Решение № 12502 от 18.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13290/2015 г.

Решение № 12502 от 18.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13290/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на С. Н. Г. от гр. Б. против решение № 1336 от 16.09.2015 г., постановено по адм. дело № 839/2015 г. по описа на Административен съд - Б., с което съдът е отхвърлил жалбата на Георгиева срещу АУЗД № АУ006473/5.09.2014 г., издаден от орган по приходите в О. Б., в частта, потвърдена с решение № 94-01-10521/1/9.04.2015 г. на директора на Дирекция" МПДТР" в О. Б.. касаторът релевира доводи за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че са налице основания за прогласяване нищожността на оспорения акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД). Неправилно, според касатора, съдът е приел, че нарушението на чл. 109, ал. 1 и на чл. 171, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) не засяга компетентността, а трябва да се разглежда единствено като нарушение на административнопроизводствените правила. За да приеме, че актът е издаден от компетентен орган, съдът се е позовал единствено на неговата материална и функционална компетентност и е игнорирал изцяло времевата му компетентност, като основание за нищожност. Административният орган не е разполагал с времева компетентност да образува производство за установяване на данъчни задължения извън срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК. Установените с обжалвания акт задължения са извън преклузивния пет годишен срок, съответно - извън пределите на предоставената на органа времева компетентност. Това води до нищожност на акта по отношение на задълженията за периода 2005 г. - 2008 г. Съгласно чл. 107, ал. 3 ДОПК, процесният АУЗД се явява изпълнителен титул, за да бъдат предприети действия по принудително събиране на задълженията за данък сгради и такса битови отпадъци за периода 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г. С изтичането на регламентирания в чл. 171 ДОПК 5-годишен давностен срок, органът, компетентен да събере публичното вземане, губи възможността да предприема и принудителни действия по събирането му. Поради това АУЗД се явява нищожен титул за изпълнение и е недопустим и на това основание. Процесният АУЗД прекъсва давността само за периода след 2008 г., тъй като към датата на издаването му - 5.09.2014 г., не са изтекли визираните в чл. 171, ал. 1 ДОПК пет години за задълженията от 2009 г. до 2014 г. включително. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено решение по съществото на спора, с което да бъде прогласена нищожност на АУЗД. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът - директорът на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Б., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата, по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че с АУЗД № АУ006473 от 5.09.2014 г. на главен експерт в дирекция "МПДТР" при О. Б., на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК по отношение на С. Н. Г. са установени задължения за данъци и такса битови отпадъци за периода от 2005 г. до 2014 г. включително, ведно с лихви за просрочие към 5.09.2014 г. Актът е съобщен на адресата по реда на чл. 32 ДОПК. Жалбоподателката е отправила искане до директора на дирекция "МПДТР" при О. Б. за обявяване на АУЗД за нищожен в частта за периода 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г. С решение № 94-01-226/2/ от 12.01.2015 г. горестоящият административен орган е отменил АУЗД в частта, в която са установени задължения преди данъчен период 2005 г. и е оставил без разглеждане жалбата в останалата част. С определение № 369 от 9.02.2015 г., постановено по адм. дело № 203/2015 г. на АС - Б., е отхвърлена жалбата срещу прекратителния акт на директора на "МПДТР" при О. Б.. С решение № 94-01-10521/1/ от 9.04.2015 г. директорът на дирекция "МПДТР" при О. Б., по искането за нищожност, е потвърдил АУЗД за периоди 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган, а направените възражения за нищожност на акта, като издаден в нарушение на чл. 109, ал. 1 ДОПК и чл. 171, ал. 1 ДОПК, са неоснователни. Решението е правилно. Според чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като съгласно чл. 4, ал. 3 от с. з., в производствата по ал. 1 служителите имат правата и задълженията на органи по приходите, като се определят със заповед на кмета на общината (чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ). По делото е представена заповед № 1681 от 1.07.2014 г. на кмета на община Б., с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ са определени служители на общинската администрация с права и задължения на органи по приходите, сред които и издателя на оспорения АУЗД, в качеството му на служител в отдел "Контрол и принудително събиране" на дирекция "МПДТР" при О. Б.. П. това правилен е изводът на първоинстанционния съд, че АУЗД е издаден от компетентен орган. АУЗД е изготвен в писмена форма и притежава нормативно изискуемите реквизити - съдържа мотиви и разпоредителна част, основания за издаването му, както и необходимите индивидуализиращи белези на издателя и данъчния субект, подпис на издателя и указание за обжалването му. В същия са посочени както фактическите, така и правните основания за неговото издаване. Не се спори и досежно това, че към момента на издаването на акта са били налице невнесени в срок задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, както и че не е извършвана ревизия за установяване на тези задължения. При това положение са били налице материално-правните предпоставки за издаване на акт за АУЗД, визирани в чл. 107, ал. 3 ДОПК, а именно - наличие на неплатени задължения, чийто размер се установява въз основа на подадена от задълженото лице декларация и липса на извършена ревизия. С разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ДОПК е регламентирано, че не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Това правило следва да се тълкува, като се съобразява спецификата на задълженията и декларирането по ЗМДТ. За определяне на задължения по ЗМДТ не се подава декларация за всеки данъчен период (ежегодно или ежемесечно), а еднократно при придобиване на имот или при промяна на обстоятелства, имащи значение за определяне на данъка. При липса на промяна в обстоятелствата първоначално подадената декларация "замества" декларациите за следващите календарни години. Нормата чл. 109 ДОПК е императивна правна норма, въвеждаща преклузивен срок, с изтичането на който се препятства възможността на органите по приходите да установяват задължения. Изтичането на посочения в чл. 109, ал. 1 ДОПК срок представлява отрицателна процесуална предпоставка, която е пречка за образуването и развитието на административното производството за задълженията, за които този срок е изтекъл. Процесуалните действия в противоречие в посочената норма са такива предприети при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по издаването на административния акт и обуславят неговата незаконосъобразност. Недопустимостта на производството не прави завършващият го акт нищожен, а унищожаем. Предвид изложеното релевираните в тази насока възражения в касационната жалба са неоснователни. Институтът на давността по чл. 171 и следващите от ДОПК касае сроковете за погасяване на задължения, както установени по подадени от лицата декларации, така и установени с административен акт. С изтичането на регламентираните в чл. 171 ДОПК срокове се препятства възможността същите да бъдат събирани по принудителен ред. Направеното възражение от касационния жалбоподател за изтекла давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК, е релевантно при проверката на пороците, обосноваващи унищожаемост, а не нищожност на АУЗД. При наличие на влязъл в сила АУЗД, давността по чл. 171 ДОПК ще се преценява в производството по събирането на установените с този акт задължения. Не на последно място следва да се посочи, че след като в ЗМДТ не се съдържат разпоредби, съгласно които собственикът на недвижимия имот е задължен да заплати задълженията по ЗМДТ за данък и такса битови отпадъци, когато лицето със запазено право на ползване не ги е заплатило въпреки разпоредбите на чл. 11, ал. 3 и чл. 64 ЗМДТ, съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателката и застъпваната в касационната жалба противоположна теза не намира нормативна опора. Решението не страда от релевираните с касационната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, поради което и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 582 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд