Решение № 13609 от 13.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6943/2009 г.

ВАСII отделение13.11.2009 г.докладчик Захаринка Тодорова

Диспозитив

Оставя в сила решение от 5.01.2009 г., постановено от Софийски градски съд, III-ти "Г" състав по адм. дело № 2277/2004 г., с което е отхвърлена жалбата на Гергин Василев Гергов от гр. София, срещу писмо № РД-Г-191/02 от 27.05.2004 г. на Кмета на район "Панчарево" - Столична община, с отказ за попълване в кадастралната основа на имот № 573, в. з. "Бункера", с. Бистрица, поради наличие на спор за материално право. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 13609 от 13.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6943/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Гергин Василев Гергов от гр. София, против решение от 5.01.2009 г., постановено от Софийски градски съд, III-ти "Г" състав по адм. дело № 2277/2004 г., с което е отхвърлена като неоснователна, жалбата му срещу писмен отказ - № РД-Г-191/02 от 27.05.2004 г. на Кмета на район "Панчарево" - Столична община, за попълване в кадастралната основа на имот № 573, в. з. "Бункера", с. Бистрица, поради наличие на спор за материално право. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. От ответните по жалбата страни се явява само адв. Петрова, като пълномощник на Радка Иванова Цветкова и Любен Иванов Цанков, която оспорва жалбата и моли решението, като правилно, да се остави в сила. Кметът на район "Панчарево" - Столична община, не изпраща представител, получено е възражение по касационната жалба. Постъпила е и писмена защита от адв. Пейчо Благоев Попчев, като процесуален представител на ответниците Надежда Димитрова Танчева, Сашка Младенова Варийска и Румяна Младенова Танчева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Видно от материалите по делото, в конкретната ситуация действително е налице спор за материално право между жалбоподателя от една страна и заинтересованите страни по делото от друга страна, поради което точна е преценката за законосъобразност на отказа. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. Касираното решение е правилно, твърдяните отменителни основания не са налице. Съгласно чл. 53, ал. 2 ЗКИР, непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри, се допълват или поправят по молба на заинтересованото лице. В случаите обаче, когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват едва след решаването му по съдебен ред. Затова правилно първоинстанционният съд, при точно установена фактическа обстановка и съобразно приложимата правна норма е приел, че отказът за попълване, изразен в цитираното писмо, е законосъобразен - при наличие на спор за материално право, какъвто несъмнено е установен в случая, първо следва да се реши той, в отделно исково производство и едва тогава се попълва кадастралната основа с нов имот. Вярно е, че решението на ПК от 2002 г., въз основа на което предявява права касационният жалбоподател е прогласено за нищожно, но по силата на предходното решение на ПК за възстановяване, № 5238/30.01.1998 г. (л. 118), правилно съдът е приел наличие на правен интерес на Гергов по спора. Неоснователно е обаче касационното му оплакване за противоречие с материалния закон при постановяването на решението и за неприложимост на разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Към датата на първото подадено от касатора заявление за попълване, (от 16.12.2002 г.), е действала разпоредбата на § 6, ал. 6 от ПР на ЗУТ, отменена с ДВ бр. 36/30.04.2004 г., указваща начина на попълването и поправката на кадастралните планове по "досегашния ред" - т. е. по чл. 86 ППЗТСУ. По отношение на това заявление е налице влязъл в сила мълчалив отказ на административния орган, който няма данни да е бил оспорен. Второто му заявление е подадено след отмяната на цитираната норма, но изискването за съставяне на констативен акт за непълноти и грешки пак е налице, съгласно нормата на чл. 53, ал. 3 ЗКИР и § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗКИР. И след като това условие не бъде изпълнено, е налице спор за материално право, което именно е съобразено в случая. С оглед така изложеното, при липса на твърдяните отменителни за решението основания, при условията на чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1