Решение № 7294 от 4.7.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по чл. 208 и сл., във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на М. Маринов, подадена чрез пълномощника адвокат Ж. Маринов, против решение 41/14.02.2023 г., постановено по адм. дело 643/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) Р-16002421005899-091-001/23.05.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 350 от 03.08.2022 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - Пловдив при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността му по чл. 19, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) за невнесени данъчни и осигурителни задължения от Ста Инженеринг ЕООД, в размер на 53 021,51 лв., ведно с лихви в размер на 31 003,41 лв. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени ревизионния акт. Излага съображения, че процесните акции са на приносите, т.е. са собственост на притежателя им Ста Инженеринг ЕООД. Те са намерили отражение в счетоводните записвания на дружеството. Публичните задължения на същото датират от преди 2014 г., когато е било образувано изпълнителното дело, запорирани са банковите му сметки и притежаваните моторни превозни средства (МПС). До 2017 г. дружеството е преустановило дейността си, но в касата му е имало налични средства, а приходните органи са бездействали. Не са описали тези парични средства и не са ги иззели за погасяването на задълженията му. Поради това същата година е предприето действието с цел реализиране на печалба покупката на акциите. Изразява несъгласие с изводите, че паричните средства съзнателно не са били съхранявани в банкова сметка, а в касата на дружеството, за да не бъдат принудително иззети, с което е обоснована причинната връзка между действията на управителя и непогасяването на публичните задължения. Счита също, че принудителното изпълнение може да бъде насочено срещу наличните акции. От това извежда, че не управителят, а органите по приходите са виновни за невъзможността за събиране на дължимите данъци. Счита, че той като управител на дружеството, не може да носи отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК преди да бъде установено дали имуществото на дружеството е намаляло или не, тъй като запорираните МПС и акциите имат стойност и могат да бъдат продадени. Намира, че липсват доказателства които да установят, че управителят е отчуждил имущество безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, в резултат на което имуществото на дружеството е намаляло и по тази причина не са погасени задължения и осигурителни вноски. Административният орган не е извършил всички предвидени в закона действия, защото публичният изпълнител е бездействал, не е иззел наличните в касата пари, респ. не е предприел действия по осребряване на акциите. Приходната администрация не е издирила конкретни данни, нито е формирала констатация по отношение момента от който е настъпила невъзможност публичните задължения на Ста Инженеринг ЕООД да бъдат събрани. Това е от особено значение относно установяване на датата на възникване на евентуалните задължения на управителя към бюджета. Поради това намира за незаконосъобразно и установяването в РА на задължението за лихви. Заявява, че предприетата инвестиция по закупуването на акциите не е била с цел ощетяването на фиска, а за реализирането на печалба и погасяване задълженията на дружеството. Намира за неправилен извода, че РА и ревизионния доклад (РД) са валидно подписани с електронен подпис. Претендира присъждане на разноски. Постъпила е и частна жалба, подадена от директора на дирекция ОДОП - Пловдив, чрез пълномощника юрисконсулт К. Стоянова, против определение 185/17.03.2023 г., постановено по същото адм. дело 643/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е оставено без разглеждане негово искане за изменение на постановеното по делото решение 41/14.02.2023 г. в частта на присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Иска се отмяна на определението, тъй като списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) се представя когато има сторени и пратени разноски, а в случая се касае за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба директор на дирекция ОДОП- Пловдив, чрез юрисконсулт К. Стоянова, не изразява становище по нея, а в нарочно писмо поддържа частната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и сторените разноски. Ответникът по частната жалба М. Маринов, в представен писмен отговор чрез адвокат Ж. Маринов и в съдебно заседание чрез адвокат В. Мукова, оспорва жалбата и счита, че подадената от другата страна молба за изменение на решението в частта за разноските е недопустима и по същество и неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и основателност на частната жалба. Касационната и частната жалби са подадени в нормативно установените срокове, от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими за разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд Стара Загора е отхвърлил жалбата на М. Маринов против ревизионния акт, с който е ангажирана отговорността му по чл. 19, ал. 2 ДОПК, за задължения на невнесени данъчни и осигурителни вноски от Ста Инженеринг ЕООД, в размер на 53 021,51 лв., ведно лихви в размер на 31 003,41 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, след надлежно възложено ревизионно производство, без да са допуснати съществени процесуални нарушения, при съответствие с материалноправните разпоредби и специалните изисквания на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Приел е за безспорно установено, че към ревизирания период именно М. Маринов е управител и едноличен собственик на капитала на Ста Инженеринг ЕООД, а последното има непогасени публични задължения в общ размер на 53 021,51 лв. главница и 30 443,64 лв. лихви, както следва: ДДС, главница периода от 01.01.2016г. до 31.01.2018г. в размер на 18 838,93лв и лихви в размер на 10 856,99лв; данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от 01.01.2016г. до 31.08.2017г. в размер на 7 904,79лв и лихви в размер на 4 497,65лв; ДОО - за осигурители за периода от 01.01.2016г. до 31.07.2017г. в размер на 16 857,95 лв. и лихви в размер на 9 661,39 лв.; ДЗПО-УПФ - за осигурители за периода от 01.01.2016 г. до 28.02.2017 г. в размер на 2 609,99 лв. и лихви в размер на 1 520.33 лв.; здравно осигуряване - за осигурители за периода от 01.01.2016 г. до 31.07.2017 г. в размер на 6 809,85 лв. и лихви в размер на 3 907,28 лв. Относно втората предпоставка извършване на плащания от имуществото на задълженото лице е установено, че през м. ноември и м. декември 2017г., е извършено разходване на парични средства от касата на дружеството в общ размер на 100 337,11 лв., като съгласно счетоводните записвания. Отразено е закупуване на акции на същата стойност. В тази връзка Маринов е представил на ревизиращия екип Сертификат 050/ 05.06.2012г. за закупени 1 000 бр. акции, Сертификат 051 от 05.06.2012г. за закупени 1 000 бр. акции, Сертификат 078/ 05.06.2012г. за закупени 700 бр. акции и Сертификат 186/ 05.06.2012г. за закупени 300 бр. акции. Всички акции са на Чайна Шейнхуа Шипинг Корп., регистрирано в Република Панама. Представени е и легализиран превод на сертификатите на български език. Маринов е дал обяснение, че е закупил акциите от физическо лице за което е установено, че е починало в хода на ревизията. Заради разходването на средствата от касата на дружеството за покупката на посочените акции, съдът е приел за обоснован извода на органите по приходите, че е налице скрито разпределение на печалба, тъй като липсват доказателства установяващи по какъв начин са придобити тези акции, които са на приносител, дали това придобиване е извършено от името и за сметка на Ста Инженеринг ЕООД и то за сумата отразена като липсваща в касата на дружеството 100 337,11 лв. Счетено е, че с направеното от управителя на дружеството плащане с парични средства от касата на дружеството, не е доказана трансформация на парични активи в дълготрайни материални активи (ДМА) на юридическото лице. Поради това е направен извода, че е налице документално необосновано разходване на парични средства от патримониума на Ста Инженеринг ЕООД и имуществото на дружеството е намаляло. Не е прието, че закупуването на акциите е свързано с осъществяваната от дружеството дейност, която до спирането на функционирането му е била свързана със строителството. След закупуването на акциите от Ста Инженеринг ЕООД не е деклариран приход, поради което е отхвърлено твърдението, че същите имат характера на дълготрайна инвестиция. При липса на доказателства, че плащането с паричните средства на дружеството е извършено в полза на трето лице е направен извода, че разпореждането с имуществото на дружеството е в полза на извършилия плащането едноличен собственик на капитала и негов управител М. Маринов, квалифицирано като скрито разпределение на печалба по см. на § 1, т. 5, б. а" от ДР на Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Това действие е намерено за недобросъвестно, тъй като Маринов като управител на Ста Инженеринг ЕООД е имал задължение да познава финансовото му състояние. Недобросъвестно поведение е налице винаги, когато действието е извършено след деклариране или установяване на задълженията, или след започнал контрол по спазване на данъчното и осигурителното законодателство. С подадените пред НАП декларации - СД по ЗДДС и декл. обр. 6, с декларирани в тях данъчни и осигурителни задължения, управителят на дружеството е бил наясно за съществуването, изискуемостта и размера на задълженията за данъци и здравноосигурителни вноски. Освен това срещу Ста Инженеринг ЕООД е било образувано изпълнително дело 24140000111/ 2014г. по описа на ТД на НАП - Пловдив, офис Стара Загора, за непогасените данъчни и осигурителни задължения и са били извършени запори, на които Маринов също се позовава. Въпреки тези задължения, той е извършил с парични средства на дружеството действия по покупката на акции, които не са свързани с дейността на юридическото лице и фактически представляват плащания в полза на управителя, от което произтича и недобросъвестността му. Съдът е установил и наличието на причинно-следствената връзка между поведението на управителя и непогасяването на публичните задължения. Освен от посочените в оспореното решение обстоятелства, тя се обоснована и с това, че дружеството не е разполагало с активи за погасяване на изискуемите публични задължения. Приходната администрация е предприела необходимите действия за принудително събиране на тези задължения запори върху банкови сметки и МПС, разпределяни са били постъпили суми. Предвид несъмненото наличие на знание на ревизираното лице за тези обстоятелства той самия се позовава на тях, в резултат на недобросъвестно извършените от него плащания с парични средства от касата на дружеството в размер на 100 337,11 лв., обосновани с покупката на акции, задълженията на Ста Инженеринг ЕООД за данъци и задължителни осигурителни вноски са останали непогасени. Като изпълнено е установено и условието на чл. 20 ДОПК принудителното изпълнение да е насочено първо срещу имуществото на задълженото лице, заради приложеното изпълнително дело 24140000111/2014г. от което се установява, че цялото имущество на Ста Инженеринг ЕООД е било обект на продажба по реда на ДОПК за удовлетворяване на публичните му задължения, но не са се явили купувачи и е налице отказ от възлагане от публичен взискател. Дружеството е включено в списъка на длъжниците със задължения в големи размери общо в размер на 198 269.01 лв. и липса на активи, движима и недвижима собственост, с които могат да бъдат обезпечени задълженията. При тези мотиви административният съд е приел е, че гореизложените обстоятелства са достатъчни да обосноват ангажирането спрямо жалбоподателя на отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задълженията на представляваното от него дружество и е отхвърлил жалбата му срещу ревизионния акт, като в полза на НАП е присъдил юрисконсултско възнаграждение в размер на 3050 лв. В хода на съдебното производство ответната страна не е представила списък по чл. 80 от ГПК, а юрисконсултското възнаграждение е било определено от съда на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата редакция в размер. Недоволен от определения размер, директорът на дирекция ОДОП - Пловдив подал молба за изменение на постановеното решение в частта на разноските, като се аргументирал с изменението на Наредба 1 от 9 юли 2004 г. в ДВ бр. 88 от 2022 г. и влизането в сила на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4, вр. чл. 8, ал. 1, при които при материален интерес от 84 024,92 лв., възнаграждението възлиза на 7 372 лв. Административен съд Стара Загора, с постановеното по делото определение 185/17.03.2023 г., е оставил без разглеждане искането по чл. 248 ГПК, вр. чл.144 АПК заради липсата на представен списък по чл. 80 от ГПК. Настоящият касационен състав намира, че обжалваните съдебни актове са валидни, допустими и правилни. Обосновано съдът е приел, че в хода на ревизията не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, съставляващи самостоятелно основание за отмяна на издадения РА. По отношение възражението, че РА и РД не са валидно подписани с електронен подпис, същите, както и заповедта за възлагане на ревизията и заповедите за изменението й, са издадени като електронни документи, надлежно подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител е допустимо на основание чл. 184, ал. 1 от ГПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител с приложения преписката магнитен диск. От тях се установява, че подписалите ги лица са имали валидни електронни подписи, поради което възражението е неоснователно. По материалната законосъобразност на издадения РА, с него е ангажирана отговорност на М. Маринов на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК, поради извършване на действие на управителя на задълженото юридическо лице, изразяващо се в плащане от имуществото му пари сумата от 100 337,11 лв., изтеглени от касовата наличност на дружеството. В съдебното решение са обсъдени всички предпоставки за ангажиране отговорността на управителя за задължения на Ста Инженеринг ЕООД на основание чл.19, ал.2 от ДОПК и е прието, че те са налице. Съгласно чл. 19, ал. 2 ДОПК управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че фактическият състав на същата включва следните елементи: 1. Субект на отговорността управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или пълномощник. 2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК. 3. Действие извърши някое от действията, описани в двете точки на нормата. Действието следва да е извършено недобросъвестно; 4. Причинно следствена връзка вследствие на това недобросъвестно действие не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. 5. Невъзможност да бъде събрано вземането чрез допустими доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество, което е в състояние да покрие съществуващите публични задължения. С оглед на данните по делото безспорно е налице първата предпоставка, М. Маринов е субект на отговорност поради това, че е бил управител на задълженото дружество за процесните данъчни периоди, като той не оспорва наличието на този факт. Не оспорва също, че е налице задължение на лице по чл. 14, т. 1 ДОПК дружество Ста Инженеринг ЕООД има публични задължения в посочените по-горе размери. Маринов оспорва извода на ревизиращия екип, че задълженото дружество не разполага с парични средства и имущество, които са в състояние да покрият размера на публичните задължения, защото запорираните МПС и акциите имат стойност и могат да бъдат продадени. По отношение на акциите, въпреки твърденията на касатора, че същите имат стойност, този факт е останал недоказан в хода на цялото производство. Доказателствената тежест за установяване на тази стойност е негова на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, още повече, че акциите са на приносител. По отношение МПС следва да се посочи, че към 31.12.2018г. декларираните в баланса на предприятието активи - машини, съоръжения и оборудване, са били на стойност 0,00 лв. и МПС и цялото имущество на дружеството е било обект на продажба по реда на ДОПК, но не са се явили купувачи. Горните мотиви се излагат и във връзка с възражението на касатора, че управителят на дружеството не може да носи отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК преди да бъде установено дали имуществото на дружеството е намаляло или не, тъй като запорираните МПС и акциите имат стойност и могат да бъдат продадени. Както се посочи, нито за МПС, нито за акциите е установено да имат стойност, която да бъде противопоставена на изтеглени от касата на дружеството 100 337,11 лв. Спорно между страните е наличието и на другите елементи извършено ли е действие от задълженото лице, покриващо посочените в двете точки на чл. 19, ал. 2 ДОПК и дали това действие е в причинно-следствена връзка с невъзможността да бъдат събрани задълженията. Касационната инстанция споделя извода на ревизиращия екип, че извършеното плащане от касата на дружеството на сумата от 100 337,11 лв., съставлява скрито разпределени на печалба по смисъла на пар. 1, т. 5, б. а от ДР на ЗКПО. Според посочената разпоредба, скрито разпределение на печалба са: а) сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б". Няма съмнение, че разходването на средства за покупката на акции не е свързано с осъществяваната от дружеството дейност строителство. Освен това от счетоводна му отчетност е установено, че за 2015г. по сметка 223 - Ценни книжа, няма движение и същата е с крайно дебитно салдо 288 172лв. Салдото на сметка вземания от клиенти към 31.12.2015г. е 41 930,04лв., а по сметка 501 - Каса в лева, към 31.12.2015г. счетоводно са отразени като налични парични средства в размер на 210 243,92лв. За 2016г. по сч. сметка 223 - Ценни книжа, се установява, че отново няма движение. Към 31.12.2016г. салдото по счетоводна сметка 501- Каса в лева, е 112 753,48лв. За 2017г. по сметка 223 - Ценни книжа, е отразено процесното закупуване на ценни книги на стойност 100 337,11 лв., като крайното дебитно салдо към 31.12.2017г. на сметката е 388 509,11лв. По кредита на сметка 501 - Каса в лева, са осчетоводени закупени ценни книжа в размер на 100 337,11 лв., разплатени суми към доставчици в размер на 3404,79 лв. и към персонала 8506,81 лв. Остатъкът по сметка 501 - Каса в лева към 31.12.2017г., е размер на 255,98 лв., За периода 01.01.2018г. - 31.12.2018г. крайното салдо по сметка 223 - Ценни книжа, е непроменено - 388 509,11 лв., а наличните средства в брой в лева в касата на дружество са 5,62 лв. Следователно без да е установена стойността на закупените акции и начинът по който е била извършена тази стопанска операция на значителна стойност, чрез действията на Маринов дружеството е било задължено със сумата от 100 337,11 лв., която до тогава била описана като налична в касата му. Именно извършването на тази несвързана с предмета на дейност стопанска операция, се квалифицира скритото разпределение на печалба, при която Маринов се е разпоредил с горепосочената сума без да остави одитно проследима следа. Следва да бъдат споделени мотивите на първоинстанционния съд, че тези действия са били извършени от управителя на дружеството недобросъвестно. Той сам признава за съществуващите публични задължения, но въпреки това вместо да ги погаси, твърди, че е разходвал средства от касата за закупуване на акции с цел реализирането на печалба и погасяване задълженията на дружеството. Маринов не е осъществил никоя от поставените цели. Нито е установено закупуването на акциите да е довело до печалби за дружеството, нито са погасени задълженията му. С това се обосновава неговата недобросъвестност, както за погасяването на задълженията на дружеството, така и в отписването на сумата от 100 337,11 лв. от касата на дружеството. Възражението на касатора, че отговорност за непогасяването на задълженията на Ста Инженеринг ЕООД носи не той, а приходната администрация е несъстоятелно, защото ако Маринов действително е имал воля да погаси задълженията и в касата на дружеството ефективно е имало средства, за него не е било трудно да изпълни задълженията към фиска, ако е имал воля за това. С оглед на фактите по делото следва да бъде прието, че съществува причинна връзка между разходването на въпросната сума от касата на дружеството и невъзможността да бъдат събрани задълженията на Ста Инженеринг ЕООД. Това се потвърждава от факта, че дружеството има големи публични задължения, предприемани са многократни опити и процесуални действия от приходната администрация в хода на провежданото изпълнително производство, но те не са се увенчали с успех. Въпреки това управителят на дружеството е извършил значителния разход, с което пряко е допринесъл за невъзможността за събиране на задълженията. Възражението за липсата на доказателства които да установят, че управителят е отчуждил имущество безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, в резултат на което имуществото на дружеството е намаляло, не следва да бъде обсъждано, тъй като тези обстоятелства касаят приложението на втората част от разпоредбата на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК, а настоящата квалификация е по първата част извършване на плащане в пари от имуществото на задълженото лице, представляващо скрито разпределение на печалбата. Неоснователно е и възражението, че е налице неустановяване на началния момент от който е настъпила невъзможност публичните задължения на Ста Инженеринг ЕООД да бъдат събрани, което пречи за установяването на датата на възникване на евентуалните задължения на управителя към бюджета и прави незаконосъобразно вмененото му задължение за лихви. Началният момент на непогасените задължения на задължено юридическо лице по смисъла на чл. 19, ал. 2 ДОПК е ясно установен. Самият касатор признава, че публичните задължения на дружеството датират от преди 2014 г., когато е било образувано изпълнително дело 24140000111/2014г., запорирани са банковите му сметки и притежаваните МПС, а в последствие цялото имущество на Ста Инженеринг ЕООД е било обект на неуспешна продажба по реда на ДОПК. Изпълнителното дело е образувано преди м. ноември и м. декември 2017г., когато е посочено закупуването на акциите. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за неоснователна. По отношение на оспореното определение 185/17.03.2023 г., неоснователен е доводът на директора на дирекция ОДОП- Пловдив, че необходимостта от представяне на списък с разноски касае само производствата, в които са направени и други разноски, освен за юрисконсулт. Правилно Административен съд Стара Загора е съобразил разрешенията, дадени с т. 8 и т. 9 от тълкувателно решение 6 от 6.11.2013 г. по т. д. 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС във връзка с приложното поле на чл. 80 от ГПК. Съгласно чл. 80 от ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Разграничението за приложимост на изискването за представяне на списък за разноските по реда на чл. 80 от ГПК и последствията от това, е във връзка с предявено искане за допълване, респ. предявено искане за изменение на решение в частта за разноските. Липсата на представен списък по чл. 80 от ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските - т. 8 от ТР 6 от 6.11.2013 г. В този случай допълването се прави единствено при наличие на първата предпоставка - валидно заявено искане за присъждане на разноски. От друга страна, правната последица от непредставяне на списък за разноските е недопустимост да се предяви искане за изменение на решението в частта му за разноските, поради което и съгласно разрешението, дадено в т. 9 от ТР 6 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо искането за изменение на решението в частта за разноските правилно е оставено без разглеждане като недопустимо. В контекста на горното се налага извод за оставяне в сила на оспорените съдебни актове. При този изход на спора на никоя от страните не се следват деловодни разноски. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение