Решение № 2781 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7503/2012 г.

Решение № 2781 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7503/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на ДОУИ - София моли да бъде отменено решение № 1264/9.03.2012 г. по адм. д. № 4571/2011 г. на АССГ в частта, с която е отменен РА № 2141009445/02.02.2011 г. на ТД на НАП-София в частта за отказано право на възстановяване на данъчен кредит 12 557,60 лв. в периода м. 1 - 6.2010 г. по фактури на "АВС принт" ООД като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА в тази част да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Институт за клинични експертизи-България" АД по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 2141009445/02.02.2011 г. на ТД на НАП-София в частта за отказано право на възстановяване на данъчен кредит 12 557,60 лв. по фактури на "АВС принт" ООД за периода м. 1 - 6.2010 г. В РА не е признато правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите за доставка на дипляни, листовки, календари, канцеларски материали на основание чл. 70, ал. 5, чл. 68, ал. 1 ЗДДС поради липса на осъществени доставки на стоки и услуги по фактурите на този доставчик. В мотивите си съдът е приел, че представените приемо-предавателни протоколи установяват предаване на фактурираните във всяка фактура десетки хиляди дипляни и листовки, които доставчикът транспортирал със свой транспорт. Съдът е приел, че за фактурираните стоки не е необходимо да се ползва специален транспорт, да се издават товарителници и пътни листове, а са транспортирани от доставчика. Приел е също, че не следва да се завеждат като складова наличност поради малките количества. Осъществяването на доставките по спорните фактури е прието за доказано от съда предвид приемо-предавателните протоколи, представени в съдебното производство и факта, че по фактурите е извършено плащане от получателя. Приел е също, че доставчикът на хартията за изработване на дипляните и листовките "Крамекс 001" ЕООД не е доставчик на "АВС принт" ООД в периода м. 1.2010 г. и неправилно по фактурите от м. 1.2010 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит, поради непредставени документи за техническа и кадрова обезпеченост на "Крамекс 001" ЕООД. Решението е необосновано. Прекият доставчик е дал обяснения, че е ползвал подизпълнители за изработване на дипляни и листовки по договора с ревизираното лице, като в жалбата до АССГ се сочат подизпълнителите, ползвани от прекия доставчик. В преписката са приложени две фактури от м. 3 и 6.2010 г. на "Актив комерс" ЕООД за доставени канцеларски материали на ревизираното лице, в които количествата са в порядъка 20 - 50 бр., за разлика от спорните фактури, в които са фактурирани многократно по-големи количества. По делото не са представени никакви доказателства за извършени печатни услуги на "АВС принт" ООД през 2010 г., поради което изводът на съда, че са осъществени фактурираните доставки на дипляни листовки, календари, тефтери и др. подобни, изискващи отпечатване на фактурираните стоки е необоснован. Протоколите за приемо-предаване са представени в съдебното производство и противоречат на чл. 3 от договора между ревизираното лице и доставчика, според който доставката се извършва в офиса на възложителя и се счита приета с приемането на фактурата от възложителя. От фактът, че е извършено плащане по фактурите не може да се направи извод че доставките по тях са осъществени, след като доставчикът не е имал нито необходимите количества хартия за производството на фактурираните материали, нито е ползвал услугите на печатарска фирма през 2010 г., за отпечатване на фактурираните десетки хиляди дипляни и листовки, нито са представени доказателства за придобиване от прекия доставчик на останалите фактурирани канцеларски материали. На л. 3 от преписката от тънката папка е приложена обяснителна записка от управителя на "Актив комерс" ЕООД, в които е дал обяснения, че от създаване на фирмата през 2003 г. ревизираното лице е редовен клиент на фирмата, която се занимава с производство, преработка и търговия на хартия и хартиени изделия и канцеларски материали. Обясненията се подкрепят от цитираните по-горе две фактури за доставка на канцеларски материали от тази фирма пряко на ревизираното лице в периода на издаване на спорните фактури. Позоваването от ответника на решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС е неоснователно предвид разликата в разглежданите хипотези. Трайната практика на СЕО в решението по дело С-152/02 г. изисква да е осъществена доставка и да е издадена фактура за нея, за да възникне право на приспадане на данъчен кредит за получателя. В цитираните от ответника дела на СЕС доставките са осъществени, в който случай СЕС поставя условия да се установи знание на получателя за извършена данъчна измама, за да се откаже признаване на право на приспадане на данъчен кредит. Необоснован е изводът на съда, че по спорните фактури са осъществени доставки и са налице условията на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в частта, с която за периода м. 1 - 6.2010 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит 12 557,60 лв. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК в размер 701,15 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,