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3311/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Т. С., чрез назначен служебен защитник адв. Варимезов, срещу Решение № 11608 от 22.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1077/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 156 – 1/14.01.2025 г., издаден от главен инспектор в Отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, потвърден с Решение № 30 от 17.04.2025 г. на Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, с който са му установени публични задължения за данък върху превозните средства за периоди 2021-2024г. в общ размер на 752,72 лева и лихви в общ размер на 178,25 лева за следното МПС: лек автомобил марка „Опел“, модел „Омега“ с рег. № [рег. номер]. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на процесуалните правила, противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че необосновано, съдът приел, че АУЗД е издаден при липса на съществено нарушение на административно-производствените правила без да съобрази, че АУЗД не съдържа правно основание за издаването му, а посоченото основание чл.107, ал.3 от ДОПК, във вр. чл.4, ал.1 -5 от ЗМДТ не конкретизира на коя от всички хипотези по чл.107, ал.3 от ДОПК се издава. В този смисъл се позовава на решение № 4129/11.04.2016г. по адм. дело № 6082/2015г. на ВАС, седмо отделение. Отделно от това твърди, че неправилно съдът приел дължимост на данък върху превозните средства за лек автомобил, спрямо който са наложени запори по две изпълнителни дела, както и са подадени жалби до прокуратурата за откраднати регистрационни табели за същото МПС. Твърди, че поради отказ на второ РПУ – Пловдив да издаде протокол за откраднати или изгубени регистрационни табели, отрегистрирането на превозното средство не било възможно. Също така твърди, че бил откраднат и двигателя на процесното МПС. Въз основа на това твърдение обоснова извод за липса на пътно превозно средство, като обект на облагане. По изложените съображения моли за отмяна на оспореното решение на АС – Пловдив и отмяна на издадения АУЗД, а алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС – Пловдив. Ответникът - Директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, чрез юрисконсулт Н. Петрова, в писмен отговор оспорва жалбата и моли да се остави в сила решението на АС – Пловдив. Претендират се разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: С оспорения пред първоинстанционния съд АУЗД № 156 – 1/14.01.2025 г., издаден от главен инспектор в Отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив, потвърден с Решение № 30 от 17.04.2025 г. на Директор на „Местни данъци и такси“ при община Пловдив, на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, във вр. чл.4, ал.1 -5 и чл.9б от ЗМДТ на Р. Т. С. са установени публични задължения за данък върху превозните средства за периоди 2021-2024г. в общ размер на 752,72 лева и лихви в общ размер на 178,25 лева за притежаван в собственост лек автомобил марка „Опел“, модел „Омега“ с рег. № [рег. номер]. АУЗД е издаден въз основа декларация по чл.54 от ЗМДТ № ТЗ26092/01.01.1998г., подадена от Р. Т. С. за притежаван лек автомобил марка „Опел“, модел „Омега“ с рег. № [рег. номер]. В хода на административното производство е приета и Справка от 27.06.2022г. на служител в сектор „Пътна полиция“ – Пловдив – л.126 от първоинстанционното дело, съдържаща регистрационен номер, дата на първа регистрация, дата на договор за покупко-продажба, марка, модел, номер на рама, двигател, основен цвят. След цитиране в АУЗД на редица разпоредби от ЗМДТ в това число чл.52, чл.53 и чл.54 от ЗМДТ е прието, че в периода от 2021г. – 2024г. не са внесени дължимите суми за данък върху превозните средства в общ размер на 752,72 лева и лихви в общ размер на 178,25 лева за притежаван в собственост лек автомобил марка „Опел“, модел „Омега“ с рег. № [рег. номер]. С. го оспорил по административен ред. С Решение № 30 от 17.04.2025 г. на Директор на „Местни данъци и такси“ при община Пловдив, АУЗД е потвърден. Ответникът е изложил съображения, че в хода на административното обжалване чрез служебен достъп през регистровата платформа RegiX до „Разширена справка за МПС по регистрационен номер“ е извършена отново справка, която потвърждава информацията, че лек автомобил марка „Опел“, модел „Омега“ с рег. № [рег. номер], е регистриран като собственост на Р. Т. С. и регистрацията на същия не е прекратена. В първоинстанционното производство е приета като доказателство Справка по история за ПС с рег. № [рег. номер], изготвена