Решение № 138 от 7.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3220/2014 г.

Решение № 138 от 7.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3220/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по трансплантация (ИАТ) срещу решение № 58 от 06.01.2014 г. по административно дело № 4222/2013 г. на Административен съд София-град (АССг). По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон. Ответникът по касационната жалба - Диана Рангелова Симеонова чрез процесуалния си представител моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд, което счита за правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснато нарушение на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в нарушение на материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, като е събрал относимите доказателства, въз основа на които е извел законосъобразни изводи. Обоснован и съответен на закона е изводът му, че в случая проведеното оценяване на изпълнението на държавния служител, въз основа на резултата от което е постановена заповедта е проведено в нарушение на предвидените в нормативната уредба административнопроизводствени правила. От доказателствата по делото безспорно се установява, че макар индивидуалният работен план на Симеонова да е отразен върху бланката по приложение № 3 към чл. 19, ал. 1, т. 2 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г. правилно съдът е приел, че в случая не е изпълнено изискването по § 3 от ПЗР на НУРОИСДА. Отразените в този план задачи не отговарят на изискванията на чл. 9, ал. 1 - 3 от цитираната наредба, тъй като същите не са измерими по обем, качество и срокове. Задачите по индивидуалния работен план се покриват със задълженията по длъжностната характеристика, връчена на Симеонова на 08.08.2012 г. - раздел V, т. 1 - 4 вкл. Действително нормативните изисквания при изготвяне на индивидуалния работен план включват съобразяването му с основната цел, преките задължения, управляваните ресурси и компетенциите в длъжностната характеристика за длъжността, заемана от оценявания, но от това не следва, че индивидуалният работен план следва да механично да приповтаря тези задължения. Тези задължения са постоянни за длъжността, а индивидуалният работен план по смисъла на НУРОИСДА се изготвя ежегодно и съответно следва да включва конкретни и постижими цели, които следва да отчитат задълженията по длъжностна характеристика, но не могат да се припокриват със същите, доколкото за всяка от целите следва да бъде предвидени и конкретни срок и изисквания/критерии за изпълнение. В случая по 5 от целите срокът за изпълнение е за целия оценяван период, като липсват конкретни изисквания за изпълнение на всяка от целите. Видно от формуляра като критерии за изпълнението по т. т. 1 - 5 вкл. е посочено - "коректно въведена и съхранена информация, както и предоставяне на доклад до директор на Д "РИКРТ", което води до невъзможност за прилагане разпоредбата на чл. 14, ал. 2 при оценка на изпълнението на длъжността. Законосъобразен е и изводът на АССг, че проведената междинна среща на първо място е след нормативно определения срок - от 01.07.- до 15.08.2012 г., като наведеният в касационната жалба довод, че в случая същата е проведена едва на 24.08.2012 г., тъй като през периода 23.07. - 24.08.2012 г. първоначално оценяваният, а след това оценяващият е ползвал платен годишен отпуск не води до обратен извод. Ползването на тези отпуски е осъществено след като страните по процедурата по оценката на изпълнението са имали на разположение 15 работни дни от нормативно определените 30 такива за 2012 г., а отделно от това ползването на отпуск при неизпълнени задачи от държавните служители, които са обвързани със законови срокове е разрешено от органа по назначението в нарушение на разпоредбата на чл. 37а, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Неоснователен е и наведеният довод в касационната жалба за липсата на констатираното от първоинстанционния съд нарушение по чл. 12, ал. 2 НУРОИСД, тъй като правилно в тази насока съдът е посочил, че след като оценяващия ръководител е отразил констатацията си, че оценяваният служител среща затруднения при електронната обработка на документите липсва посочване на конкретни мерки и действия, които да се предприемат за подобряване на изпълнението. И това е така, тъй като провеждането на процедурата по оценяване на изпълнението на служителите в държавната администрация цели освен оценяване приноса на отделния служител за изпълнение на целите на съответното административно звено, така също и определяне на нуждите от развитие на всеки служител и подобряване на неговите компетентности. (арг. чл. 1, ал. 2 НУРОИСДА) Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо е и правилно, при което следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото направеното от процесуалния касатор искане за присъждане на разноски не следва да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение