Решение № 894 от 22.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9863/2009 г.

Решение № 894 от 22.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9863/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от процесуален представител на началника на Столична РДНСК, против решение № 47/9.06.2009 год., постановено по адм. дело № 2483/2008 год. на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № ДК-02-СО-32/18.03.2008 год. на Началника на СРДНСК, за премахване на незаконен строеж - "ограда", находящ се в УПИ ХII-3, кв. 54 по плана на кв. "Горна баня", ул. "Обзор" № 19, извършен от Стефан Зафиров, без строителни книжа. С доводи за неправилност, се претендира отмяна на решението. Сочи се, че процесният незаконен строеж е констатиран с КА № С - 295/22.02.20008 год. Неправилно съдът е възприел тезата, че административният орган не е изяснил фактите и не е събрал всички доказателства, относими за случая, във връзка с презумпцията за търпимост на строежа. Установените строителни работи представляват строеж по смисъла на закона и началникът на Столична РДНСК е бил овластен да издаде заповедта. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се представлява. Ответната страна Кирил Борисов Антов се явява лично, поддържа писменото си становище и жалбата и настоява за уважаването й. В писмени бележки адв. Пламен Карамишев, пълномощник на ответника Стефан Георгиев Зафиров, извършител на строежа, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Решението се счита необосновано и неправилно - извършен е строеж - масивна сграда, изградена без разрешение за строеж и строителни книжа, а не ремонт на съществуваща ограда. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба, разгледана по реда на чл. 218 от АПК, е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си е неоснователна, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационни основания за отмяната му, настоящата инстанция не намира, а в касационната жалба те не са и конкретизирани, формулирани са най-общо и не са обосновани с конкретни доказателства по делото, въз основа на които да се изведат различни изводи. Това, че е изготвен констативен акт през 2007 год. е явно и той е приложен в преписката, но чрез данните в него не се оборват нито свидетелските показания, за съществувала още преди 1971 - 1973 год. и само естетически подобрена ограда, нито заключението на назначената по делото експертиза, че се касае за текущ ремонт, без засягане конструкцията на оградата, които съдът е обсъдил и с основание е възприел. Заключението дори не е оспорено, ответникът и съсобственик Антов, сигнализирал РДНСК и поддържащ жалбата, също е присъствал при депозирането и на основното и на допълнителното заключение и не е имал въпроси към вещото лице, отказал се е и от предоставената му възможност да доведе свидетел за разпит. Съществуването на оградата в посочения период е установено и с нанасянето й в РП на гр. София (1995 год., описана е и в констативния акт на Столична община от 2005 год. (т. 3 - л. 73, 74), без промяна в местоположението, с извършен "ремонт на съществуващата стара ограда, с цел да се заздрави и придобие естетичен вид" - при ремонта е подменена старата оградна мрежа с прозирни метални елементи до обща височина от 2.20 м, а цокълът е оформен с каменна облицовка. С монтирането на ролетна гаражна врата (3 м) и входна метална врата, с широчина 1.30 м, действително не се променя характера на ремонта в основен. Строежът, (и този относим факт е изяснен в процеса) съответства на нормативите и изискванията на ЗУТ, а дали строежът е изпълнен над основата с мрежа, или с желязо, или напр. с дърво, е без значение, касае се все за ажурна ограда, допустима по разположение, правила и норми и изградена към относимия за спора момент, определящ запазването й като търпима. С оглед изложеното дотук ВАС намира, че съдът е събрал относимите за изясняване на фактическата обстановка доказателства, като в резултат на правилната им преценка е достигнал до обосновани фактически констатации и правилни правни изводи, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,