на 01.07.2025г. от служител в сектор „Пътна полиция“ – Пловдив /л.204 от първоинстанционното дело/, с която се установява дата и час на: първоначална регистрация, промяна в регистрацията на МПС, изразяваща се в спиране от движение, пускане в движение, поставяне на МПС под запор и вдигане на запора на МПС. Прието е също писмо на РП – Пловдив, от което се установява, че по жалба на Р. Т. С. от 2013г. е образувана преписка и постановен отказ от 17.09.2013г. да се образува досъдебно производство. Отказът е бил обжалван, като през 2018г. материалите по преписката са унищожени. Приети са и две Постановления на РП – Пловдив от 25.01.2017г. и от 10.04.2017г. за отказ да се образува досъдебно производство и отделяне материалите в отделна преписка, касаеща престъпление по чл.194, ал.1 и чл.206, ал.1 от НК, както и Постановление на РП – Пловдив от 08.06.2017г. за отказ да се образува досъдебно производство. За да отхвърли жалбата срещу АУЗ, първостепенният съд е приел, че той е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, без в производството да са допуснати съществени нарушения на процесуални норми и в съответствие с материалния закон. По възраженията относно съдържанието на АУЗД, първоинстанционния съд е приел, че акта съдържа обстоятелствена и разпоредителна част с нормативно определените реквизити – основания за издаване, необходимото индивидуализиране на издателя и на задължения субект, подпис на издателя и указания за обжалването му. Налице са фактически и правни основания, относими към конкретния местен данък върху превозните средства. Приел е, че определените с акта задължения са установени законосъобразно, с оглед проявени предпоставките по чл. 52, т. 1 и чл. 53 ЗМДТ, в размери, установени в Наредбата по чл. 1, ал. 2 ЗМДТ и в границите, регламентирани в чл. 55, ал. 1 ЗМДТ вр. с чл. 41, ал. 1 раздел IV "Данък върху превозните средства" от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Пловдив. По отношение на размера на установените задължения нямало спор по делото. Обсъдени са и разпоредбите на чл. 58, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 ЗМДТ относно освобождаване от данък превозните средства с прекратена регистрация от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. Посочено е, че при обявено за издирване превозно средство регистрацията се прекратява след подадено писмено заявление от собственика в съответното звено "Пътна полиция" по месторегистрация на превозното средство, а за излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектоване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение. В случая, в хода на съдебното производство не били установени обстоятелства за прекратена регистрация на автомобила или обявено за издирване превозно средство, нито кражба, унищожаване или спиране на МПС от движение. Прието е, че от доказателствата, изходящи от РП - Пловдив не следва извод за откраднат или погинал през процесните данъчни периоди лек автомобил – собственост на жалбоподателя. Ведно с това е отчетено, че противозаконното отнемане на моторно превозно средство не е предвидено от законодателя като основание за освобождаване от данък върху моторните превозни средства. С позоваване на Решение № 2823 от 19.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 256/2025 г., поради сходство във фактическата установеност, съдът приел, че противозаконното отнемане на автомобила на лицето не го лишава от собственост и не представлява фактическо основание за освобождаването му от заплащане на процесния данък. След като не са ангажирани доказателства нито в административното производство, нито в съдебното производство пред първоинстанционния съд, че процесният автомобил е с прекратена регистрация, то следвало извод, че С. е собственик на автомобила и за това дължи и данък за него. Съдът е обсъдил и регламентацията, съдържаща се в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., въз основа на която приел, че прекратяване на регистрацията на превозните средства става по два начина – с писмено заявление от собственика и служебно – чл. 18, т. 1 и т. 2 от Наредбата, а в случая липсват данни към процесните периоди жалбоподателят да е упражнил правото си по чл. 18а, вр. чл. 18, т. 1 от Наредбата. Също така не е доказано МПС-то да е погинало, откраднато или разкомплектовано, съгласно изискването на чл. 18а ал. 2, т. 3 от Наредбата. По изложените съображения, жалбата срещу АУЗД е отхвърлена, като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, въз основа на които изложил обосновани и съобразени с материалния закон правни изводи. С решението е даден отговори на всички спорни възражения на жалбоподателя, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 9 б ЗМДТ, събирането на местните данъци и такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. В конкретния случай данъчните задължения са установени с акт за установяване на задължения (чл. 107 ДОПК). В глава ХV от ДОПК „Данъчно-осигурителен контрол” е посочено изрично съдържанието на ревизионния доклад и на ревизионния акт, но по отношение на актовете за установяване на задължения по декларации по чл. 106 и чл. 107 ДОПК няма предвидено такова и съгласно § 2 от ДР на ДОПК следва да се прилагат разпоредбите на АПК. Оспореният АУЗД № 156 – 1/14.01.2025 г., е издаден в писмена форма, с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК, при спазване на административнопроизводствените правила по ДОПК. В акта е посочено фактическото и правно основание за постановяването му, а именно чл. 107, ал. 3 ДОПК, като задълженията се определени въз основа на представена данъчна декларация по чл. 54 ЗМДТ, подадени пред общинската администрация от Р. Т. С., въз основа на които е издаден и партиден данъчен номер на обекта за оценка, като задълженията са посочени в акта по партиден номер. С оспорения АУЗД органът е проследил - в табличен вид - дължимите и неизплатени суми по задълженията за данък върху превозните средства за съответната година, дължими суми, внесени и респ. непогасени задължения; общо дължимите суми за данък върху превозните средства за всяка календарна година, ведно с лихви. По тези съображения, настоящата инстанция приема за неоснователни доводите в касационната жалба за неправилност на решението, поради това, че АУЗД не съдържа правно основание за издаването му, а посоченото основание чл.107, ал.3 от ДОПК, във вр. чл.4, ал.1 -5 от ЗМДТ не конкретизира на коя от всички хипотези по чл.107, ал.3 от ДОПК се издава. Посоченото правно основание, ведно с фактическите основания за издаване на акта, че данъкът върху превозното средство за периоди 2021г. – 2024г. не е заплатен, е достатъчно, за да се приеме, че АУЗД съдържа задължителните по чл. 59, ал.2 от АПК реквизити и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В този смисъл е и цитираното в касационната жалба решение № 4129/11.04.2016г. по адм. дело № 6082/2015г. на ВАС, седмо отделение. Неоснователни са и доводите на касатора за неправилност на решението, поради недължимост на данъка върху превозното средство. При действието на чл. 52, т. 1 и чл. 53 ЗМДТ обект на облагане с данък върху превозните средства са регистрираните за движение по пътната мрежа на Република България превозни средства. Задължени за данъка са техните собственици. Вземането за данъка е на общината по чл. 61 ЗМДТ. Принципът на чл. 60, ал. 1 ЗМДТ е, че данъкът се дължи за годината. Прекратяването на регистрацията е правопрекратяващ юридически факт за задължението за данъка от месеца, следващ този на прекратяване на регистрацията за движение - чл. 58, ал. 4 ЗМДТ. Правилно първостепенният съд е приел, че в случая прекратяване на регистрацията на автомобила не е установена, поради което при тази законова регламентация данъкът върху превозното средство е дължим. Споровете за материални права по аргумент от чл. 14, ал. 1 ГПК и чл. 128 АПК са изключени от подведомствеността на административните съдилища. Ето защо е неоснователен касационният довод, че в рамките на производството по издаване на оспорения акт за установяване на задължения по чл. 107 от ДОПК е следвало да бъдат изследвани, установени и доказани възраженията му за кражба или погиване на МПС, неговите табели или двигател. Освен това, наложените запори върху МПС също не променят собствеността, а от там и дължимостта на данъка. При установеност, че касаторът е регистриран като собственик на автомобила за периода, попадащ в обхвата на оспорения АУЗД, регистрацията на автомобила не е прекратена, както и че възраженията относно собствеността не подлежат на преюдициална преценка в настоящото производство, се налага извод, че С. е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 53 от ЗМДТ на регистрираното му превозно средство. По изложените съображения обжалваното решение не е засегнато от наведените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане на ответника се следват разноски на основание чл. 161, ал. 1, изр.2 от ДОПК (в ред ДВ 17 от 2026 г.) в размер на 100 евро за юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, Върховният административен съд, Първо отделение