Решение № 7056 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7832/2018 г.

ВАСVI отделение13.05.2019 г.докладчик Тодор Тодоров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 19/08.05.2018 г. по адм. дело № 426/2017 г. на Административен съд – Р.. ОСЪЖДА ТП на НОИ – Р. да заплати на И. Д., Р. Г. и П. С. и трите от [населено място] общо сумата от 420, 00 (четиристотин и двадесет) лева, разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 7056 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7832/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Р. против решение № 19/08.05.2018 г. по адм. дело № 426/2017 г. на Административен съд – Р. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 110, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците по касационната жалба – И. Д., Р. Г. и П. С. и трите от [населено място], чрез адв. К. Д. изразяват становище за неоснователност на същата. Претендират разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 19/08.05.2018 г. по адм. дело № 426/2017 г. Административен съд – Р. е отменил по жалба на И. Д. и П. С. решение КРД № 1040 – 17 – 30/06.10.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Р. и потвърденото с него разпореждане № РО – 5 – 17 – 00311217/04.09.2017 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО за внасяне в приход на ДОО на сумата по ревизионен акт за начет № РМ – 5 – 17 – 00304972/17.08.2017 г. в размер на 2117, 90 лева, от които 1876, 71 лева главница и 241,19 лева лихви. Присъдил е разноски. Административният съд е приел, че отменените актове са незаконосъобразни поради противоречие с материалноправни разпоредби – основание по чл. 146, т. 4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че имуществената отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО на членовете на ТЕЛК е била ангажирана след като е било отменено тяхно ЕР № 0394/02.02.2016 г. ТЕЛК за общи заболявания І състав Р., с което на освидетелстваното лице е била определена 50% ТНР и срок на инвалидизиране 01.02.2018 г. с ЕР № 0838/10.09.2016 г. на НЕЛК, с което процентът ТНР е бил редуциран на 46%. Размерът на щетата е бил калкулиран от изплатените по чл. 72 във връзка с чл. 98, ал. 7 КСО суми за лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане (чл. 72 КСО). Съгласно чл. 98, ал. 7 КСО ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. Законосъобразно административният съд е изследвал основанията по чл. 146 АПК, установявайки наличието на порок по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК, обуславящ унищожаемост на оспорените актове на органите на ТП на НОИ. Спорните факти във връзка с възникналата за НОИ вреда касаят едно от заболяванията на освидетелстваното лице, довело до редуциране на процента ТНР от 50% на 46%, диагностицирано като "епилепсия" и категоризирано по отправна точка 4. 1 от част 7 от Приложение № 1 към чл. 61, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза. Конкретната оценка на ТНР по това заболяване се определя според вида, тежестта и честота на пристъпите, отчитайки тяхната обективизация. В процесния случай ТЕЛК общи заболявания първи състав Р. е приела, че поставената на освидетелстваното лице диагноза "Епилепсия – неуточнена" обуславя максималната оценка по посочената отправна точка – 20%. Изрични мотиви не са били изложени, но според заключението на приетата пред административния съд съдебно-медицинска експертиза в медицинското досие на лицето се съдържат множество данни и документи (над 10 на брой епикризи, истории на заболяването, етапи епикризи и амбулаторни листи) установяващи спорното заболяване. Експертът е посочил, че диагнозата "епилепсия – неуточнена" съществува като вид съгласно Международната класификация на болестите (МКБ) – 10 и е посочена с код G40 като формите и са детайлизирани в 9 точки, сред които G40. 9 "Епилепсия – неуточнена". В решението на НЕЛК по диагнозата "епилепсия" не е налице произнасяне като органът на медицинската експертиза по оценка на работоспособността е приел, че може да извърши оценка на ТНР само по уточнени заболявания и стадии на тяхното развитие, отразени в медицински документи. Приетата по делото съдебно-медицинска експертиза установява, че всъщност данни за поставена "уточнена" диагноза са налице, независимо, че самата диагноза носи наименованието "епилепсия – неуточнена". Обосновано административният съд е отбелязал, че неуточнеността касае не наличието на заболяването епилепсия, а неговите детайлни характеристики, позволяващи квалифицирането му в някои от видовете по МКБ – 10. Според вещото лице на освидетелствания е провеждано медикаментозно лечение с антиепилептични лекарства, а резултатите от ЕЕГ – изследването, макар и показателни за тази болест, е възможно в определени моменти да са без отклонения. Кредитирайки с доверие приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, административният съд е направил обоснования извод, че е налице различна преценка на медицинската документация на освидетелстваното лице на база специалните знания на членовете на ТЕЛК и НЕЛК. Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица, на юридическите лица и/или на осигурителите ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Не са налице всички изискуеми елементи от фактическия състав досежно процесната щета. Обоснован е извода на административния съд, че не е налице виновно поведение от страна на членовете на ТЕЛК, с което те да са нарушили нормативни разпоредби по издаването на ЕР № 0394/02.02.2016 г. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответниците по касационната жалба разноски за касационната инстанция, които съгласно доказателствата в тази насока - договор за правна защита и съдействие № 0164330/01.04.2019 г. възлизат на сумата от 420, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

Цитирани разпоредби

1