Решение № 9558 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2134/2017 г.

Решение № 9558 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2134/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на К. А. Н., гр. П., чрез проц. му представител адв. И. С., против решение № 52/13.01.2017 г., постановено по адм. д. № 1566/2016 г. по описа на Административен съд П. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от К. А. Н. против заповед № РД-16-466 от 01.06.2016 г., издадена от кмета на район "Централен", О. П., с която, на осн. чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж: "Преустройство - промяна на предназначението на част от тавански помещения в жилище", находящ се в УПИ VIII-1031, кв. 392 по плана на Старинна градска част, с административен адрес: гр. П., ул. "П. Р. С." №.... Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Извършеният подробен анализ на докзателствата потвърждава верността на направените от съда фактически констатации относно вида и характеристиките на реализираните от жалбоподателя СМР и тяхното съответствие със законовите изисквания. Обосновано, с установените конкретни данни, той е приел, че таванът в процесната сграда е обща част на сградата в режим на етажна собственост, която преди извършеното преустройство е представлявала подпокривно пространство без обособени помещения и че с изпълнения ремонт се е стигнало до създаване на самостоятелен обект от тази обща част на сградата при засягането на други общи части и ограничаване на възможността на другия съсобственик за достъп до тях. Правилно е посочил, че по същество това е повече от промяна на предназначението на съществуващ обект и че по аргумент от чл. 185, ал. 3 от ЗУТ се касае за извършване на строеж без надлежно одобрени проекти и издадено разрешение за строеж, а не на текущ ремонт, за който е имало издадено разрешение. В съдебния акт са обсъдени всички възражения и доводи на жалбоподателя, които се правят отново в касационната жалба, включително тези за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на оспорената заповед, за наличието на хипотеза по чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ (редакцията преди изм. Д. В. бр. 101 от 2015 г.), изключваща необходимостта от издаване на разрешение за строеж и др. Правилно, по изложените в него съображения същите са преценени за неоснователни. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, на ответника в касационното производство следва да се присъдят разноски в размер на 200 лв за юрисконсултско възнаграждение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав