Решение № 162 от 12.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3418/2015 г.

Решение № 162 от 12.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3418/2015 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Ц. Т. В. е поискал по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК да се констатира противоречие между влязло в сила Решение по гр. д. № 1565/2012 г. на ОС-Пловдив, в частта, с която на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен частично НА № 71/2005 г. след като е прието, че Ц. В. не е единствен собственик на процесните 200 кв. м. / улица тупик/ и Решение по гр. д. № 2155/2010 г. на РС - Асеновград, с което по иск на Д. К. по чл. 108 ЗС, е потвърдено изцяло с Решение № 1188/19.06.2014 г. по гр. В. д. № 2276/2012 г. на ОС-Пловдив по уважения изцяло иск по чл. 108 ЗС и Ц. Т. В. е осъден да предаде владението на процесните 200 кв. м. на ищцата Д. К., като се отмени второто като неправилно. Ответната страна не взема становище по подадената молба за отмяна. Върховният касационен съд-състав на гражданската колегия, второ отделение, след преценка на наведените доводи и релевираните основания за отмяна, намира: Производството за отмяна, като самостоятелно извънинстанционно производство по ГПК, има за цел при установените от законодателя несъответствия между решението на съда и конкретни факти от действителността, уредени като отменителни основания по чл. 303, ал. 1, т. 1-7 ГПК, да въздейства върху силата на присъдено нещо т. е. върху стабилитета на влязлото в сила съдебното решение. С разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, законодателят е предвидил, че когато "между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи " неправилното решение подлежи на отмяна . Посочената разпоредбата, установява, че всяка заинтересована страна, участвала като надлежна страна по делата и обвързана от силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение, може да иска неговата отмяна когато между същите страни, за същото искане и на същото основание, е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Т. е. като основание за отмяна уреденият фактически състав на предполага тъждество на страните, на искането/ петитума / и на правното основание Отмяната на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК не се допуска, когато липсва някой от установените от закона елементи на посочения фактически състав: пълно обективно и субективно тъждество на гражданско-правните спорове и постановен противоречив правен резултат. Обратното при констатацията на такова тъждество между две влезли в сила решения, отмяната следва да бъде допусната, като единствено в този случай законодателят е оставил преценката на съда по отмяната кое решение, определяйки, че това следва да е неправилното решение, следва да се отмени. В настоящата хипотеза не може да се приеме, че са налице предпоставките на закона да се допусне отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. С Решение по гр. д. № 1565/2012 г. на ОС-Пловдив, в частта, с която на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен частично НА № 71/2005 г. след като е прието, че Ц. В. не е единствен собственик на ПИ- процесните 200 кв. м., обособени в улица -тупик. С Решение по гр. д. № 2155/2010 г. на РС - Асеновград, с което по иск на Д. К. по чл. 108 ЗС, потвърдено изцяло с Решение №1188/19.06.2014 г. по гр. В. д. № 2276/2012 г. на ОС-Пловдив Ц. Т. В. е осъден да предаде владението на процесните 200 кв. м. на ищцата Д. К., след като е прието за установено, че правата и в съсобствеността на процесния имот са в обем на 1/3 идеална част. В случая няма спор по тъждество на страните. Предмет на спора и по двата иска по цитираните съдебни решения е кому принадлежи правото на собственост на процесната улица -тупик, поради което следва да бъде направен извод за тъждество на предмет на спора . Разликата между двете дела е в правното основание, в рамките на което има произнасяне по преюдициалния спор за собственост, но без разлика в изводите на двата съда, че този имот е съсобствен между двете страни. Уваженият ревандикационен иск по начина на произнесения диспозитив за предаване на владението не предполага, че се отричат правата на съсобственика Ц. В., а само, че се зачитат правата на Д. К. като съсобственик. Този извод на съда не е в противоречие с изводите мотивирали съда за Решение по гр. д. Nо 1565/2012 г. на ОС-Пловдив, в частта, с която на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен частично НА № 71/2005 г. след като е прието, че Ц. В. не е единствен собственик на ПИ- процесните 200 кв. м., обособени в улица -тупик. Ето защо молбата за отмяна не може да бъде уважена и следва да бъде оставена без уважение. По подадената молба за отмяна и на основание чл. 307 ГПК, състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия