Решение № 6250 от 26.5.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11650/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ В. А. с управител В. А., подадена чрез адв. В. В., против решение 4350/31.07.2020 г., постановено по адм. дело 4013/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена исковата ѝ молба против Националната агенция за приходите - гр. София, за присъждане на обезщетение в общ размер на 500 лв., за претърпени от дружеството имуществени вреди в производството по обжалване по административен ред на Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. С170022-022-0029308/23.05.2017 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП гр. София, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решение 1242/27.02.2018 г. на АССГ до датата на окончателното плащане. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като се изразява несъгласие с извода на съда, че не е установена втората предпоставка на ЗОДОВ за основателност на исковата претенция, а именно: отмяна на постановлението. Направено е искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна Националната агенция за приходите - гр. София, чрез юрк. Ц., с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Направено е възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ е отхвърлена исковата молба на В. А., представляваща ЕТ В. А., против Националната агенция за приходите - гр. София, за присъждане на обезщетение в общ размер на 500 лв., за претърпени от дружеството имуществени вреди в производството по обжалване по административен ред на Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. С170022-022-0029308/23.05.2017 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП, гр. София, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решение 1242/27.02.2018 г. на АССГ до датата на окончателното плащане. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че с цитираните по-горе постановление на основание чл. 200 и чл. 205 във вр. чл.195, ал.1-3 от ДОПК, по съображения, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане в размер на 62 970,81 лева, на В. А. са наложени обезпечителни мерки възбрана върху недвижими имоти. Постановлението е оспорено по административен ред пред директора на ТД на НАП, гр. София, който е отхвърлил жалбата с Решение ПИ-375 от 07.07.2017 г. Посоченото решение е оспорено пред АССГ с жалба на В. А., действаща чрез ЕТ В. А., от 09.08.2017 г. С молба от 18.12.2017 г. ищецът оттеглил частично жалбата си срещу посоченото постановление, защото същото било отменено междувременно с друго постановление на публичния изпълнител, в частта, касаеща наложена възбрана върху ½ идеална част от Търговски обект (магазин), находящ се в гр. София. С решение 1242/27.02.2018 г. на АССГ, е отменено както Решение ПИ-375 от 07.07.2017 г. на Директора на ТД на НАП, гр. София, така и Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. С170022-022-0029308/23.05.2017 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП, гр. София, в останалата му обжалвана част по отношение на другата ½ част от Търговски обект (магазин), находящ се в гр. София. От правна страна съдът е приел, че искът е неоснователен. Посочено е, че не е налице отмяна на постановлението поради неговата незаконосъобразност, вследствие на оспорването му по предвидения законов ред т.е. постановлението не е било отменено при оспорването му по административен ред пред директора на ТД на НАП, гр. София, а чак при оспорването му пред съда. Прието е, че исковата претенция за заплащане на вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение за оспорване на Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. С170022-022-0029308/23.05.2017 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП, гр. София, по административен ред, би била основателна, само в случай, че проведеното оспорване по реда на чл. 197, ал. 1 ДОПК е било успешно и съответно постановлението е отменено с решение на директора на ТД на НАП, гр. София. Решението е неправилно. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Също така, в чл. 17, ал. 6 ДОПК е посочено, че задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. По делото безспорно е установена отмяната на административния акт по реда на чл. 197, ал. 2 ДОПК. Следва да се посочи, че обжалването по административен ред на Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. С170022-022-0029308/23.05.2017 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП, гр. София, е задължителна предпоставка за реализиране на съдебно оспорване след това. Обстоятелството, че ищцата е оттеглила оспорването на постановлението в едната му част, поради частичната отмяна на същото, няма отношение към процесното производство, защото и след това е останал годен за оспорване административен акт. Също така, ако по административен ред беше отменено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. С170022-022-0029308/23.05.2017 г., то нямаше да се стигне и до съдебно оспорване на Решение ПИ-375 от 07.07.2017 г. на Директора на ТД на НАП, гр. София, с което е потвърдено горепосоченото постановление. В АПК липсва разпоредба, която да урежда заплащането на разноските, направени в хода на административното обжалване на оспорения акт. Съдебната практика приема, че липсва процесуален ред за присъждането на разноските, направени във връзка с обжалването по административен ред (определение 275/9.01.2012г. на ВАС по адм.д.2/2012г., определение 16576/11.12.2013г., постановено от ВАС по адм.д. 16146/2013г.), както и че този законодателен пропуск не може да се запълни с прилагането на чл.143 АПК по аналогия, тъй като тя касае понасянето на разноските, направени в съдебното производство. Следователно, единственият път за жалбоподателя да възстанови направените разноски при обжалването на актовете по административен ред, е да потърси правата си по общия исков ред, както е прието и в едно от горецитираните определения на ВАС. Този ред, в конкретния случай е чрез иск по чл. 17, ал. 6 ДОПК във вр. с чл.1 ЗОДОВ. Заплатените адвокатски хонорари във връзка с административното оспорване на постановленията и разпореждането, са вреда за жалбоподателя, тъй като плащането им е довело до намаляване на имуществото му. Тази вреда е в причинно следствена връзка с отменения акт, тъй като потърсената адвокатска помощ и заплатения хонорар са именно във връзка със защитата срещу него чрез оспорването му. В процесния случай предявеният иск е основателен поради доказаност на предпоставките по чл.1 ЗОДОВ. Налице е отменено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. С170022-022-0029308/23.05.2017 г., доказани са и направените разноски за адвокатска защита във връзка с оспорването му пред горестоящия административен орган. Посочените обстоятелства се установяват от събраните по делото писмени доказателства Решение ПИ-375 от 07.07.2017 г. на Директора на ТД на НАП, гр. София, с което във връзка с жалба на В. А., действаща чрез ЕТ В. А., е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. С170022-022-0029308/23.05.2017 г., както и Договор за правна защита и съдействие от 20.06.2017 г. със страни В. А., действаща чрез ЕТ В. А., и адвокат В. В., в който е посочено, че предмет на договора е горепосоченото постановление, а договореното възнаграждение е в размер на 500 лева, платено в брой. Следователно, безспорно се установява, че уговореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение по този договор е във връзка с оспорването по административен ред на Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. С170022-022-0029308/23.05.2017 г. По изложените съображения, решението на административния съд следва да се отмени,а исковата претенция да се уважи, като Националната агенция за приходите бъде осъдена да заплати на В. А., действаща чрез ЕТ В. А., обезщетение в размер на 500 лева, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решение 1242/27.02.2018 г. на АССГ 27.02.2018 г. до датата на окончателното плащане. С оглед изхода на спора, в полза на ищцата следва да се присъдят сторените разноски за двете съдебни инстанции. Съгласно представен списък по чл. 80 ГПК сторените разноски са в общ размер на 1605 лева по 800 лева заплатено адвокатско възнаграждение за всяка една съдебна инстанция и 5 лева заплатена държавна такса. От страна на процесуалния представител на Националната агенция за приходите своевременно е направено възражение за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения, което е основателно и следва да бъде уважено. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с материален интерес до 1000 лв. адвокатското възнаграждение е 300 лв. Следователно, в полза на ищцата следва да се присъдят общо 600 лева за адвокатско представителство за двете съдебни инстанции, както и заплатените 5 лева за държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение