Решение № 794 от 22.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 674/2010 г.

Решение № 794 от 22.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 674/2010 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Капка Юстиниянова Производството е по чл. 73 Закон за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ). Образувано е по жалба на Л. Е. М. частен съдебен изпълнител с рег. № ххх по регистъра на КЧСИ против решение от 17.02.2010 год. по дисциплинарно дело № 19/2009 год. на Дисциплинарна комисия при Камарата на частните съдебни изпълнители, с което на основание чл. 68 ЗЧСИ му е наложена глоба в размер на 5000 лв. Решението се обжалва с оплаквания за недопустимост, поради изтекла погасителна давност и по същество като неправилно постановено в нарушение на закона. Ответниците Камара на частните съдебни изпълнители и Министерство на правосъдието не са взели становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., за да се произнесе взе предвид следното: Производството пред дисциплинарната комисия е образувано по искане на Съвета на камарата на частните съдебни изпълнители за реализиране на дисциплинарна отговорност спрямо частния съдебен изпълнител във връзка с констатирани нарушения на процедурата при извършен въвод във владение в идеална част на купувач на основание влязло в сила Постановление за възлагане на недвижим имот по проведена публична продан. С обжалваното решение от правна страна дисциплинарната комисия е приела, че частният съдебен изпълнител вместо да извърши въвод в идеални части от жилището, той бил извършил въвод в реален недвижим имот, с което иззел функции на съда по отношение на евентуално разпределение на ползването, с каквито функции частният съдебен изпълнител не разполага. Посочено е още, че при въвод във владение в идеална част не може да се осуетява правото на собственост на другите съсобственици, а като бил извършен реален въвод, частният съдебен изпълнител бил нарушил тези права, с което е накърнен престижа на професията. С оглед вида и тежестта на извършеното нарушение, посочено е, че частният съдебен изпълнител бил извършил два последователни въвода в реални апартаменти и възможността да продължи да извършва следващи такива, дисциплинарната комисия е преценила, че следва да бъде санкциониран по чл. 68 ЗЧСИ с наложена глоба в размер на 5000 лв. По допустимостта на обжалваното решение. Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗЧСИ решението на дисциплинарната комисия може да се обжалва пред ВКС поради неговата нищожност или недопустимост, поради нарушения на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното дисциплинарно наказание, като за първите два порока ВКС следи служебно. Дисциплинарната отговорност следва да се реализира в определени срокове, които ако не се спазят, отговорността се погасява. Сроковете са преклузивни и за тях съдът следи служебно. Съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ дисциплинарната отговорност се погасява с шестмесечна давност от откриване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му. Краткият срок се поглъща от по-дългия, поради което ако първият е налице, това е достатъчно, за да се приеме, че отговорността е погасена по давност. Законът за частния съдебен изпълнител е възприел краткия срок да започне да тече от откриване на нарушението, като съгласно ал. 2 на чл. 69 дисциплинарното нарушение се смята открито от момента, в който органът по чл. 70, ал. 1 (това е министърът на правосъдието или Съветът на камарата) е узнал за нарушението. В случая този орган е Съветът на камарата, по чието искане е образувано дисциплинарното производство. От данните по делото е видно, че с жалба вх. № 125/01.07.2009 год. З. К. В. е сезирал Камарата на ЧСИ за незаконни действия на частен съдебен изпълнител Л. М. по изп. дело № 30/2009 год. От писмо до частния съдебен изпълнител изх. № 269/08.09.2009 год. се установява, че Съветът на КЧСИ на проведено редовно заседание на 28.08.2009 год. по повод жалбата на Вълчев е взело решение да изиска от частния съдебен изпълнител пълно копие на изпълнителното дело. От този момент следва да се приеме, че органът по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ е узнал за извършените нарушения. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ дисциплинарната отговорност е следвало да бъде реализирана, с налагане на съответното наказание, в шестмесечен срок от 28.08.2009 год., който с оглед поставеното на 17.02.1010 год. решение на Дисциплинарната комисия е спазен. По съществото на спора. С протокол от 19.06.2009 год. по изп. дело № 30/2009 год. съдебният изпълнител е извършил въвод на купувача по влязло в сила Постановление за възлагане на имот при публична Продан - 12095/20595 идеални части от парцели I, II, III, IV, кв. 133д, местността "К. с. - П. к." с обща площ 20595 кв. м, описан в акт като частна общинска собственост № 749/04.10.2000г. при граници: улица и парцел I и II от кв. 133в, улица и парцел II от кв. 1336, кв. 133г, новопроектирана улица, заедно с прилежащите посочени в заключение на вещо лице Джелебов от 16.06.2009 г. имоти и молба от 18.06.2009 г. Яви се З. К. В., който заяви, че е собственик на имота, но няма нотариален акт. Отказа да предаде ключовете, поради което входната врата бе отворена от ключар. Поканен бе да си вземе всички лични вещи, документи, пари и други ценности. Данни лицето да е фактически отстранено от имота в протокола не се съдържат. В обжалваното решение се сочи, че съдебният изпълнител не е извършил въвод в идеална част, а въвод в реален недвижим имот, с което иззел функции на съда по разпределение на ползването, както и че са засегнати права на другия съсобственик. Тези констатации не се оправдават от съдържанието на протокола за извършен принудителен въвод. Постановлението за възлагане на имот при публична продан е пряко изпълнително основание и се ползва с особена изпълнителна сила, която се разпростира по отношение на всички. Това прави възможно осъществяването на въвода, освен срещу длъжника и срещу всяко лице, което бъде заварено в имота. Третото лице не може да заявява никакви права срещу купувача от публичната продан. То нито може да обжалва действията на съдебния изпълнител, нито да предяви владелчески иск. Единствената защита, която законът предоставя на трето лице, е иск за собственост. Въводът в идеална част от имот се осъществява с констатация за владението върху съответната идеална част. Ако длъжникът откаже да предостави ключове от имота на взискателя, съдебният изпълнител изрично овластява взискателя да смени заключващите устройства на имота и го задължава да предаде ключ от новите устройства на длъжника. Както длъжникът, така и взискателят не могат да ограничават достъпа на единия спрямо другия до отделно помещение в имота. При въвода в идеална част от имот, съдебният изпълнител не може да разпределя реално ползването му. Това може да стане само по волята на съсобствениците или с решение на съда. В настоящия случай съдебният изпълнител е извършил въвод въз основа на постановление за възлагане. Както се посочи, въводът се извършва срещу което и да било лице, което се намира във владение на имота, включително и срещу истинския собственик, щом като той не е предотвратил принудителната продан чрез жалба при условията на чл. 435, ал. 4 ГПК или чрез иск по реда на чл. 440 ГПК. Въводът се извършва в имота, така както е индивидуализиран в постановлението за възлагане с едностранен властнически акт на съдията изпълнител. Видно от съдържанието на протокола за извършен принудителен въвод, тези изисквания са изпълнени. Данни съдията изпълнител да е извършвал действия по разпределение на ползването няма. В обжалваното решение е използван израз въвод в реален имот. Ако дисциплинарният състав е има предвид въвод в реална част от сграда, той се различава от въвода в идеална част по възможността, както длъжникът, така и взискателят да запазят достъп до отделни помещения, но и при този въвод взискателят се въвежда в идеална част от помещенията за общо ползване - стълбища, антре, сервизни помещения. Данни за извършен такъв въвод в протокола от 19.06.2009 год. няма. От изложеното е видно, че не са установени изискванията на чл. 67 ЗЧСИ, при наличието на които частният съдебен изпълнител може да носи дисциплинарна отговорност - виновно неизпълнение на задълженията си по закона и устава на камарата, а в конкретния случай да е извършил визираните в решението нарушения на закона по изп. дело № 30/2009 год., при принудителен въвод на купувача въз основа на влязло в сила постановление за възлагане. Предвид на това наложеното дисциплинарно наказание по чл. 68 ЗЧСИ - глоба в размер на 5000 лв. е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.