Решение № 16454 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9548/2013 г.

Решение № 16454 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9548/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Климат - Г" ЕООД, гр. Габрово против Решение № 292/27.05.2013 г., постановено по адм. д. № 60/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 071102166/21.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, в потвърдената му с Решение № 625/12.12.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Велико Търново при ЦУ на НАП част, с която за д. п. м. 11 и м. 12.2007 г., м. 01, м. 02, м. 04, м. 07, м. 08, м. 10 и м. 12.2008 г. на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 27 616.05 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 10 609.39 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът изцяло е възприел доводите на приходната администрация, игнорирал е част от събраните писмени доказателства и не е съобразил заключението на вещото лице по проведената ССчЕ, съобразно което счетоводството на ревизираното лице е редовно водено, през процесните периоди не са придобивани идентични материали от други доставчици, спорните фактури са надлежно осчетоводени и впоследствие са използвани за целите на извършените от него облагаеми доставки. Счита, че спорът е останал неизяснен от фактическа страна, тъй като е препятствана възможността да се извърши проверка в счетоводството на доставчиците поради невъзможност да се осъществи контакт с тях. В тази връзка представя удостоверение от 21.11.2013 г. от Окръжна прокуратура - гр. Габрово, съгласно което счетоводната документация на доставчиците е иззета във връзка с образувано досъдебно производство и е приложена към материалите по него. Намира, че същата е релевантна за спора, поради което моли съдът да отмени атакувания съдебен акт и върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, а в условията на евентуалност - да го отмени ведно с РА. Претендира присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, с писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Идентично мотивирано заключение дава и прокурорът от Върховна административна прокуратура. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и въведените с нея отменителни основания съобразно чл. 218, ал. 1 и чл. 220 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК, с оглед на което същата е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - гр. Велико Търново е Ревизионен акт /РА/ № 071102166/21.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, в потвърдената му с Решение № 625/12.12.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Велико Търново при ЦУ на НАП част, с която за д. п. м. 11 и м. 12.2007 г., м. 01, м. 02, м. 04, м. 07, м. 08, м. 10 и м. 12.2008 г. на "Климат - Г" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 27 616.05 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 10 609.39 лв. по фактури, издадени от "Конкурент 66" ЕООД, гр. Велико Търново, "Интергруп - 2006" ООД, гр. Велико Търново, "Джей ма" ЕООД, гр. София, ЕТ "Дива - П. П.", гр. Габрово и ЕТ "Профил - Ц. Д.", гр. Габрово, с предмет различни видове материали - панелни радиатори, лира за баня, черна удължена тръба, вентили радиаторни, алуминиеви радиатори, помпи, котел, тръби, конзоли, редуцир вентили, коляно, адаптор, тетка, сферични кранове, воден филтър, полиетиленова плоска изолация, алуминиево тиксо и др. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, обоснованост и в съответствие с материалния закон. Преценил е, че събраните по делото доказателства не установяват реалното осъществяване на спорните доставки, поради което с РА законосъобразно е отказано признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по тях. Това крайно заключение решаващият състав е извел при следните релевантни фактически констатации: При извършените насрещни проверки в хода на ревизионното производство доставчиците не са открити на декларирания адрес за кореспонденция и не са представили изисканите им по надлежния ред документи. При изготвяне на допуснатата СИЕ, вещото лице също не е успяло да осъществи контакт с тях. Заключението му е основано само на проверката на счетоводството на ревизираното лице, на базата на която е установено осчетоводяване на спорните фактури и последваща реализацията на стоките. Съдът е дал вяра на показанията на разпитаните като свидетели служители на "Климат - Г", ЕООД според които те са получавали процесните стоки от магазин на "Сезам" ООД в гр. Габрово и са ги транспортирали до обектите, в които ревизираното лице е вложило материалите. След като е преценил, че основният спор между страните е свързан с реалното осъществяване на доставките, обективирани в процесните фактури, административният съд е приел, че ангажираните доказателства не установяват предаването на определените по своя род стоки. Счел е, че липсата на контакт с доставчиците изключва проверка на счетоводното отражение на процесните фактури при тях, а това препятства възможността да се осъществи съпоставка и да се анализира коректно и счетоводството на ревизираното лице. Обсъдил е също представени пътни листи и обяснения на управителя на " Климат - Г" ЕООД, съгласно които всички стоки са получавани от магазин "Сезам" в гр. Габрово, като заплащанията за извършвани на място в брой, като в обобщение е достигнал до извода, че след като няма доказателства, че "Сезам" ООД e действал като пълномощник на издателите на спорните фактури, то материалите не са доставени от тях. Приел е, че доставките са извършени от "Сезам" ООД, но без да са издадени фактури, тъй като за процесните периоди ревизираното лице не е получавало други доставки на стоки от този род освен тези по спорните фактури. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Възникването на регламентираното в чл. 68, ал. 2 от ЗДДС субективно публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице е обусловено от кумулативното осъществяване на материалноправните предпоставки на регламенирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС изисква и установяването на реално получаване на стоките и услугите по облагаемата доставка. По аргумент от чл. 6, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДДС за целите на закона моментът на настъпване на данъчното събитие не се покрива с възникването на облигационното правоотношението между страните, а е обвързан с изпълнението на поетото по него задължение за прехвърляне на правото на собственост. В случая, предмет на спорните доставки са заместими вещи, които са определени по своя род, поради което и по аргумент от чл. 24, ал. 2 от ЗЗД вещнопрехвърлителният ефект на продажбите настъпва с определянето на стоките по съгласие на страните, а при липса на такова - с предаването им. Определянето на стоките, предмет на доставките, може да се извърши с фактическото им отделяне в опаковка, склад, транспортно средство или посредством индивидуализирането им по друг начин. Визираната норма не предвижда необходимост конкретизацията на престацията да се осъществи и от двете страни по сделката, поради което е допустимо тя да се извърши както едностранно, така и чрез предаването на вещите на трето лице. При търговските сделки, по аргумент от чл. 301 от ТЗ се презумира, че ако трето лице действа без представителна власт от името на друг търговец, то последният потвърждава действията му, ако не се противопостави веднага след узнаването. При дължима престация за прехвърляне на собствеността върху родово определени вещи и липса на изрична уговорка между страните относно мястото на предаването им, приложимо е общото правило на чл. 200, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 288 от ТЗ, което сочи, че местоизпълнението на задължението е там, където се плаща цената. С осъществяването на дължимата престация, настъпва и транслативният ефект на търговската продажба, респективно възниква данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. В контекста на настоящия спор, така очертаният нормативен регламент сочи, че за изясняването му е необходимо да се прецени в какво качество е действало "Сезам" ООД, гр. Габрово - дали като пълномощник на доставчиците или пълномощник на получателя или пък от името на доставчиците или на получателя без представителна власт по смисъла на чл. 301 от ТЗ и доколко с доставянето на стоките в обекта му в гр. Габрово доставчиците са индивидуализирали вещите чрез фактическото им отделяне и са изпълнили задължението си към получателя за предаването им. С определение, постановено в о. с. з. на 24.10.2012 г., административният съд, по искане на пълномощника на ревизираното лице, е допуснал до разпит при условията на призоваване законният представител на "Сезам" ООД. Същият е бил редовно призован за съдебното заседание на 15.05.2013 г., но поради неявяването му, решаващият състав го е заличил като свидетел и е дал ход на спора по същество. С оглед необходимостта от провеждане на разпита за изясняване на обстоятелствата по делото обаче, с това процесуално действие съдът е допуснал нарушение на разпоредбите на чл. 173, чл. 163, ал. 1, чл. 166, ал. 1 и чл. 167, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Вместо да приложи нормата на чл. 85, ал. 1 от ГПК като наложи глоба и постанови принудителното довеждане за следващото съдебно заседание на неявилия се свидетел, същият е заличен от съда без да са събрани показанията му, а те пряко обуславят правилността на формирания извод за законосъобразност на оспорения РА. Именно поради това, допуснатото процесуално нарушение следва да се квалифицира като съществено, а констатирането му обуславя извода, че обжалваното решение страда от инвокираните касационни пороци и следва да бъде отменено като неправилно. Установената в чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания и необходимостта от установяването на факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно, налага връщането на делото за ново разглеждане от друг състав, който следва да призове законният представител на "Сезам" ООД и да събере показанията му досежно горепосочените релевантни факти и обстоятелства, както и да предостави възможност на вещото лице да изпълни поставената му задача в пълен обем с оглед установеното след приключване на първоначалното разглеждане на делото местонахождение на счетоводната документация на доставчиците. Съобразно представеното пред настоящата инстанция удостоверение, тя е иззета от Окръжна прокуратура - гр. Габрово по посоченото досъдебно производство, приобщена е към материалите по него и може да бъде проверена от експерта по допуснатата СИЕ, както и съпоставена със счетоводството на получателя. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред настоящата инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение