Решение № 7819 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8613/2018 г.

Решение № 7819 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8613/2018 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФ3/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. П., срещу решение № 138/08.05.2018 г. постановено по адм. дело № 80/2017 г. на Административен съд – Х., образувано по жалба на К. К.. В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост, касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените в касационната жалба съображения се претендира отмяната на атакувания съдебен акт, в частта му с която е отменено уведомително писмо изх. № 01-6500/9806 от 17.11.2015 г., в оспорената му част и постановяване на друг такъв по съществото на спора, с който да се отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. На следващо място моли за отмяна на съдебното решение в частта му, с която са присъдени разноските в размер на 1280 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и внесен депозит за възнаграждение на вещо лице. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът – К. К. чрез процесуалния си представител адв. А. Блидов е депозирал отговор на касационна жалба. В същия са изложени подробни съображения за правилност и обоснованост на решението и че същото следва да бъде оставено в сила, а жалбата оставена без уважение като неоснователна и неаргументирана. В съдебно заседание процесуалния представител е заявил, че оспорва жалбата и че поддържа отговора. Претендира присъждане на сторените разноски. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение, след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 138 от 08.05.2018 г. постановено по адм. дело № 80/2017 г. на Административен съд – Х. е отменено Уведомително писмо с изх. № 0201-6500/9806 от 17.11.2016 г. на зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания в частта му, в която е отказано изплащане на сумата от 21 418. 50 лева и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението на К. К. за подпомагане по ПНДЖЗ за кампания 2015 г. с УИН 26.15.0615/40130 при спазване на дадените в мотивите на решението задължителни указания. Административния орган е осъден да заплати на К. К., направените по делото разноски в размер на 1290. 00 лева. Първоинстанционният съд след като е изяснил фактите по делото е приел, че оспореното пред него Уведомително писмо е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, както и че същото е обективирано в писмена форма при спазване на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК за посочване на фактически и правни основания. Съдът е приел за неоснователен довода за немотивираност на оспорения акт, но е установил, че административния акт в оспорената му част е издаден при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които са довели до постановяването му в тази част в нарушение на материалния закон. След като административния съд е изследвал относимите правни норми на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (редакция ДВ, бр. 16 от 2015 г., в сила от 27.02.2015 ) е прието за безспорно, че ответника (жалбоподател пред първата инстанция) отговаря на изискването по чл. 39, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3/17.02.2015 г. относно необходимия брой отглеждани животни. Но е приет за спорен въпроса относно установения брой животни, който от своя страна е обвързан с установеният такъв на животните, невключени в оторизацията т. е. приети за недопустими за подпомагане. За да откаже оторизиране на субсидия по ПНДЖЗ, административния орган е приел, че 120 бр. животни от заявените за подпомагане са такива с нередности. Видно от Таблица на л. 2-л. 5 от уведомителното писмо, колона 3, е прието, че не е установено животно със съответната ушна марка което е посочено общо за 75 бр. животни, а видно от колона 6 – за 50 бр. животни е прието, че не са установени в СИРЖ на БАБХ в периода на задържане при извършена административна проверка в регистрите на БАБХ. За 5 бр. животни е прието едновременно несъответствие и по двата критерия. Съдът е приел, че направените констатациите в уведомителното писмо относно общия брой на животните с несъответствия, респ. относно установените животни, процентът на задържане и процентът на несъответствие, вписани в таблицата на л. 1 от същото, са опровергавани от събраните по делото доказателства и са направени без да са изяснени всички факти от значение за правилното решаване на случая. Административния съд е приел, че не е взето предвид, че част от животните, заявени за подпомагане по ПНДЖЗ са били премаркирани с нови ушни марки на 03.07.2015 г. и на 07.07.2015 г., доказателства за което жалбоподателят е представил с възражението си. От втора – контролна документална проверка с дата 30.09.2015 г., 57 бр. от неустановените при ПнМ животни са били признати от ДФЗ като налични в стопанството. Установява се също от изисканата от БАБХ Справка за наличните в ЖО на жалбоподателя към 01.10.2015 г., че в същата премаркираните животни фигурират с новите ушни (електронни) марки. Не става ясно обаче защо в таблицата на л. 2 – л. 5 от уведомителното писмо някои от тях са отразени със старите идентификатори. Също така съдът е констатира, че изключено от оторизацията е животно с ушна марка BGD301662727, а фигурира в справката от БАБХ със същата ушна марка като налично към 01.10.2015 г. Така констатираните от съда разминавания общо 31 сочат, че административният орган не е изпълнил задължението си преди да се произнесе с краен акт, да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, с което не е спазил изискването на чл. 35 от АПК. Дори и само тези разминавания са достатъчни да доведат до промяна на обективирания в уведомителното писмо брой на животните с несъответствия, респ. брой на установените животни. Последното от своя страна рефлектира, както върху изискуемия процент на задържане, посочен в колона 7 от таблицата от оспореното писмо, така и върху посочения в колона 8 от същата таблица процент на несъответствие, попадащ при това положение под 20 % праг по чл. 10, ал. 3, т. 2 от Наредба № 19/12.10.2015 г. за реда за контрол на изискванията на схемите за преходна национална помощ, само при надвишаване на който земеделският стопанин не се подпомага за съответната година. За неоснователно е прието възражението че жалбоподателят не отговаря на изискването на чл. 39, ал. 1, т. 4 от Наредба № 3/17.02.2015 г., а именно, че към 01.10.2015 г. – последният кандидатът не отглежда поне 80% от заявените овце-майки и кози-майки. Предвид изхода на делото административния съд е присъдил разноски в размер на 1290 лв., от който 10 лева – държавна такса и 1280 лв. договорено и адвокатско възнаграждение. Претендираните разноски за пътни в общ размер от 240 лева, не са присъдени. Съдът не е споделил направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. По тези съображения съдът е постановил оспореният пред настоящата инстанция резултат. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Анализът на съвкупния по делото доказателствен материал, включително заключението на приетата по делото СВМЕ и показанията на разпитаните по делото свидетели налага идентичен на изложения от страна на първоинстанционния съда извод за неправилни констатации в оспорения индивидуален административен акт по отношение общия брой на животните с несъответствия, респективно относно установените животни, процентът на задържане и процентът на несъответствие, вписани в таблицата на л. 1 на същия. Предвид което правилно първоинстанционният съд е приел, че е осъществено нарушение на чл. 35 от АПК, съгласно който индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Крайният извод на първоинстанционния съд, който извод съвпада и с този на касационната инстанция не налага излагане отново на мотиви, поради и на основание чл. 221, ал. 2 (Доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) съдът препраща изцяло към мотивите на първоинстанционния съд, което води до оставяне в сила на обжалваното решение. Последният довод, насочен срещу присъденият размерът на адвокатско възнаграждение, се преценява за неоснователен. Законосъобразен е изводът на съда, че направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателно и доказано. Оспорващата страна е представлявана от адв. Блидов, който своевременно - преди приключване на устните състезания, е поискала присъждането им, като е приложил, списък на разноските, договор за правно обслужване от 12.12.2016 г. извлечение от сметка, анекс към договор за правно обслужване с дата 07.02.2018 година. Ответната страна в първоинстанционното производство е направила възражение за прекомерност чрез процесуален представител, съобразно нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, преди приключване на устните състезания в този съд. Съдът е съобразил правилото на чл. 143, ал. 1 от АПК и действителната фактическа и правна сложност на делото и присъдил разноски в претендирания размер. Този размер настоящата инстанция намира за правилен, поради което така направеното възражение е неоснователно. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни норми. Съдебният акт е правилен и при постановяването му не осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. При този изход на спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника своевременно претендирани и направени за тази инстанция разноски по делото. В касационното производство са представени доказателства, че за процесуалното представителство е уговорен и платен хонорар в размер на 1180 лева. От страна на процесуалния представител на касационния жалбоподател е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което същото следва да бъде уважено и претендираното възнаграждение следва да бъде намалено на половина, а именно на 590 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение